Питам се
как да се измъкна
от моето бездушие.
За туй ми трябват стимули –
ще гледам филми,
ще чета и плача,
дорде стигна си душата,
а тя – горката, свила се е в тъмното.
Опипва на тялото отвътре
стените хлъзгави,
през очите гледа.
Тъй тежко е,
понякога, непоносимо,
ала знам – ще я изтегля за косите,
пред мен поставя,
огледам и прегърна.
София, 2.03.2020