freebreeder - Колониализъм и Емиграция

Колониализъм и Емиграция

16.05.2025 / Георги Атанасов

Нито един човек не би напуснал родината си за да се установи постоянно на друго място, не би имигрирал, освен ако условията в неговата страна не станат непоносими. Ако нейната политика е насочена насочена към репресии на населението, към милитаризация против волята на хората, към водене на война с друга страна или страни, тогава е нормално човек да напусне.

Да напусне, за да потърси по-добри социални и трудови условия на Живот. И би го направил с право. Защото никой не иска да живее в безправова държава, там, където законите не се спазват, където достойнството му бива потъпквано и където узурпиралите властта не работят в името на Народа. Т.е. всеки търси Обетованата земя, а такава я правят нейните жители.

Емиграцията, понякога, в фактор за спасение. Да си спомним как са бягали евреите и други малцинства, от нацистите. Но същото са преживели всички, които са се оказали политически противници, неудобни за властта хора, мислители, желаещи да пътуват извън поставените изкуствено ограничения в тоталитарни страни, хора на изкуството. Хора, които търсят Свобода.

Ако говорим за колониализъм, то това се наблюдава най-вече от страна на по-развити технически и най-вече откъм оръжие цивилизации, като главен интерес представляват подземни богатства и ресурси на окупираната и колонизирана територия. Местното население не играе никаква роля и в повечето случаи колонизаторите го унищожават целенасочено.

Примери за това ще намерим в Историята, като завладяването на Южна и Северна Америка от европейските преселници, колонизацията и експлоатацията на хора и ресурси в Африка. Движението на етноси и населването на определени региони в близкия изток. Колониализмът е целенасочено заселване с цел заграбване на територии.

В днешни дни сме свидетели на два феномена. От една страна процъфтяващи в миналото страни от Африка и Близкия Изток, като Ирак, Сирия и Либия, с милионно население, бяха подложени на агресивни военни действия и санкции, което доведе до техния разпад и до масова миграция. Арабите, идещи от тези страни в Европа, не търсят просто работа. Те бягат от геноцид и граждански войни.

От друга страна апетитни за живеене места биват колонизирани от определени етноси или народности, като преди това там е било проведено етническо прочистване, имало е гражданска война или тамошното правителство е доведено до срив и невъзможност да се справи със ситуацията. Така че имаме две страни на монетата – емиграция и колониализъм, като причините за тях бяха засегнати по-горе.

Истината е че хората могат да съжителстват заедно, независимо от своя етнос или вероизповедание. За това е необходимо разбирателство и толеранс, които са възможни само в мирни условия, Процъфтяващите страни имат силно управление, ценят трудовите и умствени ресурси на емигрантите и се стараят всячески да избегнат военни действия.

Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците

10.05.2025 / Георги Атанасов

Уважаеми гражданино Кашин,   моля Ви да насочите вниманието на Вашите читатели към книгата на Мишел Кордей “Високите комини”, за да се запознаят с нея.

Из страниците и ще намерим първопричините за водене на война, идеите, които Вие споделяте и които са слабо известни във Франция. Там именно бихме видели (нещо за което и двамата имахме подозрения), че Световната война е дело на хора на капитала, които са крупни индустриалци от различни страни в Европа, които най-вече са я желаели, лансирали като необходима и са я удължили. По този начин те правят състояние, увеличават своето богатство и извличат огромни ползи и и се отдават с такава страст, че унищожават Европа, самите себе си и разделят Света.

Чуйте Кордей, относно темата която той силно засяга със цялата сила на своето убеждение и талант.

“Тези хора приличат на високите им комини, на всички тези феодали, изправени един срещу друг по продължение на границите и чиито вътрешности безспирно, денонощно, пълним с минерали и въглища, за да може в края на краищата да се излеят в метал. Самите те, незадоволимият им апетит, изискват неуморно да хвърляме в огъня, във време на война и мир, земните богатства и плодовете на труда, и хората, да хората, във вид на войски, на армии, насочени хаотично към отворената пещ, за да положи в техните крака, слитъци, още и още слитъци. Да, ето това е техният символ, техните говорещи оръжия, описващи образа им. Това са истинските високи комини!” (страница 163)

Следователно тези, които умират във войната не са сигурни защо го правят. Същото е по време на всяка една война, но не и в същата степен. Тези, които падат мъртви в Жемап не се лъжат, относно каузата, на която са се отдали. Този път липсата на интерес от страна на жертвите е трагична. Хората си мислят че умират за родината, само че умират за индустриалците.

Силните на деня разполагат с три неща, нужни на модерните предприятия: фабрики, банки и вестници. Мишел Кордей ни показва как те използват трите машини за да унищожат Света. Точно това ми дава обяснение за един феномен, който ме изненада, не сам по себе си, но по неговата сила и за който историята не е дала сходен пример: това е, когато човешката омраза, омразата на един народ, се увеличава във Франция с огромна сила, отвъд всякакви граници, заедно с надигналите си омрази в същата страна от войните от времето на Революцията и на Империята. Тук не говоря за войните на стария режим, които не направиха вражеските народи омразни у Французите. Този път, у нас, една омраза, която не може да се уталожи, ни кара да забравим личните си интереси и да загубим връзка с реалността, без в същото време да усещаме тази страстта, която ни обзема, иначе бихме я намерили за доста слаба.

Мишел Кордей ни показва много добре, че тази омраза е създадена от големите вестници, които остават виновни и до момента, за едно душевно състояние тласкащо Франция и цяла Европа, към нейната гибел. Духът на отмъщение и омраза, казва Мишел Кордей, е поддържан от вестниците. И тази дива пропаганда не толелира нито несъгласието нито безразличието. Извън нея всичко друго е слабост и страх. Да не ѝ служиш, означава да я предаваш.

Към края на войната бях учуден от някои личности обладани от тази омраза, от един цял народ, като нещо ново, което той намираше за естествено и което аз не приех за такова. Една много интелигентна дама с нежни привички, ме увери, че става дума за новост, и че тази новост е твърде радостна. “Това, рече тя, е знак за прогрес, който се усъвършенства с годините. Омразата е добродетел, даже вероятно най-висшата от всички.”
Попитах я как е възможно да мразиш цял един народ:   “Мислите ли, госпожо… цял народ, това са много хора… Какво? Той е съставен от милиони индивиди, различни едни от други, като никой не прилича на останалите, от които твърде малка част са желали войната, за която още по-малко членове са виновни и чиято невинна маса е изпитала смърт и мъка. Да мразиш цял един народ, но да мразиш противоположностите – добро и зло, красота и грозота.”

Странна мания! Не знам дали ще можем да се отървем от нея. Искрено се надявам. Това е необходимо. Книгата на Мишел Кордей иде във време, за да ни вдъхнови за окуражаващи идеи. Дано да бъде разбрана. Европа не е съставена от изолирани страни, независими едни от други. Тя е израз на хармонично цяло. Унищожавайки една част, нараняваме останалите.  Нашето пожелание е да бъдем добри Европейци. Извън него всичко друго е останки и мизерия.

Поздрав и братство,

Анатол Франс   18 Юли, 1922 г.

* * *

Публикувано във вестника Човечество  под заглавието “Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците”.

Източник: https://www.endehorsdelaboite.com/fr/articles/on-croit-mourir-pour-la-patrie-on-meurt-pour-des-industriels

Le rôle du traducteur dans le monde de la littérature

10.05.2025 / Георги Атанасов

Quel rôle le traducteur a-t-il dans le monde de la littérature? Quel rôle joue-t-il? Je me pose cette question. Et pourquoi traduit-il? La réponse est parce qu’une partie de la société ne comprend pas la langue des autres. Bien sûr, mais par rapport à ce-que on traduit, a-t-il d’autres raisons?

Si je suis touché par une œuvre, je serais heureux de partager mon sentiment avec les autres. C’est-à-dire la traduction, elle-même, est aussi un résultat de l’inspiration. Quelque chose d’émouvant s’est passé avec l’âme du lecteur et grâce à elle il est devenu motivé de la partager.

Il faut maîtriser une lange étrangère mais en même temps la sienne aussi, afin d’être capable de transmettre le contenu et son message. Cela veut dire maîtriser au moins deux langues – la maternelle et celle d’autrui.

Mais il est aussi nécessaire de porter la responsabilité envers la traduction. Il faut d’un côté préserver l’essence du contenu, les idées de l’auteur, et d’autre côté utiliser les meilleures expressions existantes dans la langue, dans laquelle on traduit.

Bien que le traducteur soit payé pour son travail, il est indispensable de se lier avec l’auteur, même s’il est déjà mort. De trouver les chemins sur lesquels il pourrait s’immerger dans le monde de l’écrivain. Il est possible qu’on se pose la question si on est co-auteur de l’œuvre, qu’on traduit?

La traduction, bien sûr, est une activité créative, cependant nous travaillons sur un texte déjà écrit. On traduit les mots déjà exprimés par un autre peronne. C’est-à-dire qu’on transmet un message de la meilleure façon, si possible, mais rien de plus. Le meilleure œuvre d’un traducteur est d’être franc envers les lecteurs d’un livre dont la traduction dépend de son savoir, et de sa connaissance des langues.

Rappelons-nous le travail immense effectué par Martin Luther qui a utilisé les différentes sources et les langues anciennes afin de traduire le livre le plus important pour l’Humanité occidentale, La Bible, de la meilleure façon.

Sofia, le 23 Février, Dimanche

9-ти Май, 2025 г.

09.05.2025 / Георги Атанасов

Мисля, че всички ние сме длъжни да се учим от Историята. Не такава, каквато ни я представят тези, които имат интерес към днешна дата, но от факти. От лични разкази, от споделянето на очевидци и участвали в събития. От историческите паметници, от непогребаната Истина.

Преди три години, на 9-ти Май, започнах да уча Френски. Пред Института в София, на пл. Славейков, на тази паметна за Европа и Света дата, бяха издигнали някаква странна инсталация и пуснали музика. Момчето, което влезе с мен, въпреки че изучаваше полит-науки, не бе наясно с важността на този ден. И някои съзнателно искат да я омаловажат.

Чуждите езици и Любовта ми към търсенето на Истината, особено в контекста на бурните събития случили се през 20-ти век, ме накараха от една страна да разгърна страниците на автори като Стефан Цвайг, Е. М. Ремарк, Ърнест Хемингуей и др. От друга, да потърся документални източници и да посетя съзнателно или не места, от които сърцето ми е трепвало.

В Мюнхен има триумфална арка, на която пише Dem Sieg geweiht Vom Krieg zerstört Zum Frieden mahnend, което в превод означава “Посветена на победата, унищожена от войната, напомняща за Мира”. Недалеч от тази арка, се намира малък стъклен павилион, посветен на движението “Бялата роза”, разпространявало антифашистки позиви и идеи. Софи Шол и брат ѝ биват убити от нацистите през 1943-ва.

В Берлин ще намерите паметна плоча недалеч от спирка на метрото, на която пише как полицай се жертва, защитавайки синагога от тълпата. Не защото е бил евреин, а защото е спазвал правилата и реда. В Майерхофен, Австрия, ще видите общ гроб, пред черква, на който пише че се намирате на свещена земя, в която са останките на хиляди паднали във войните.

Германия, Австрия и Русия и други страни, са изпълнени със спомени за жестокостта от двете Световни войни. Концлагерите, са пропити от нечовешка болка и страдание. От безумието на “медицинските” експерименти. От протеста и устойчивостта на Човешкия Дух. Предлагам на всеки, да прочете книги от Виктор Франкъл, преживял Холокоста.

Всичко това носи ясно послание, че войните се водят от перверзни хора, с жестоки идеи. Не съм чувал за нацизъм при животните. Не съм чувал за фашизъм сред насекомите. Не знам за Геноцид, извършван от друг вид на Планетата. Всичко това е осъдимо и нечовешко!

Във време, в които Европа е решила да се въоръжава, ние трябва да говорим открито за Мир. Във време, в което нацизмът или фашизмът, се опитват да се възродят под една или друга форма, ние трябва да ги разпознаваме и изобличаваме. Във време, в което Истината се опитва да бъде потулена, а Историята – променена, ние трябва да търсим обективните източници и факти, за да не повтаряме грешките от миналото. И да благодарим на всички, които запазвайки Човешкото у себе си, са се борили за нашата Свобода. За Свят без Фашизъм, без Нацизъм и без Геноцид. Честит празник!

Le Théâtre et L’Absurde

06.05.2025 / Георги Атанасов

La dernière fois vous nous avez dit que l’auteur décrivait la réalité autour lui d’une façon parfois obscure. C’est-à-dire qu’il utilise l’art, les moyens artistiques, afin de transmettre un message subtil, mais parfois aussi un cri, au public. Un message de révolte. Rappelons-nous les œuvres de A. P. Tchekhov dont les personnages se trouvent à la fin d’une époque pendant laquelle la lueur de la noblesse s’éteint.

Ils nous ressemblent aux membres de la famille décrits dans la pièce “Les parents terribles” vivant sans être occupés des tâches en faveur de la société. On se pose la question en vain quel serait leur métier. Retournons à l’absurde. Aujourd’hui il règne dans le Monde. C’est pour cela qu’il ne trouve lieu au théâtre que jadis. L’absurde est devenu mode de vie pour certains.

En lisant “Le Monde d’hier” par Stefan Zweig nous apprenons que L’Homme avait besoin de rompre avec les monstruosités de la guerre. Après la Première Guerre Mondiale l’auteur avait observé les tendances perverses. Les gens s’étaient sentis perdus, sans terre solide sous leur pieds. L’atrocité et les espoirs perdus font naître les fantômes des pensées. Il a vu la décadence partout, même si les mouvements artistiques essayaient de projeter de la lumière sur les âmes désespérées.

Quand le théâtre de l’Absurde s’est-il-établi? Peut-être après la fin de La Seconde Guerre Mondiale. Parmi les remparts du vieux Monde, la poussière des demeures détruites, les cris des mères qui ont perdu leurs fils dans les champs des batailles, mais aussi devant leurs propres yeux sous les toits effondrés de leurs maisons.

Les horreurs de la guerre forment l’absurde dans la tête des gens normaux et ceux, qui les commandement à aller au front, sont des protagonistes du dernier.

Aujourd’hui on craint de dire, qu’un gouvernement fait de la nettoyage ethnique, afin qu’on ne soit surnommé antisémite. Il ne faut pas exprimer les avis par rapport au gouvernement qui soutient soit l’armement, soit les fascistes militants, et puis un gouvernement considéré comme un des plus corrompus du Monde, sans avoir l’étiquette d’être partisan de la Russie.

Des savants comme Luc Montagne parlent de la menace cachée en modifiant les virus et les rendant plus infectieux envers les Hommes. Ça veut dire qu’il faut d’un côté interdir de telles recherches et d’autre éclairer l’origine du virus, mais les paroles des amis de L’Humanité se sont distribuées en vain.

C’est pourquoi moi, je ne veux pas lire, ou bien entendre, une pièce créée en style de l’absurde. Il me suffit d’aller dehors. D’écouter nos dirigeants. De lire les nouvelles. J’y suis. Je cherche le contraire de l’absurde. La Vérité au lieu des mensonges. L’Homme au lieu du monstre. L’absurde cessera quand nous rétablirons notre relation véritable avec L’Esprit Humain.

Sungurlare, le 1 Mars

L’importance de l’auteur dans son œuvre et autre

06.05.2025 / Георги Атанасов

Selon moi il sera impossible de séparer l’auteur de son œuvre. Même si parfois celui-ci n’est pas très sûr comment y est-il arrivé. On a parlé de la signification de la langue. Comment décrire quelque chose à quelqu’un sans utiliser des mots? Oui, il y de la langue des sourds grâce à laquelle on s’entend avec eux en utilisant des gestes. Mais la chose, qui nous donne la signification, l’idée qui se trouve derrière un objet, ce sont des mots.

Pourrait-on arracher l’œuvre de son auteur? Jamais! Parce que d’après moi chaque œuvre véritable porte une part de son auteur. Oui, il est possible de parler… ici je me coupe la parole parce que quelque chose de terrible s’est passée hier. Je voulais écrire un autre texte, peut-être une fiction, mais il faut revenir au réel.

À l’époque, il y a cent ans, il avait de la morale et des duels. Aujourd’hui nous n’avons ni l’une ni les autres. Ma mère a été agressée et attaquée par un voisin. La voyant, son œil plein de désespoir, sa faiblesse, son visage blessé, quoi faire? Appeler la police, bien sûr. Ils sont venus en l’appelant manière familière. Pourquoi tutoyer les autres, particulièrement les inconnus et les victimes?

Elle ne peut pas bouger. Comment est-il possible qu’un homme agresse une femme? La plaquer au sol, la frapper au visage avec un bâton de balai. Savez-vous que ma mère nettoie notre bâtiment afin de gagner un peu de l’argent? Non? Mais c’est la vérité. Après avoir été économiste elle a changé son travail comme beaucoup de monde en Bulgarie. Mais elle n’en pas honte.

En nettoyant elle nous rend visite, parce que nous vivons dans un appartement un peu éloigné du centre-ville. Revenons-nous à notre récit. Maman ne peut pas bouger et on l’a portée dans l’ambulance au brancard. Avant cela je devais écrire au lieu d’elle parce que ses mains tremblaient. J’ai dit aux policiers “regardez monsieur, comment auriez-vous réagi, si vous voyiez une telle scène”? Je pense que plutôt j’étais lâche parce que je n’ai pas attaqué le criminel. Mais je l’ai vue très tard Maman. Peut-être cela a sauvé moi que toi.

On ne réfléchit pas en état d’affect, mais plus tard, et parfois très tard. Tu le sais, Maman, en attendant devant toutes les portes à l’hôpital, je pensais que on n’y trouve pas d’espérance mais seulement de la douleur. La dame ayant les cheveux châtains en te piquant la veine m’a dit qu’après la “pandémie” tout le monde était devenu fou. M’as-tu mis au Monde normal autrefois? En es-tu sûre, Maman?

Je monte l’escalier de Pirogov en glissant mon regard sur les murs. Là tout est si sale et si usé. On sent des produits chimiques, des médicaments et de la solitude. Tu sais, Maman, il est indispensable pour quelqu’un de ne pas rentre dans l’hôpital seul afin de survivre. J’en suis sûr. Je retiens mes larmes en vain. Mon visage est devenu pâle, rigide et aussi mon cœur. Je me suis transformé au robot opéré d’émotions dont le devoir est de survivre, de te protéger, avec mes proches.
On voit l’homme dont les bras avaient été brisées par un bande d’inconnus. On écoute les cris d’une dame qui se trouve à la salle de radiographie. Peur, peine, douleur, effectuées par les hommes contre leurs frères. Les médecins étaient jeunes, frais, malgré l’heure de nuit. En te voyant nue et faible je ressens le lien éternel entre l’enfant et sa mère parce que je suis morceau de ta chair.

Tout le monde, les policiers inclus, m’a donne le conseil de ne me pas venger. Peut-je le faire, Maman? Je me suis transformé au un masque de la vie. Toutes mes émotions se sont enfuis. Ma pense est éloignée de la Lumière de ma Conscience et malgré cela je tiens te venger mais d’une façon légale.

Je mènerai une guerre selon les règles, qui se base sur la Vérité. Et je reste avec espoir en se rendant aux mains du Dieu. Rappelons nous, Maman, Jesus avait toute la Puissance sur la Terre et l’Enfer. Il pouvait écraser l’armée roumaine et les juifs agissant contre Lui. Il était capable à se délibérer de son chagrin énorme, mail Il se laissait à la Volonté divine afin que nos âmes soient illuminées et élèvent vers le Ciel avec Lui.

Sofia, le 22-27 Mars.

L’Art et l’Existentialisme

06.05.2025 / Георги Атанасов

Je suis fier de moi parce que j’ai lu la nouvelle “Oscar et la Dame rose”. Il est un peu bizarre d’avoir une telle dame, peut-être s’agit-il d’une en rose mais c’est égal. En lisant le texte je pleurais et je riais jusqu’à la fin de l’œuvre. Elle m’a touché.

Je m’intéresse à l’Art et oui j’écris les mots importants en majuscules. Mais qu’est-ce que l’Art? Une manifestation de l’Esprit dans notre Monde? Quel Esprit? Celui d’Homme, du Dieu, des êtres animés? Est-ce que l’Art est un besoin particulier de quelqu’un? Oui et parfois non.

Les oiseaux tressent leurs nids, les castors bâtissent leurs barrages sur les rivages des fleuves afin de satisfaire un besoin de l’existence. Cependant on écoute le chant des oiseaux au bonheur et on voit leur vol avec lequel ils accompagnent le Soleil couchant. Pour quelle raison font-ils cela?

Est-ce que la nécessité à créer est profondément intégrée dans les être animés? Quant à l’Homme, selon moi, il ne se sent à l’aise nulle part et partout en même temps, parce que son foyer se trouve dans son cœur.

Seulement l’Homme a bâti des églises et a consacré ses chef-d’œuvres au Dieu. Parfois selon une nécessité interne, parfois après avoir effectue une tâche. L’Homme se pose les questions éternelles sur la Création, le Sens de la Vie, la Mort et les choses au-delà. Il est possible que les animaux fassent la même chose mais faute de mots ils ne peuvent nous décrire leur état spirituel.

Tous les grands artistes ont porté l’étincelle de la foi. Parfois une âme malade a besoin de se débarrasser de sa charge et elle utilise l’Art comme un moyen de le faire. L’art est une façon unique grâce à laquelle nous manifestons soit notre joie, soit notre douleur. L’art est la Thérapie Divine que chacun porte dans son cœur. L’art à vivre serait notre chef-d’œuvre si nous pouvions l’accomplir.

J’existe. Je suis (Jesus) encore à la Vie. C’est un Don précieux. Ce seraient les paroles d’un Homme qui a survécu la Guerre Mondiale et cela donnera la direction de l’Existentialisme. À mon avis celui-ci se trouve à côté de l’absurde, mais en ayant une touche plus gentille, plus raffinée. Il est apparu après une époque tracée de violence et de désespoir.

Parfois on oublie Dieu parce que comment Lui croire après avoir goûté l’atrocité humaine? Mais Il est là en attendant le Grand Retour de l’Homme envers Lui. Est-ce que l’Existentialisme veut dire vivre pour soi-même? Vivre, en goûtant les instants l’un après l’autre, sans s’intéresser aux autres? Est-ce que ce mouvement représente le dégoût envers les hommes et en même temps le plaisir à vivre? Pour quel but? Satisfaire les désirs de soi?

Vous avez dit que vous n’aimiez pas si un livre ressemblait à un mode d’emploi. À la vérité il faut distinguer entre la littérature classique et celle spécialisée. Un mode d’emploi consiste en règles. Il nous apprend soit les principes, soit les moyens, afin que nous puissions atteindre quelque chose. Malgré les serments des savants et de notre Seigneur nous n’y sommes pas encore.

Un défi se trouve devant chaque Homme, peu importe son métier. Il est indispensable de le surmonter. Il s’agit du défi de l’égoïsme. Le désir de s’abandonner aux mains de la séduction pour effectuer son travail d’une façon médiocre ou bien on pense à soi-même au lieu de s’occupe des autrui.

Le péril, que nous devons envisager, se trouve à l’intérieur, au fond de notre âme. Il faut conquérir les démons afin que les Anges règnent. L’Homme est à la recherche permanente de soi-même mais aussi de Dieu. Parce qu’à la fin de Voie Il l’attend.

Sofia, le 19 Mars 2025.

Блажени са кротките защото те ще наследят Земята

06.05.2025 / Георги Атанасов

Попадал съм на Думите на Христос, че са блажени кротките, защото ще наследят Земята. Защо точно кротките? Защо не силните, упоритите, конкуриращите се? Какво качество имат кротките, какво носят в сърцата си? Кротките не се борят за своето, не се борят срещу другите. Те са смирени и в повечето случаи добри.

Какво ще се случи със Земята? Вероятно ще повдигне вибрациите си синхронизирайки се Еволюцията в Слънчевата система, в нашата Галактика и Вселена и тези, които са с по-плътни и тежки вибрации няма да могат да ги понесат. Поради това се опитват да повлекат колкото се може повече Души със себе си, в мрака.

Само че Христос е Спасител, който ни е дал Път. Подобно на Буда, на всеки друг посветен Духовен водач на Човечеството. Той ни дава методи, напътствия, за да е лека Душата ни и премине, както през изпитанията (през огъня на този Свят), така и през очистващите идущи вибрации.

Блажени са кротките. Сърцето им трябва да е изпълнено с Мир. С Христовия Мир, за да не се смущава. Каквото и да става, Човек трябва да действа според Божийте заповеди и Христови повеления. Това означава да запази морала и Мира у себе си. Да може с помощта на Учителя, да премине Отвъд и да не се обвързва силно с този материален свят.

Духът работи в Света и у нас самите. Смиреният не се бори, но оставя Бог да гради у него. Не егото му се покрива с почести, но Творецът, който се изявява. Смиреният, мирният, не желае слава за себе си но я отдава на Господа. Той е служител у който Бог работи, но и когото Бог слуша. “С него ще съм когато е в скръб”.

Упованието на смирения в Бога е Сила. Мисълта, че всичко в този Свят е предначертано и за Добро – Откровение. Вярата, че Бог ни е избрал да Го познаем и същевременно да осъзнаем, че сме част от Него, носейки Неговия Дух и сила, е Упование да продължим напред.

“Бог дава, но в кошара не вкарва”. Смиреният трябва да работи върху себе си за да изгради това качество. Да има истински вътрешен Мир, да не се смущава бури ако ще да се извиват около него. Да казва Истината и да не се бои, защото Бог обича искрените и смелите.

Но не и горделивите и самонадеяните. У тях няма място за Бога, но само за тяхното его. А то е илюзорно. Единствената истинска Реалност е Бог. Той прониква всичко сътворено и несътворено. Сътвореното вибрира с неговото Дихание, несътвореното почива в ума Му.

Блажени са смирените. Нека тези думи ни водят в едни от най-тежките времена за Земята. Времена, в които технологиите се използват срещу Човека. Времена в които пошлостта, арогантността и егоизмът се толерират. Времена в които истинските хора, тези, които защитават Истината и Бога биват осмени и отритнати от Обществото. И все пак блажени са кротките…

Еn vivant dans le temps des crimes légitimes 

04.05.2025 / Георги Атанасов

La dernière fois on a abordé beaucoup des choses liées à la langue. On a disputé, discuté, agi, comme des hommes bien cultivés, qui se posent des questions importantes. Aujourd’hui on vit en temps durs. Vous avez dit que la société des années 60-70 s’était éloignée du thème de la Guerre, et que maintenant elle y était revenue encore une fois.

Hier j’ai vu un reportage de la chaîne de servus.tv sur YouTube, à propos du langage utilisé par les Nazis autrefois dans le but de préparer la société pour une guerre future. Dans nos jours on écoute les mêmes paroles d’armement par les dirigeants, que répandent peur et haine auprès des citoyens, par certain politiciens, qu’en utilisent des médias. Qui va en profiter? Les industries et les gens cruels, ou bien les êtres qui agissent contre le Développement Spirituel de L’Humanité.

Je me souviens d’une lettre écrite par Anatol France et publiée au quotidien L’Humanité au début du XXeme siècle après la fin de la Première Guerre Mondiale portant le titre “On croit mourir pour la Patrie, on meurt pour les industriels”.

Retournons à la langue. La lame humaine faisant autant du mal que du bien. Si le langage égale le pouvoir? Bien sûr, parce que d’un côté ils sont bénis ceux qui le maîtrisent, et d’autre côté, maudits ceux qui l’utilisent afin de propager leurs idées en faveur des certains, mais contre le bonheur de la société. En maîtrisant une langue, l’utilisant d’une façon constructive, c’est-à-dire que quelqu’un appartient à un haut milieu. Les savants, les artistes véritables, utilisent un langage raffiné ayant aussi une touche Spirituelle. Ceux-ci ont laissé des traces de Culture à travers de notre Histoire.

Pourtant, il est toujours difficile à monter l’échelle sociale. Il faut disposer des moyens grâce auxquels on pourrait y atteindre. Oui, je suis d’accord que certains cercles essaient de garder leurs positions, soit sociales soit politiques, ou bien leurs biens. Cela concerne aussi leurs descendants et en Bulgarie on a vu la transition du pouvoir des anciens dirigeants aux mains de leurs enfants.

Si on limite l’accès à l’éducation, on aura toujours les masses mal cultivées dans le but d’avoir une minorité d’esclaves. D’après moi les esclaves d’aujourd’hui sont plutôt économiques que physiques effectuant les tâches dures et parfois mal payées. La clique des “élites” se rend compte de la valeur de l’éducation. Pour cette raison elle investit en envoyant ses enfants soit aux écoles privées, soit à l’étranger. Les gens bien cultivés et ayant des liens “justes” seront les dirigeants futurs.

On a dit que chacun avait sa place dans la société dès sa Naissance. Mais en pensant d’une telle manière où reste l’évolution? La possibilité de se développer et de changer son sort? Si les Américains n’avaient pas mené une Guerre Civile, on aurait encore eu des esclaves. Cela veut dire que L’Humanité se développe toujours. Oui, devant chacun il y a de la chance à changer son destin. D’améliorer sa Vie. C’est-à-dire qu’il est indispensable d’avoir le choix.

La détermination de la part de la famille, de la société, a un certain impact sur nous. L’Homme est un être émotionnel qui est aussi flexible comme l’argile aux mains du potier. Celui-ci est représenté par tout ce que nous entoure. La mère et le père, le cercle familial. Les amis et bien sûr nos instituteurs à travers notre vie. Une main tendue au moment de besoin pourrait changer notre direction, notre pensée, notre vision du Monde. Chacun prend le rôle du guide et d’élève de temps en temps pendant sa vie.

En utilisant un langage mauvais, appauvri, plein de violence, on essaie de changer la façon de laquelle les gens pensent. Bien que nous ayons l’accès à l’Internet et toute l’information y présente, les savants observent une certaine diminution de la sagesse en gros par rapport aux sciences Humaines et justes auprès des élèves. Cela veut dire que l’Homme d’autrefois, il y a 50-70 ou bien 100 ans, était plus cultivé que celui d’aujourd’hui.

Le milieu égale le berceau d’un être. C’est pour cela qu’on essaie d’en échapper. On se déplace, on déménage, en cherchant une ambiance qui corresponde à ses valeurs. Le ghetto est un mode de vie, mais aussi un lieu qui a été créé par les hommes dans le but de contrôler les autres et de limiter leurs droits.

Parfois dans un environnement vivent les gens ni cultivés, ni bons, cependant il y a toujours quelque chose qui les unit. Trouver le milieu c’est-à-dire trouver la place où on pourrait pousser entouré par les êtres avec lesquels on sera “sur la même onde”. C’est une Bénédiction et chaque Homme portant les Valeurs Humaines cherche à les partager avec les autres. Notre devoir comme Hommes est de ne pas limiter les chances des autres, par contre leur donner la possibilité de se développer pour le Bonheur commun.

  Ceux, qui s’entourent de policiers afin de garder leur pouvoir, sont des criminels eux-mêmes.
Ceux, qui parlent du terrorisme, sont les plus grands terroristes. 
Les bons Hommes, les innocents, s’entourent de ceux, qui les aiment.  

Sofia, le 30 Mars et le 1er Avril.

Защо съм се родил в България?

03.05.2025 / Георги Атанасов

Запитаха ме дали зная, защо съм роден в България. Истината е, че нямам конкретен отговор на този въпрос. Може би имам догадки, като например че става въпрос за (тежка) карма. Че Душата ми е избрала моите родители, с цел да изчисти фамилни проклятия и прегрешения. Че у нас се намира Духовен център в лицето на Учението на Петър Дънов и че…

Всичко това са хипотези и догадки. Факт е, че България има красива Природа и хора, които са смазани от тоталитарната система. Факт е, че в България мнозинството не спазва правилата, дори служителите на реда. Факт е, че българинът е грубоват, а след налагането на чалгата населението изпростя и за това говорят ниските оценки и дисциплината в училищата.

Ние не знаем какво всъщност означава да си Българин, да си Човек. От една страна, да спазваш Десетте Божи Заповеди. От друга, да обичаш ближните си, да им помагаш и тук и в странство. Българинът страда от своята завист, от ниско самочувствие, просто защото е представител на малка, оставила незначителна диря в общата култура и изкуство, страна.

И все пак, всяка страна, всеки етнос, всяка раса, има възможност да покаже своите качества. Да ги потърси. Да подири корените си. У нас има красиви хора. Има будни Духове. Има работещи за Бога люде, които са поели своя кръст и за които животът в България не е лесен. Нито по пътищата, нито в разправиите с държавните служители, нито като предприемачи.

Българинът се е борил стотици години за Свобода… и все не я е отстоял. Не, той не е свободен. Докато служи на Мамона, докато предава ближния си и Родината за пари, той не е Българин. Той не е и Човек, той просто съществува. Човек, Българин, това е личност, с отношение както към Родината, така и към езика и културата.

Той не е националист, не. Той е патриот. Когато отиде в странство няма да се излага, но ще покаже интерес към тамошната култура. Ще се разговори на съответния език. Българинът, като представител на малка страна, трябва да говори поне 3-4 езика, на своите съседи, или на представители на по-развитите икономически и културно, държави.

Защото чужденците гледат с друго око на буден Човек, който обича техния език и култура и ги припознава като свои. Да си Българин, да си Човек, това означава да си Жител на Земята. Да си Планетарен обитател, отворен към останалите но и помагащ. Там дето си, там ще работиш и помагаш. Ако трябва да емигрираш, емигрирай. Ако оставаш, остани.

У Българина има ритми. Той като чуе кавала и гайдата, ръченицата и хорото, рипва. Търси очите на момите, стройната им гъвкава снага. Търси чистотата на поточето, свежестта на Природата. Той трепва пред силата на Планините и синевата на Небето. У него стои страх от Бога, който той понякога заменя с инфантилно суеверие. Закон за Българина трябва да бъде дето и да отива, да помага. Да не се излага. Да търси своите. Да бъде отзивчив, на разположение, като си тръгне отнякъде да кажат, ето един Човек.

Архив