словесни проблясъци

Категория: Антиутопия (Страница 9 от 9)

Излишният Човек

Кога и как човекът може да се окаже “излишен”. Ако направим аналогия с уред, или детайл, то при наличие на нов, по-добър и функционален такъв, е резонно да го заменим. Да добавим и по-евтин. Тук, обаче, става дума за Човека. За същество от плът и кръв, с желания, мечти и Свободна воля. За същество, което е произлязло от Бога.

Защо на прага на “Четвъртата индустриална революция” човекът става излишен? Ако погледнем от точката на фабриканта, инвестицията в няколко робота е по-добра от тази, в стотици хора. Роботите не боледуват, не правят стачки и да, не раждат деца. Икономически е по-изгодно за индустрията да купува роботи, отколкото да наема хора.

Роботите са лоялни по своему. Те имат имплементиран морал. Няма да направят нещо различно от зададената им логика, но няма и да направят нещо повече използвайки въображението си. Да, те могат да “учат” нови умения, но трябва да имат подходящи учители, било това други машини или най-добре хора.

Защо човекът стана просто излишен? Ами защото той консумира ресурси, които са изчерпаеми. “Зелената енергия” може да осигури ток за машините, но не и да произвежда органична храна. За сметка на това комбайни и трактори могат да бъдат снабдени с изкуствен интелект.

От гледна точка на един технократски олигарх притежаващ парче земя, автономни източници на енергия и “умни” машини за слуги и охрана, неговото и на семейството му съществуване е обезпечено. На него не му трябват други хора, които да му “дишат въздуха” и с които да дели храната си.

Един сериозен пропуск в така изложената парадигма, е че човекът израства главно от взаимоотношенията си с другите. Било то негативни или позитивни. От общуването си с машини и роботи, човек не може да се развие много, освен ако не е учен от висок ранг и им дава сложни задачи. Дори това, вярвам, ще го отегчи в даден момент.

Технократския елит ни накара да повярваме, че технологиите са по-важни от човека и Природата. Този елит, забележете, не е елит на хуманизма и човешките отношения. Това е прослойка която се базира на тоталитарния режим и желае благата на Земята само за себе си. От тази гледна точка орязва свободите на Другите и различните и разпознава като свой тези, които всъщност представляват за нея реална заплаха или конкуренция.

Няма нищо лошо в технологиите. Те трябва да са създадени, в полза на Човека. Те са едно предметно обучение, което не може да се сравнява по никакъв начин с чувствата и мислите на индивида. С тези светове, които той създава и анихилира и от които машините са произлезли. Бъдещето лежи в това да се открие полза в съществуването на Човека. Да се отстрани излишното и се даде път на Човещината. Тя ще спаси Света.

Декември 2021 г.
(ФБ класифицира тази статия, като влизаща в разрез с политиката на общността.)

Времето и хората

Онзи ден времето бе прекрасно. Гледам млади мъже бутат гордо детски колички пред себе си. Из парка се носи музика и в центъра, до паметника е седнал мъж, който вади из кларнета си както шлагери, така и детски и народни песни. Понякога до него застане и друг музикант и пее или акомпанира. Човекът ме поглежда с ясни очи и казва “Какъв прекрасен ден”.

Учудващо по-късно небето, прорязано от самолети, се покри с тънки ивици, образуваха се облаци и времето се развали. Температурите паднаха и днес сме свидетели на странен снеговалеж.

Не знам как изглежда гледката отгоре, но от Земята нещата не изглеждат нормални. Природозащитниците трябва да се замислят срещу какво точно протестират и потърсят истинските причини за климатичните аномалии.

Физическа близост

Хората имат нужда от физическа близост. По този начин се чувстват приети и подкрепени. Тези, които въведоха термина “социална дистанция”, се опитваха да наложат нещо, противно на човешката природа.

Музика и Свобода

По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.

Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.

На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.

В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.

Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.

И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.

При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.

Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.

Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.

Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.

Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.

Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.

Да бъдеш нормален

В днешно време е странно да бъдеш нормален. Под нормален имам предвид да казваш и търсиш Истината, да се застъпваш за другите, да имаш морал, да вярваш в Бога, да се държиш прилично. Всъщност нормалността те прави Човек.

Ако 2023-та година

Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.

Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.

Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.

Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.

Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.

5.03.2023 г.

Утопиите…

Утопиите изглеждат все повече осъществими, отколкото някога сме си мислели. В момента ние се намираме пред тревожния въпрос: Как да избегнем тяхното безусловно случване?

… Утопиите са реализуеми. Животът се движи в тяхна посока. Може би един нов век започва, век, в който интелигенцията и образованата класа би мечтала
за средства, чрез които да избегне утопиите и да се върне към едно неутопично, по-малко „съвършено“, но по-свободно общество.

Нокола Бердияев

Из увода на “Хубавия Нов Свят, на Олдъс Хъксли

* * *

Les utopies apparaissent comme bien plus réalisables qu’on ne le croyait autrefois. Et nous nous trouvons actuellement devant
une question bien autrement angoissante: Comment éviter leur réalisation définitive?

. . . Les utopies sont réalisables. La vie marche vers les utopies. Et peut-être un siècle nouveau commence-t-il, un siècle où
les intellectuels et la classe cultivée rêveront aux moyens d’éviter les utopies et de retourner à une societé non utopique, moins ‘parfaite’ et plus libre.

NICOLAS BERDIAEFF.

По-нови публикации »