словесни проблясъци
Душата ми се рее
иска с тебе да лети –
оградите да къса.
Носи се –
прекосяваща пространства,
след края – виждаща началото и
времето отлитащо…
Тя е дреха вееща се
с вятъра,
окрилена в мислите
от ноти изтъкана.
Политам отново
към простори чудни…
София 7.09.2008 г.
Всяка нощ сънувам душата ти.
Тя идва и плаче на рамото ми,
като далечна песен.
Сълзите се ронят отвред –
нежни и незначителни
топящи камъка в мен.
Усещам ръцете ти,
помръдващи като кукла
с прокъсани конци.
… и в спомена
на утрото те диря –
в бледи сенки
на изчезналата топлина,
радост и усмивки
в които обичах
да потъвам.
София, 6.09.2009
Задушаваща
самота се спуска
над Града.
На хоризонта –
индигова завеса
пада бавно,
свивайки избледнелите
цветове на дъгата.
В безбрежната Синева
затрептяват неуверено
една подир друга, Звезди…
Единствената цена,
която някой трябва
да плаща във взаимоотношенията,
е да обича.
Да покажеш
на хората една история
която да ги направи
по-добри.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑