freebreeder

Наскоро гледахме със съпругата ми финландски филм за младо семейство, което избира да живее на отдалечен остров. Основен поминък беше тяхната крава, като стопанката рискувайки живота си я спаси от заколване, понеже знаеше, че само имайки животно могат да изкарат зимата. Встрани от това бих споделил, че конкретният филм и европейското кино, в по-голямата си част се различава от продукциите бълвани от Холивуд.

Ако направя сравнение с тях бих казал, че създадените там филми са в голямата си част повърхностни, изпълнени с насилие и вредни послания, доколкото гореспоменатият филм показа главните персонажи като отдадени, обичащи се и вярващи хора. Такива, които биха градили.

Отново ще спомена големия Йовков, който описва силната връзка на селянина и семейството му с животните. Кравите, добитъка, те са съратник на селянина в обработката на земята. Те му дават блага, за да преживее трудните времена. Чрез техния продукт се изхранва градът. Селото, земеделието и животновъдството храни всички нас.

Да, някой може и да злоупотребява с животните. Да, друг може да гледа на тях като на стока, като на възможност за субсидии, ала за трети животните са другар и начин да изкарва хляба си. Всеки сам преценява по какъв начин и с какъв морал да върши труда си. Политиците са пример за никакъв.

Да видя Българин че плаче, че ще му отнемат животните, че са нарочени за болни и за заколение, сърцето ми се къса. Защото, приятели, когато лошите чукат на вратата на съседа скоро ще чукнат и на нашата. Защото живеем във време страшно и разделно, което всява страх и омраза сред хората, Народа. А един Народ е силен, когато надига глас и се бори за Свободата си.

Вчера виждам рекламен клип на г-н с очила, който щял да говори в Техническия Парк за “Дезинформацията”. Казвам си “Уважаеми, ние хората, част от които сме живели през времето на Тоталитаризма, лесно разпознаваме различните форми на предлагане на информация”.

На времето слушахме тайно радио “Свободна Европа”, излъчвано на определени честоти, като приемниците продавани в България в повечето случаи не ги поддържаха. Също така се говореше, че излъчването се заглушава в нашата страна. Това се нарича Информационно затъмнение и можем да го разпознаем и в наши дни, ограничавайки достъпа ни до някои чуждестранни медии, или този на репортери в конфликтни зони.

За съжаление Европа не е свободна и тази медия отпада, заедно с други, които използват Пропагандата за да определят нагласите на населението. Тази форма е известна и разработена в детайли от демонични политици на Третия райх се прилага успешно от държавната машина и в наши дни.

А когато журналистите отказват да приемат чуждо мнение и защитават само една гледна точка или страна става дума за Лобизъм. Преживяхме го по време на “Пандемията”, също и в момента по “горещи” теми като времето, човешкия фактор по отношение на замърсяването на Планетата, полова идентичност, военни конфликти и др.

Бих се спрял на тези три опорни точки, които са ясни за интелигентния и осъзнат човек, който е принуден да търси Истината и разчита на своята Интуиция. Защото народът не случайно е казал “Крадецът вика – дръжте крадеца!” Журнализмът в наши дни страда от липса обективност, от лобизъм, от външен натиск и от ограничаване на достъпа до места и информация.

В Петък установих, че са отрязали още две дървета на нашата улица. Преди месец-два минаха с камион и хора с резачки криво-ляво кастреха клоните, по които пъплеше бореща се за живот зеленина. Сега отрязаха дърветата до дънер. Кому и защо бе нужно това? И защо когато си решил да отрежеш до дънер, оставяш последния да пречи за засаждане на ново дърво?

В София безобразията нямат край. Прилагам снимка на старо дърво, което по никакъв начин не пречеше на “ремонтните дейности”, извършвани по ул. Опълченска. Ако разпознаете фирмен знак, знайте, че това не е реклама. Говори зле за фирма, да сече дърветата на града, макар и с некомпетентната благословия на властимащите.

Защо в София се секат вековни дървета, а се засаждат умиращи млади фиданки? Кой се грижи за дърветата на града? Кой има интерес от безогледна сеч и оставяне на гладки дънери, връз които понякога седят младежи. Само че ако те не знаят за какво става дума, по-възрастните жители разбират и кимат горчиво…

[Show as slideshow]

Живея в кътче на стария Монмартър
баща ми всяка вечер връща се пиян,
да храни четирима ни бедната ни майка
се скъсва да пере.
Когато ми е зле заставам на прозореца
и гледам минувачите навън,
с падането на здрача случват се неща
,
които смущават моя сън.

На моята улица 
се разхождат хора,
чиито шепот чувам в нощта
заспивайки 
люляна от брътвежа
събуждам се внезапно от вика.

Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.

На моята улица
се разхождат сенки,
а аз уплашена 
треперя.

Един ден баща ми рече:
“Момиче не можеш да стоиш все така,
негодна си за нищо вече,
ще трябва да изкарваш твоя хляб.
На мъжете, вярвам, ще се харесаш –
трябва само да излезеш в нощта,
там жените припечелват,
по тротоара поклащайки крака.”

На моята улица 
се разхождат жени,
които чувам 
да си припяват в нощта
и заспивайки 
люляна от рефрена
събуждам се внезапно от вика.

Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.

На моята улица
се разхождат жени,
а аз уплашена 
треперя.

От дълго време нямам 
нито дом нито пари,
не знам как другите се справят –
уви клиент така и не открих.
От минувачите прося милостиня –
топлинка, парченце хляб,
ала загубила кураж разбирам,
че вече предизвиквам страх.

Разхождам се
на моята улица
ридаейки в нощта
и когато вятърът
издигне в небето своя рефрен
тялото ми се вкочанява
от дъжда.
Не мога повече така
и очаквам деня,
в който Бог ще дойде и ме вземе
да се стопля, в Неговата ръка.

На моята улица има Ангели,
които ще ме отнесат
и моят кошмар най-сетне
ще свърши.

“На моята улица” 
Песен от Едит Пиаф.
Из албума “Живот в розово”.

Превод от Френски, Георги Атанасов

Репортаж на медията Арте, разглеждащ военните престъпления на израелската армия в ивицата Газа. Разрушаване на жилищни сгради, гавра с частната собственост и всичко това заснето и споделено от войниците в социални мрежи. Арте прави смел репортаж обръщащ внимание на случващото се като търси паралели с други военни събития, в които се наблюдава подобно поведение.

Може ли една армия да извършва престъпления в разрез с международни конвенции, защитаващи цивилното население и гражданската инфраструктура? Хуманно ли е заснемането на тези действия, какво стои в основата и какво се цели с тях? Поругаване на човешката чест и достойнство? Внасяне на страх, или показна арогантност?

Всички ние сме свидетели на случващото се, като съвременните технологии дават възможност информация от този строго охраняван район, да достигне до нас. В случая, чрез материали, заснети от самите извършители на престъпленията. От нас се иска да сме активни и вземем отношение, за да не преживяваме отново ужасите на Втората Световна война.

Интервю с писателя от САЩ Олдъс Хъксли. Създателят на дистопията “Хубавият нов Свят” (Brave New World), споделя за своя житейски път. За проблемите с очите, които го отклоняват от желанието му да се занимава с наука, но пък го водят до изучаването на брайловата азбука и писането като цяло. Опитите му с Мескалин, извличан от кактуса Пейоте и LSD, с цел промяна на съзнанието, което според Хъксли хората използват в минимален процент. Изследването на тези нови, непознати земи скрити у всеки.

Интелигентен, уверен, говорещ безупречен Френски, Хъксли е символ заедно с Дордж Оруел и Рей Бредбъдъри на писатели хуманисти, които загрижени за бъдещето на Човечеството се насочват към жанра на антиутопията. За Хъксли технологиите се развиват много по-бързо от очакваното. Прогнозираните от него промени след няколко века, са вече реалност.

В света на дистопията личността бива унищожена. Човекът започва да живее в свят подобен този на насекомите. В следващ роман Хъксли описва бъдеще, в което всеки може да развие максимално своите способности. Може би утопия, може би Идващата Нова Ера? Лично бях много докоснат и отчасти притеснен от романа “Хубавият Нов Свят”, като го препоръчвам горещо.

Пред лекарския кабинет има десетина – петнадесет чакащи. На различна възраст, преобладаващо по-стари хора. Очите им са угаснали. Току припламнат, когато видят да припка някое дете. Тогаз всички се оживяват. По коридора се носи прегърбена баба, която с голи ръце отваря и вади боклука от кошчетата. Пред себе си бута количка пълна с пластмасови шишета, парцали и разтвори.

Лекарката излиза и заявява, че я болят краката. Че не може повече. Че който не е “спешен” трябва да дойде друг ден. Друг път. (Може би друг живот?) Замислям се, когато бях малък и ходех на преглед в III-та поликлиника при Д-р Савкина, мисля така е казваше, никога не съм виждал такова поведение. Сега речеш на лекарите да са им здрави пациентите, а те се сърдят.

На всички медици бих препоръчал да прочетат книгите на Арчибалд Кронин. В съвремието превърнаха личния лекар в бюрократ, който малко се интересува от здравето на пациента. Повече се страхува да не му вземат разрешителното и набира на компютър рецепти и епикризи, като машинописка. А защо това не правят медицинските сестри?

Не е ли редно лекарят да се грижи първом за пациента? Да покаже своето изкуство. Да не се страхува нито за хляба си, нито колко хора го чакат, нито дали рецептата ще е по правилника или не, а да помогне? Какво очаква пациент, чиито лекуващ лекар идва на визитация? Или медикът трябва да помъкне компютър и принтер със себе си?

Съзнателното унищожаване на здравеопазването на една страна, в която уж е безплатно, ама се удържа една десета от заплатата за него, е част от по-сериозен и пъклен план. Без здравеопазване, без морал на медицинските лица, без спокойствие и доверие на пациента, какво общество имаме? Болно!

На времето казвахме “Честит първи сняг” и се радвахме, че Зимата е дошла. Сега с мъка гледаме нефелните снежинки, които падат от небето. Много неща на Земята в съвремието ни са изкуствени. Създадени са изкуствено и се използват най-вече в ущърб на Хората. Изкуствени облаци, закриващи Слънцето и понижаващи температурите, изкуствен дъжд, водещ до наводнения, а сега и сняг. Предполагам отново изкуствен.

Да приемем, че Земята е навлязла в космически цикъл на Вечна Пролет. Това би означавало да има умерен климат, една благоприятна за развитието на Живота температура. Това е свързано с намалени разходи за отопление, а пък и за добив на храна. И цялата тази паника с “климатичните промени” ще намери естествено обяснение, в засилената Слънчева активност, например.

Земята навлиза в нова епоха и тя ще се характеризира с изобличаване на фалша. С Любов и търсене на Истината, истинското. С отпътуване от тази планета на същности, които не желаят доброто на Човечеството. С едно ново, мирно начало. Всички ние трябва да сме готови за това време, защото то вече живее у нас.

Казват, че от 35 години живеем в “Демокрация”. Ако човек зачете Георги Марков, или се обърне към достоверни източници за годините от 1944 до 1989 може би ще разбере, че не е имало и истински “Комунизъм”.

Как да опиша времето на “прехода”? На телевизора виждахме онези лица, от които хората трепереха или вземаха тихичко на подбив. Членовете на Политбюро. Големите лъвове, чиито деца обикаляха Света, учеха в най-добрите училища и трябваше да бъдат “цветът на нацията”. Другите – кучета ги яли, или както се оправят.

Пред Народното събрание Петър Младенов с характерните си тъмните очила като от гангстерски филм, рече “По-добре танковете да дойдат” и погледна съучастнически към Ген. Добри Джуров. Висок, снажен, спокоен, със сиви мустаци. Там някъде се меркаше и Андрей Луканов, който застреляха няколко години по-късно. Времето на “прехода” бе тежко време.

Някой се облажиха влизайки в тесни връзки с бившото управление на държавата. Разбирайте номенклатурната върхушка, апаратът на Държавна Сигурност, който си е бил машина за терор, полицията, армията. Оттам покълнаха новополитици, които “прегърнаха” западните ценности и се опитаха да наподобяват буржоазната власт, до която се докопаха.

Всъщност бившите “комунисти”, представители на политбюро, изтеглили отдавна децата си в странство, източили касата на Народната република, която след “промените” се оказа с 12 милиарда долара външен дълг – тази “Швейцария на Балканите”, се измъкнаха по терлици и оставиха страната на бившия силов апарат. Това не бе постъпка на патриоти, с грижа за народа.

Предадени хората попаднаха в криза, в която заводи спираха работа, имаше режим на тока, баби се редяха на дълги опашки за хляб и мляко, а в училище ме питаха дали съм доволен от това че учим Руски. Да, доволен съм от днешната си позиция, защото благодарение на този език прочетох видни автори, мислители като Л. Н. Толстой, Лермонтов и други, в оригинал.

Отпаднаха манифестациите, но и съботниците. Сега никой не хае дали в блока ще е чисто. Да се измаже, закърпи. Настана вълче време и всеки си мисли, че нещата се оправят с пари. Тарикатите на прехода го направиха с връзки, както с репресивния апарат така и с подземния свят и това роди времето на мутрите, което сега може да изглежда като градско фентъзи.

В съвремието рекетьорът, насилник и налагащ правилата, се явява държавата. След времето на прехода и живеейки още в него разбираме, че живеем с илюзията за Демокрация. Че на политическата сцена у нас се появяват хора, които са свързани по някакъв начин с тоталитарното минало, или че най-малко трябва да имат благословението на кръстниците, в сянка.

Тази измъчена страна не е имала политик след управлението на Н.Ц.В. Борис III, който да е обичан чистосърдечно и без страх. Който да не играе двойна игра и който да заложи главата си за българския народ. Боже, какъв преход…

Кажи ми, скъпи Джон, какво привлече те в България? Дали на Рила величествений склон, на гайда зов, или пък снага на млада булка? Защото, Джон, ний знаем че играл си във “връзките опасни”. Таквиз мъже, Джон Уокър, Силвър, нам са ясни.

Ала кажи ни, Джон, как езикът ни труден и непопулярен ти залюби? Или пък сред къдриците на млада българка се загуби? Защот’ да пишеш, да твориш на чуждо слово, означава да обичаш език, култура, много.

Не знам, ти Джон, дали не си поредният агент, заел се бурето да пали, сред обществото да получи овации и похвали, ала финансите на неговото фиаско, да идат от друго място… Джон, изкуството не е оръжие, напротив. Изкуството е среща на култури, опит.

Кажи ми, Джон, да сме осмели, дедите ти бледолики, подивели, които бизоните избиха, или пък индианци покориха? Които земя заграбиха от други, а после се направиха на луди? Които от десетилетия световната политика управляват, но не за Мир, за пари, война, интриги, и се забавляват.

Кажи ми, Джон, как ще погледнеш на такваз пиеса. Дали на теб и сънародниците ти ще се хареса?