Наскоро гледахме със съпругата ми финландски филм за младо семейство, което избира да живее на отдалечен остров. Основен поминък беше тяхната крава, като стопанката рискувайки живота си я спаси от заколване, понеже знаеше, че само имайки животно могат да изкарат зимата. Встрани от това бих споделил, че конкретният филм и европейското кино, в по-голямата си част се различава от продукциите бълвани от Холивуд.
Ако направя сравнение с тях бих казал, че създадените там филми са в голямата си част повърхностни, изпълнени с насилие и вредни послания, доколкото конкретният филм показа главните персонажи като отдадени, обичащи се и вярващи хора. Такива, които биха градили.
Отново ще спомена големия Йовков, който описва силната връзка на селянина и семейството му с животните. Кравите, добитъка, те са съратник на селянина в обработката на земята. Те му дават блага, за да преживее трудните времена. Чрез техния продукт се изхранва градът. Селото, земеделието и животновъдството, хранят всички нас.
Да, някой може и да злоупотребява с животните. Да, друг може да гледа на тях като на стока, като на възможност за субсидии, ала за трети животните са другар и начин да изкарва хляба си. Всеки сам преценява по какъв начин и с какъв морал да върши труда си. Политиците са пример за никакъв.
Да видя Българин че плаче, че ще му отнемат животните, че са нарочени за болни и за заколение, сърцето ми се къса. Защото, приятели, когато лошите чукат на вратата на съседа, скоро ще чукнат и на нашата. Защото живеем във време страшно и разделно, като се всява страх и омраза сред хората, Народа. А един Народ е силен, когато надига глас и се бори за Свободата си.