Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.
Категория: Футуризъм (Страница 4 от 7)
В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.
Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.
Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.
В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.
Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.
Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.
Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.
Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.
Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.
3.05.2023 г.
Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.
В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?
Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.
Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.
Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.
Атомните централи играят важна роля в енергийната независимост на една страна. Особено в случай на природен катаклизъм или бедствие. Странно е, че в момент на енергийна криза и запълване на дефицита чрез алтернативни (“зелени”) трансформатори на електроенергия, хората биват вербувани за изключването им.
Всъщност АЕЦ отделя най-малко количество въглероден двуокис и има дълъг експлоатационен срок. Противно на очакванията в момента наблюдаваме застудяване в началото на Пролетта. Вероятно това се дължи на програмите за Геоинженерство.
Дали тези, които са гласували изключването на атомните централи в Германия преди десетилетие, са знаели какво предстои? Ако е така, то на обикновените хора се сервира един труден сценарий, в който енергийните разходи постоянно ще се покачват. Докато не бъдат пуснати в експлоатация евтини и достъпни трансформатори на енергия, щадящи Природата.
Повече от ясно е че самоуправляващите се машини ще заемат работни места. Касиерите в супермаркетите биват заменени от каси за самообслужване. Да, касите не се нервират, не забременяват, не боледуват. Човекът, работникът, това е отговорност. Но също така лоялност и възможност за израстване.
Технологиите трябва да бъдат създавани в полза на Човека. В полза на неговото израстване и защита на Природата. В момента засилената употреба на технологични средства води до бързо изчерпване на редки метали. До замърсяване на околната среда. Но най-вече до отдалечаване на хората един от друг. Тук изобщо не засягам злокобната тема за автономните оръжия.
Човекът работещ в която и да е сфера трябва да постави на везната облекчаването на човешкия труд, срещу това хората да загубят работата си. Капиталът да бъде хуманен, за да се спаси Природата и Човечеството. И не на последно място учени и програмисти да изяснят, че машина не е оправдала дефиницията ИИ, дадена преди повече от половин век от Алан Тюринг.
Човекът със сегашните си разбирания няма място в Космоса. Най-вероятно ще направи повече бели, отколкото нещо добро. За достигане на Космоса трябва Космическо съзнание. На Земята развити хора вече го притежават. За тях не е необходимо да бродят пространството с ракети и чинии, за да се чувстват в едно с Вселената. Да ѝ се удивляват. Ако хората със сегашните си разбирания полетят в Космоса ще започнат да се стрелят отгоре, да делят Луната. А на кого принадлежи тя? На Бога и съществата, които я обитават.
Космическите изследвания отново излязоха на мода. И то във време, в което се говори усилено за защита на Природата. Давате ли си сметка, колко тонове гориво, прах и твърди частици биват изпуснати в атмосферата и дишани от живите същества при един успешен полет на ракета? А при неуспешен?
Пътуването на “Артемис” до Луната прилича на шоу, което се опитва да възкреси някогашната “слава” на космическата агенция на САЩ. Само че никой не дава отчет за вредните емисии, рисковете за екипажа и не споделя какво точно ще спечели Човечеството от това начинание, при условие че уж сме кацали на Луната десетина пъти и Лунната Програма е приключила.
Отвличане на внимание, или поредната черна дупка за пари? Лично не бих подкрепил никоя космическа програма, докато не се създадат двигатели, които щадят Природата. Казват че немците още по времето на Втората Световна война имат подобни разработки. Разбира се всичко е засекретено.
Да обърнем теста на Тюринг би означавало да оставим машината да реши дали обменя информация с човек или друга машина. Това би било най-малкото обидно за Човека. А какво би станало ако машината реши, че не общува с човек?
Да си спомним за филма “Ловец на андроиди” на Ридли Скот, по разказ на Филип Дик. Човек подлагаше на тест хуманоидни машини, задавайки им прости, но емоционално заредени въпроси. У хората, да не забравяме, е налична и развита интуицията. Базирайки се на нея учени, лекари и всички ние нерядко вземаме жизненоважни решения.
Машина или Човек може да седи срещу Вас и да Ви казва че Ви обича. Че прави нещо за Ваше добро. Дълбоко в себе си Вие знаете Истината. Връзката на Човека с Истината му дава възможност да прави разлика между добро и зло, по един интуитивен начин. Машината може лесно да бъде заредена с желана от нас информация, но никога няма да може да различи Истината по този начин, а само интерпретира данните заложени в нея.