словесни проблясъци
бъдете като полските цветя –
свенливи, ароматни и красиви.
Като пчелите Вий
бъдете работливи.
Бъдете нежни и потайни,
като на дъбравата мъха.
Бъдете страстни, всеотдайни –
горящ въглен през ноща.
Жена да бъдеш е велико,
живот да носиш в Света
и всичко да обгръщаш с грижа –
дом, любим, деца.
Поклон пред Вашето дело, Майки,
любимите до нас жени
и благодарност че Ви има –
Надежда за бъдещите дни.
08.03.2020 г.
Питам се
как да се измъкна
от моето бездушие.
За туй ми трябват стимули –
ще гледам филми,
ще чета и плача,
дорде стигна си душата,
а тя – горката, свила се е в тъмното.
Опипва на тялото отвътре
стените хлъзгави,
през очите гледа.
Тъй тежко е,
понякога, непоносимо,
ала знам – ще я изтегля за косите,
пред мен поставя,
огледам и прегърна.
София, 2.03.2020
Вали
по един вълшебен начин,
по който би искал да лъчи нега,
изпод клепките на девойка,
чието сърце копнее за теб.
Вали,
последният опит на Зимата
да се завърне.
Да покаже бялата си премяна
и завие с нея Земята.
С бял воал
по-светъл от кожа,
по-ефирен от порцелан,
по-лек от перце.
Един миг от Вечността,
преди да се разтопи
в Сълзи.
София 28.02-01.03/2020
да Те видя отново
и потъна в очите ти,
които толкова много
приличат на моите,
но гледат по своему.
Да докосна чистото
на Душата ти
и вдъхна
твоята непринуденост.
Да се окриля от поривите ти
и преоткривам Доброто,
що носиш и ти се радвам,
че си просто себе си –
поклащаща се
любопитна
светеща
Ради
23.02.2020 г.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑