Когато човек пише за нещо, което обича, го прави с радост. Пръстите му летят по клавиатурата. Идат, като звуци. Създават мелодия, уловима от търпелив читател. Усмихват, задълбочават, вълнуват.
Любляна е малък, всъщност не толкова малък, китен град, чиито център е опасан от река. По нея се движат баржи, учат на ветроходство и плуват с каяк. “Градът на Дракона” е притегателен с красивите павирани улици, но най-вече със сградите и орнаментите в Сецесион и Югендщтил.
Новата архитектура е монолитна, отвесна, обемиста и скучна. Ала детайлите, графитите, духът на миналото, който е вплетен в тях предизвиква любопитството и дава възможност да откриваме. Любляна е град за откриватели. Можете да го откриете за няколко дни, или преоткривате до живот. На мен ми се случи да открия веднага хижа Рожник, да намеря пътя към замъка, или анархичната обстановка на К.Ц. Метелкова.
Само че… Всяко нещо с времето си. Любляна те чака. Да се върнеш отново, като вярна и тиха жена, със своята хубост. Словенките са рядко красиви. Снажни, със светли очи и дълбоки деколтета. Осъзнати за своите качества, те се поддържат, показват част от плътта си, усмихват се и кокетничат.
Мъжете са едри, без бирени коремчета. Тренират редовно като можете да ги видите сутрин на спортните площадки до протестантската черква или парка зад Замъка. Подстригани са късо и гледат малко лошо. Можете да ги чуете как се карат вечер, но в рамките на по-западнали места. Не са хора, с които бихте искали да си имате проблеми. Да не забравяме че Словенците, извоюват своята независимост за десет дни, през 1991-ва.
Заобиколен от планини Любляна е зелен, изключително зелен град. Колите, които се карат, са повечето комбита или малолитражки. Ще видите и електрически, отново комби или малки автомобили за доставка. Градът инвестира в своето “зелено” бъдеще. Ала той диша. Диша чрез Капитала, който се влива в него от цяла Европа. Диша и от чистата Природа.
В Любляна няма много какво да се види, но има какво да се научи. Отдавна не съм правил толкова много снимки. Да потичаш из парка Тиволи, да си на две крачки от гората зад замъка, да опитваш десетки вкусотии. И зад всичко това стои сложна и методична капиталистическа машина.
Ще видиш как в евтините хостели персоналът се състои от индийци. Не мога да си ги представя да говорят Сърбо-Хърватски. Как сутрин до кошчетата има разхвърлян боклук, защото тук, приятели, има свръх консумация. Тук се харчи, тук се създава измислено на места, изкуство. Тук можете да видите и разхождащи се или целуващи се, хомосексуални двойки.
Изобщо хубавото и лошото на Западния свят са се събрали на едно място, което е благословено от Бога. Стъпило на основите на Реформаторството и строгата немска школа и все пак славянско. Русо, гостоприемно, познато.
Любляна, видяхме те отново, до следващия път. 28.V.2024 г.
