freebreeder

словесни проблясъци

Страница 60 от 64

Пътят

Ще продължа
макар да ми е трудно.

Краката ме държат
и се нося,
с вдъхновение.

Да, продължавам!

Напук на всички – прах
в очите хвърлям,
на тез които ми се смеят.

. . .

Но гледам вас ви няма?!
Били сте просто
шепот –
поредната илюзия…

. . .

Дали вървя изобщо?

София, 31. 08. 2008г.

Утро

В заревото на утрото
човек може да направи
експеримент със себе си.

Като да се отдаде на
някои непознат
и да си тръгне,
отнасящ аромати на страст
със себе си.

Може и да отдаде сърцето си
само че вероятно ще отнесе
страдания.

София-моя Любов

София, Любов моя
колко много те обичам.

Из ъглите ти се прокрадват
истории – къде разказани,
къде премълчани.

Изживяна и копняна Любов,
понякога несподелена и търсена.

Дворове обрасли с мъх,
в които никой не влиза
с причудливи сенки ,
които само зърват и после забравят…

Павета превръщащи се
в бездушни блокчета бетон,
пеещи лири на тролеи –
хвърлящи сенки по таваните на стаите.

Театърът, Раковски – „Булевардът
на залеза“, Мостът на Въздишките
Альоша…

Където мина те вдъхвам,
всяка частица от тебе
живея – ти си моята Любов
вдъхновение, фея.

Най-мъдрата жена
която нявга съм срещал,

под чиито покров
нощем съм докосвал
нежно а сутрин
съм се будил с надежда.

Любов моя,
единствена,
неповторима
за теб сега пея…

София 30. 08. 2008 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »