Честитя празника на тези Жени,
които са осъзнали своята Сила.
Които чрез делата си творят в Света,
дават Живот, обучават нашите Деца.

Биват светъл пример
и формират добрите Хора.
Тези, които никога няма да посегнат към оръжие,
тези, за които Истината, Доброто и Моралът
ще имат значение.

Майки, готови да дадат Живота за децата си
но ги възпитават, че той е Свещен.
Родители, учители, спътници.
Жената е тази, която приема много роли.

Нека те да бъдат градивни.
Нека идещият Нов човек
бъде захранен от Вашите добри мисли,
от Вашето вдъхновение,
от Вашата Любов към Света и другите.

Защото Жената, Майката, Спътницата е тази,
която дава и отглежда Живот,
която създава Дом,
която подкрепя своя отруден Другар.

Майките са тези, който ще спрат войните.
Майките са тези, които ще поискат сметка
за Живота на децата си.
Майките, жените са тези, които ще дадат пример
и насока на бъдещия Човек.

Бъдете мъдри, бъдете осъзнати, бъдете красиви.
Бъдете нежни, бъдете всеотдайни, бъдете откровени.
Бъдете просто Жени.

Боже,
пази ни от “лидери”,
които не хаят за Народа,
лицемери, обвити в лъжи.

Пази ни от душици,
които за своята изгода
предават Брат, Родина
и деди.

От тез’ които Войната
насърчават, ала са далеч
от бойното поле.

От хора,
които много обещават,
ала не плачат на гроба
на своето дете.

Пази ни от люде,
за които няма нищо свято,
които ще ограбят,
смачкат, заглушат.

Пази ни, пак ще дойде лято
и техните лъжи ще спрат.

* * *

София, 26.II.2025 г.

Вчера Събота, по бул. Константин Величков спрели рейсове. В близост до хотели и до католическата църква. Полицейски коли надули сирени хвърчат насам натам. Жандармерия има навсякъде. Иначе е почти слънчево и по бул. Витоша се разхождат доста българи и чужденци.

Знаех, че има нещо планирано и се стараех, да не минаваме през самия център. Все пак човек не може да предвиди всичко в дни на суматоха. Но какво разбира по-късно от медиите? Че протестиращи срещу ЕК били вандализирали сградата на комисията в София и се е стигнало до сблъсъци с полицията. Запитвам се защо.

Защо българинът ще се организира и ще протестира срещу ЕК? Нима в други страни политици и членове на европейския парламент да не вдигнаха глас срещу лидера на ЕК, за злоупотреба с власт. За източени милиони от данъкоплатците в съюза за закупуване на така наречените “ваксини”.

Протест има и по отношение на изпращането на оръжия и военна помощ за Украйна, като някои считат, че правителството в Киев изобщо не отговаря на ценностите на ЕС. Политици в Белгия и Франция протестират срещу моралната подкрепа на Израел, след множество установени военни престъпления и незачитане на харти за защита на мирното население. Протести има и срещу доставката на оръжие за тази страна.

Протести има от страна на фермерите, които биват притискани да намалят своя добитък, уж в името на “екологията”. Също така има и протести от страна на политици в Бундестага, по отношение на така наречената “зелена сделка” унищожаваща индустрията на Германия и въвеждаща я в енергийна несигурност. Така че Европа е залята от протести.

Ако ЕК бе една демократична структура, с работен процес и нагласа към Обществото, протести вероятно нямаше да има. Само че обществото, социумът, се страхува за своето оцеляване и осъжда действия от лидерите на ЕС, от членове на ЕК, които са предприети, явно в негов ущърб.

Сградата на ЕК в София, макар и грозна и може би не на място, не е фактор за изливане на гнева на протестиращите. Дали са водени от лични, или политически подбуди, това могат да кажат разследващите. Важното е че жителите на ЕС, като цяло се вълнуват и бунтуват.

Срещу наложената информационна завеса спрямо Русия. Срещу политическите ходове на своите водачи (да си спомним какво стана през 2022 г., във Франция). Срещу политизирането на здравната система и на Екологията, водещи до действия, в разрез с Нюрнбергския кодекс и с правото на избор на индивида. Апропо нима всеки от нас не желае да бъде здрав, да живее в Мир и да не се налага по принуда да сменя автомобила си?

Действията на лидерите от ЕС, на ЕК, водят след себе си лавина от негодувание, от недоверие и от възникнали въпроси за бъдещето на жителите на съюза. Липсата на отговори и прозрачност, обаче, не помага.

Не знам
мога ли да Те прежаля.
Мога ли да си простя,
да Те забравя?

Да не галя козината ти,
да не срещам
твоя поглед верен.

В Света превърнат
в бойно поле и
сцена на омраза,
да не получа
топла лапа
и кураж.

Не знам,
не мога
и не искам
да Те забравя.

Рекох си –
лесно козина
се сменя,
ала Душа?

София, 21.II.2025 г.

Понеже живеем във време на военни конфликти (кога ли не е било така), е важно да имаме яснота за какво се бори една национална армия.

Ако се бори за експанзия на териториите си, се нарича Империализъм;
Ако се бори за налагане на своя етнос над останалите – Нацизъм;
В случай, че не зачита конвенциите за защита на мирното население и инфраструктура, то армията извършва Геноцид.

Нещата са повече от ясни. Армия се бори в защита на Родината само и единствено защитавайки всички етноси, които са приели да бъдат нейни граждани, които живеят доброволно на нейна територия и които могат да я напуснат по всяко време. Които биват толерирани като равнопоставени независимо от своя произход, език, който употребяват и вероизповедание.

Във Виетнам
поливахме с напалм
за “демокрацията”.

Оръжие измислихме
и при Садам избивахме наред,
страна съсипахме,
отново в нейно име.

Деца, жени, от раса чужда,
в Газа притиснати
от море и от стени
съдействахме да гинат
с нашата благословия
и оръжие,
пак за “демокрацията”.

“Демократично” изтрихме
от земята двеста хиляди
японци, в миг,
за да настане “вечен мир”,
но вместо него
падна желязната завеса
която ний придържахме.

За “демокрацията”
създадохме тайни служби,
гонехме хора за техни убеждения,
погинаха наши политици,
лидери на чернокожи.
Ала всичко това, вярвайте
ни люде, бе за нея!

Тя се издига
на атлантическия бряг,
като Химера. Тя е илюзия,
която умира на стената
граничеща с Мексико.

Тя е жестоката действителност
показана във Волния ездач.
Илюзията за “свобода” и “демокрация”.
Ех таз Америка, таз уж велика нация…

* * *

София, 18. II. 2025 г.

Вчера, за първи път ми се показа “реклама” да не гласувам за определена партия в Германия. Наистина учудващо, да не кажа – отвратително. Откакто управляващото обединение, както го наричат немците AMPEL (или светофар), започна да губи доверието на обществото, политиците които го съставят се опитват по всякакъв начин да подлеят вода на другите партии.

Само че издънките на AMPEL и неговите членове са твърде много и точно от други, набиращи съмишленици партии, им поискаха сметка. Както за прозрачност, по отношение на страничните ефекти от ген-препаратите, обявени за “ваксини”, така и за преустановяване доставките на оръжие за Киев, което би ескалирало отношенията между Русия и Германия.

Точно от опозицията се надигнаха гласове за самоунищожителната политика на Германия да затваря ядрените си реактори и налага идеология по отношение на инсталациите за трансформиране на електроенергия. За повишаване на цените, за нерешените въпроси с временно пребиваващите в страната, без това да се превърне в расов или религиозен конфликт.

Ако зачетете публикации в независими медии, или пък под интервюта или заседания от немския парламент, ще установите какви са нагласите на хората. Те, както всички ние, искат да живеят в Мир. Най-вече германците, които са били въвлечени от фашистите в унищожителна Световна война, довела до смъртта на милиони хора и сриване на градовете им със земята.

Да хвърляш кал по другите, да създаваш изкуствено напрежение и да обявяваш шепа възрастни хора за подстрекатели и организатори на държавен преврат е не само подло, то показва страха на управляващите от това, че ще загубят (и с право), властта. Защото власт без морал, без закон, без грижа за гражданите, е власт без подкрепата на Бога и на Народа.

В интервю за документалния филм The Great Reset, Люк Монтание, носител на Нобелова награда за откритие на вируса HIV споделя своите наблюдения върху така наречената “пандемия” в която беше въвлечена по-голяма част от Света.

Той прави паралели между HIV и корона вируса който бе именуван Covid-19, като твърди, че според неговия и на други учени анализ е лабораторно създаден, има сходство с вируса на HIV и е част от опасни разработки именовани Gain-of-function. Те целят да адаптират даден вирус спрямо своя приемник, правейки го изключително опасен, дори за хора.

Според него наложеното статукво, че вирусът е предаден от прилепи, е неоснователно и за мнозина учени това е било очевидно още в началото на “пандемията”. Имайки предвид, че САЩ финансират изследвания в областта на Gain-of-function разкритието, че вирусът е с лабораторен произход, като за това са дадени парите на данъкоплатци, би предизвикало скандал.

Професорът твърди, че лечението би било най-удачно чрез превенция, но не и чрез използване на експериментални препарати, които от една страна влияят на нашите гени и могат да бъдат предадени на поколенията и от друга, не притежават търсения защитен за Човека ефект.

Люк Монтание е на мнение, че намесата в Човешкия ген, както и манипулацията на вируси, с цел тяхната адаптация към Човешкото тяло, са опасни занимания, които трябва да бъдат обсъдени на етични ниво както от професионалисти, така и да намерят отглас в обществеността.

За Люк ние, нашето ДНК сме плод на милиони години еволюция, която не може да бъде току променена, или отхвърлена от няколко десетилетия експерименти, навлизайки по-дълбоко в дебрите на атомите и молекулите. Той засяга и въпроса с ваксините, наличието на алуминий и графен, които от своя страна са токсични и могат да проникнат и се уталожат в различни, важни за нас органи, като доведат до патологии.

Люк Монтание, заедно с други известни учени (създателят на PCR теста, патологът Арне Буркхард и др), противници на статуквото и излагащи доказателства за страничните ефекти от препаратите, наречени “ваксини”, напуска този Свят по време или в края на “пандемията”. Филмът е на Френски, с продължителност малко над един част. Заснет е през 2022 г.

Гледай онлайн: https://odysee.com/@thebigreset:1/LUC-MONTAGNER-FR:2

Със съпругата ми излизаме от Френския институт и срещу нас виждаме да се носи малка група хора. Те са понесли транспарант, на който е изписано нещо с черни букви. От двете страни на площад Славейков са се наредили полицаи. Едри, охранени, въоръжени. Те са в пъти повече от скромната агитка, от която се чуват грачещи, издавани от мегафон звуци.

За какво точно става дума? Преди години, когато Юджелан бе арестуван в Турция, снимах протест на кюрди на бул. Стамболийски. Вероятно някъде пазя фотосите. Бяха много повече, очевидно от друг етнос. Измъчени хора, скрити зад знаме, което се надяват да се вее над собствена република.

Тук няма да взема страна нито да кажа нещо повече. Самите ние сме влизали в ролята на агресори по отношение на малцинствата. Помним “Възродителния процес”, в България, който покри с още един пласт срам тоталитарното правителство и неговия репресивен апарат.

В днешни дни геноцидът бе приложен, за да се смаже един етнос, който съжителства с друг, в рамките на обща територия. Къде заради море, заради природни богатства или империалистични възгледи. Но унищожението на домове, инфраструктура и най-вече хора в 21-ви век, е неоспорим факт.

Но една импресия трябва да бъде пълна. Посетихме изложбата посветена на Трудовите войски в галерия Фотосинтезис. Автор е небеизвестен фотограф. Не е нужно да му правя реклама. Човекът е потърси начин да увековечи тази страна на Българската армия, това скрито лице, с явен от ръце труд.

Защото Трудовите войски са изградени главно от хора от малцинствата, но и не само. От дисиденти, неудобни и други, попаднали под прицела на номенклатурата, лица. И там, с кирка и лопата, се е копаело. Къде за учебни цели, къде за умопомрачителни монументи, къде за вилата на по-старшия.

Маргинализацията е нещо опасно. Тя създава “втора класа хора”, които да се ползват за робски и нискоквалифициран труд. Значи, разправя ми една дама, която в миналото е била приближена на хора от “голямото добро утро”, че изучила внуците си и то видите ли, в частни училища.

Не се срамувам, че съм учил в държавно училище. От опит знам, че знанието притегля тези, които имат нужда от него. Но то трябва да бъде достъпно за всички. Не едни да се раждат и да им поставя звезда над главите, понеже май там е празно и тъмно, а да е ясно, че Светлина има за всички.

И колкото и да чета девиза на Френската република, за мен е ясно, че нито една революция не е довела до Свобода, Равенство и Братство. Това може да направи всеки със своя ближен, ако пожелае. Ръцете на революциите са оцапани с кръв. И от нас зависи да приемем малцинствата в нашата държава.

Защото днес българите намаляват. Утре може да се наложи да живеем в странство и тамошните люде със сигурност ще са чували как сме се отнасяли към друговерци, към по-слабите и маргинализираните у нас.

[Show as slideshow]

Боже,

какъв 14-ти Февруари,
подходящ за леки дами
и чалгари.

Полицаите спират
в насрещното,
да хапнат дюнери –
ми спешно е!

Момче с мерджан и татуси,
завива пред ВМА
заемайки двете платна.

Другарка мила с Волво
наистина T5, XC90,
го кара смело без ръце.

Безумие, форсира БМВ-то
мургав шишко
пред момчето.

На пешеходната пътека,
един зави обратно
с трошка клета.

С каска и колело жужащо
се носи през парк
и през тревите
някой страшно.

Та питаш се българският ген
как изроди се в тоз’
или онз’ кретен.

Как на Ганьо не му пука
за Другия,
за правила,
ех, скука!

Трагично е на 14-ти,
така е и през други дни
запитваш се дали е Карма,
защо ли Мале тука ме роди?

* * *

София, 14.II.2025 г.