Зариваш ръка в леда. Далече си от усещането за дискомфорт, или болка. Просто нещо ти липсва. Кара те да стиснеш очи и да заплачеш. Кира, твоят Дух винаги ще бъде с мен.
София, 29.11.2023 г.
Категория: Винг Чун
Статии за Винг Чун
Трудно е да опишеш един Живот. Независимо колко е бил дълъг или кратък. Можеш да снимаш, можеш да си водиш бележки. Всъщност от Живота на другите си спомняме тези моменти, които са ни трогнали. За които можем да се чувстваме виновни. Миговете, когато не сме си простили или просто сме се обичали.
През 2008-ма година бях загубил наскоро кучето си Рита. Тя живя 12 години. Беше първото ми куче, доберман. Нямах никакъв опит в гледане на животни. Бях я взел като юноша, уж да ме пази. Кучето бе добро и грациозно. Също така доста плашливо. След нейната смърт не исках да взимам друго.
Един ден, ми се обади Мариана. С нея тренирахме заедно Винг Чун няколко години. Тя сподели, че кучето им, макар и на възраст, родило. Помолили баща да ѝ позволи. Отидох на гости и видях в хола четири космати топки. Нямах нагласа, но взех едно от тях. Връчих на майката на Мариана малка сума, както е обичаят, за адет.
Нарекох кучето Кира. Казват, че трябва да избираме кратки имена. За да се озовават на команди и ги помнят. Помня как Кира изкачи за първи път стъпалата между двата етажа у дома. Беше трогващо. Също и че деляхме леглото докато я гледах месец у дома, за да усвои първата ваксина. Как мина това време и как се справих, просто не знам. За щастие животното бе с хигиенни навици.
Мен ме ядоса на няколко пъти, гризейки книги и дискове, та чак исках да я връщам. От друга страна, помня как извадих с ръка гипс от гърлото ѝ. Изпитах голям страх и облекчение, когато кучето дишаше свободно. Кира ме научи на отговорност. Да я водя редовно на лекар, да се грижа за някого.
Кира беше просто кълбо от енергия. Куче, може би като всички други малки и млади животни, което иска да дари Любов. Излизаме в близката градинка, а тя се хвърли на някои сериозен господин, или госпожа и му удари две лапи. Ей така за поздрав. Или да ги накара да се усмихне. Малцина бяха тези, които се сърдеха или правеха забележка. Може ли да се сърдиш на радостта, на обичта, на детското?
Случихме на съседи – еснафи. Кучето все им бе трън в очите. Драскало, лаело, скимтяло. Чудя се как ли биха живели с пеленаче. Плашиха ме даже че ще го застрелят. Така е, когато живееш в блок. С “индивиди”. Не ни стигнаха финансите, за да се преместим в къща. Може би затова и не разреших на Кира да роди. Грях, който ще нося.
С Кира обикаляхме много. Ходили сме на спортен лагер в Рила. Също и в Пирин планина. Търчеше и събираше трениращите. Веднъж се загуби над Смолянските водопади. Треньорът каза “Куче е, ще си намери пътя”. Така и стана. Не успяхме с нея да качим връх Без Бог. В Пирин има доста овчарски кучета.
Ала изкачихме Мусала, няколко пъти. Черни връх. Стигнахме и Черно Море. Общувахме с деца, растящи без родители. Гонихме се с тях, играхме, четохме приказки. Кира бе кучето, което отвори очите ми за красотата на Природата. За пътеките на Витоша. За опасностите, които ни дебнат от животни и хора.
Дали това бе един пълноценен живот? Без да можеш да родиш, без да си свободен. Затворен между четири стени с хора, човек, който е принуден да работи. Който не излиза да прочете една книга навън сред природата, защото е в работно време. С Кира тръгнахме от нищото. Имаше един балатум и разпадащ се кухненски шкаф.
Сега, след десетилетие и повече, мизерията си е отишла. Ти беше до нас, когато сложихме паркет. Когато сменихме дограмата. Когато обновихме банята, коридора, кухнята. Стоеше и ни чакаше, когато бяхме далече. А всъщност кучетата искат толкова малко, да сме до тях, да приключенстваме и ги обичаме.
Нищо друго не може да замени твоето присъствие, Кира.
Има десет стъпки, или дистанции, при които може да се стигне до битка. Нашето желание трябва да бъде да спрем още на първата, но е добре да знаем за останалите.
Първата дистанция е възникването на агресия. Двама, или повече хора, имат причина да влязат в конфликт. Когато човекът има малък или никакъв контрол над емоциите си, то може да прояви агресия, насочена към другия. При всяко положение трябва да се стараем да не пресичаме тази линия. Това е първата дистанция – проява на агресия.
Тя може да е словесна, по телефон, през другия край на улицата, чрез Фейсбук и т.н. Добре е да се вгледаме и разберем какво става в нас и да не подклаждаме конфликта. Няколко успокоителни думи, искане на извинение или разясняване на обстоятелствата могат да ни спестят главоболия. Тук е и моментът да се обърнем към специализираните служби, да звъннем на полицията или потърсим помощ.
Втората дистанция е следствие от пресичането на първата. Тук една от двете враждуващи страни, или агресорът, търси начин да нарани своята жертва. Словесно, чрез предмети, оръжие или др. В такъв случай е добре да намерим прикритие, да имаме лично оръжие с което да сплашим противника, и отново да потърсим специализирана помощ.
В тази дистанция можем да понесем сериозни наранявания. Например да хвърлят по нас камък или бутилка. Дистанция от 10 метра е достатъчна за да може агресорът да ни замери и улучи. Да ни простреля с късо оръжие, лък, арбалет или прашка.
Третата дистанция е на дългите оръжия. Тук може да се използва кол, прът или някакъв тежък предмет, който може да бъде хвърлен на няколко метра, или с който да ни достигнат. Приемаме че тази дистанция е от 5-3 метра. Тук е добре да сме защитени зад стена, намерили прикритие или предмет, с който да защитим тялото си.
Дистанцията от 1.50 м., позволява на противник да ни ритне с крак. Кракът е силен и тежък, а точно попадналия в тялото ритник на трениран противник, може да нанесе сериозни поражения. Затова бъдете нащрек, не позволявайте противникът Ви да се приближава близо до Вас и ако го направи и тръгне да Ви рита най-добре пресечете атаката с контра (стоп) ритник, или побегнете. Когато човек рита човек не е стабилен. Ако пресечете ритника има шанс да изведете противника си от равновесие. Падне ли на земята можете да се отдалечите и повикате полиция.
Дистанция от 1м и по малка е къса и позволява удари с ръце. Ръцете на боксьорите са тренирани и силни. Те удрят бързо. Не позволявайте агресорът да достига такава дистанция, защото при нея боят със сигурност вече е започнал. Можете да се опитате да излезете от линията на ударите. Тук в помощ ще Ви дойдат бързи стъпки и отклоняване силата на противника.
Дистанция от 40-50 см е подходяща за използване на лакти и колена. Те са силна и закалена част от тялото. Ударите нанесени с тях могат да доведат до сериозни травми. Ползвайте ги само когато знаете какво правите. Старайте се да останете на крака и работете с лакти срещу лакти и бедра и крака срещу крака.
Близката дистанция дава възможност на противника за хват, душене и хвърляне. Подобни приоми се ползват в джудо, аекидо, борба, жиу-житсу и др. Борците се славят към силните и опасни противници. Старайте се да не Ви хващат, а при приложен хват да се освободите своевременно атакувайки ръката, която Ви държи, или слабо място на противника.
Най-близката дистанция дава възможност за използване на всички части на тялото. Удари с глава, натиск с брадичка и хапане. Всички те са забранени в официалните спортове, но на улицата може да възникне всякаква ситуация. Ако трябва да запазите живота си, или този на своите близки, имате право да използвате всяка част от тялото си.
* * *
Най близката дистанция е тази, където се пресичат характерите на двама души. В битката реално побеждава този, който има по-силна воля. Този, който е решен да не загуби. Но и този, който не се подава на емоции, може да издържи на болка и който може да погледне на възникналата ситуация отстрани. Тази е най-важната дистанция и тя е променлива не толкова в пространството между двамата противници, колкото в тяхното вътрешно израстване, разум и сила.
Вчера видях познат, с който сме тренирали преди години. И двамата много се зарадвахме. Спомнихме си за миналото, поговорихме за настоящето. Родило му се е момиче, което носи неговите лешникови очи, от които лъчи доброта.
Замислих се за това, как спортът, тренировките, работата в група, сплотяват хората. Когато си имал доверие някому, когато сте си партнирали по време на тренировка, се образува един вид връзка, която е устойчива във времето.
След като му дадох визитка той ми звънна, за да си имаме координатите. Нищо че Фейсбук ни “свързва”, и се засичаме чат-пат. Подобен тип връзки ти дават усещането, че на някои хора си склонен винаги да помогнеш.
На йота от майсторството
статия за Винг Чун
и бойните изкуства
Задават ми въпрос, който и аз на себе си задавах и може би продължавам да задавам – как да науча повече и да се отместя от едно заето място в редиците на Винг Чун, от което трудно мога да мръдна. Кой ще ми покаже, научи и ще ме води ако на всяка крачка ми се казва че не правя нещата правилно и че трябва да полагам неимоверни усилия, да имам талант и вътрешни условия и качества, за да вървя напред. Искам да споделя моята гледна точка…
Вие всички сте съвършенни бойци и не е нужно на никого да ви учи как да се биете.
Истинската сила на един човек идва от количеството любов което носи.
Винг Чун и всяко едно бойно изкуство или практика е холистичен медод за усъвършенстване и проекция на Духа който носите в себе си, на творчество не на ограничение.
Всеки може да ви научи на азбуката но никой как да пишете поезия. Истинският учител е вътре в самите вас. Добрият майстор ще докосне онази нешлифована страна от диаманта който носите вътре в себе си за да градите майсторство на вътрешни нива. Те се раждат когато се появи холистично разбиране за методите, движенията и красотата на Винг Чун, на всеки един спорт или бойно изкуство, на балета дори.
Формите на Винг Чун са работа с енергия, символи и генериране на торсионни полета. Правилните движения и линни са в унисон с хармонията във Вселената. Целта не е да поразим противника а напротив – изпълнени със състрадание и любов, разбиране и сила да го неутрализираме. В повечето от случайте при схватка противникът на хармоничния боец се самонаранява и отказва от битката.
Бог е любов.
От първоначалната безформеност се ражда конструкцията на цялото битие. Тя е в нас. Никой не може да ни я предаде, само може да ни помогне да си спомним. Ние сме синтез на междукосмически частици, галактическо познание и божествен разум. Нима някой може да ни научи на това? Истинският Винг Чун, или метод идва, когато външните врати се затворят и се отвори пространство за вътрешната светлина.
Формата се превръща в безформеност, стилът в метод – един от многото начини Духът да изрази себе си в тази материална реалност. Тялото е храм, чиято аритектура и конструкция са изначално Божествени и съвършенни. В рамките на холистичното разбиране правилното отношение към храма чрез хранене, стойка и упражнения подсилва и внася в света една чиста проекция на силата. Сила която може да наранява, при липса на разбиране.
Формите във Винг Чун са рецепти за правене на атомни бомби. Всъщност са и помагало за внасяне на красота и полет на цветовете на душата която да вибрира в унисон с природата. Холистичната представа за изкуството води до мисълта че психологичното състояние на практикуващия, неговите архетипи и ценности водят до една успешна развръзка при двубой.
В двубоят няма или отсъстват ти и аз. Съществува само полето на Духа в чието пространство правилно организираните енергиини структури на бойците се вплитат от хаос
към хармония. Всичко останало е касапница – ненужно унищожение на граденото в Божия храм – човешкото тяло. Всяка рана или убийство е грях. Ние можем да унищожаваме само създаденото от нас – т.е. Само мечти и илюзии, защото всъщност целия свят е проекция на вечния дух на Битието.
Никой не учи майката как да защитава децата си – при това тя е съвършенният боец, защото обича. Който се бори за преимущество и сила е загубил предварително. Истинската красота и сила идват от единението с природата и хармонията когато практикуващият е едно с духа на бойното изкуство, с цялото Земно и Човешко поле. Той не желае нараняване и смърт, но носи сила и разбиране.
За да напреднете във Винг Чун в посока вътрешните нива и форми, според мен започнете като работите интензивно в/у себе си. Изучавайте формите, движенията, правете медитации и Ци-гун, четете философия и метафизика. Когато направите откритие – то ще бъде Ваше, след това го проверете на практика с партньор или в залата. Винг Чун има собствен език, който след като изучите и се докоснете до духа му, ще започнете да пишете поезия, ваша – уникална.
Има ли значение формата? Не има значение съдържанието! Винг Чун е свобода, на практикуващия да се освободи от форми, ограничени мисления и похвати и да поиграе с партньора си, изучава себе си и света опрян на една перфектна система от биомеханика, работа с енергийното жизнено поле и елементите във Вселената.
Можете да ме наречете еретик или бунтар. Това е просто една гледна точка зад която стоят както опитът, така и вътрешното ми разбиране за нещата. Считам Винг Чун за пътя на война-мистик, който от потта и силата в залата достига до медитацията и молитвата, сред които се ражда истинската любов към него, себеподобните му и всичко живо. От този момент нататък практикуващият добива пълен контрол над себе си и силата му става жива и въплътена в любов.
Считам че настоящите и бъдещи открития в областта на квантовата физика, торсионни полета и ДНК ще разкрият много повече за теми като “Намерение”, “Сила”, бойни изкуства и др. Ние не сме това което са ни казвали че сме. Ние не знаем дали наистина съществуваме или съществува единствено представата за нас самите, която може дори да не е наша. Практически всички бойни изкуства и практики са заети от природата – жива и нежива, като в последно време много се говори и пише за извънземният произход на човека, оттам и за неземният произход на движенията в едно бойно изкуство.
В реда на казаното по-горе можем да се замислим какво реално правим когато практикуваме сами, или когато работим с парньор. Реално дали това е работа на много нива, не само физическо и как това се отразява на личното ни духовно и групово развитие като човешки същества. Можем ли да влияем в/у торсионното поле на тялото си и на партньора си, в/у собственото си ДНК и еволюция, както и на планетата.
Отвъд тези въпроси остава потенето в залата, мачкането на противници и помпането с адреаналин. Те имат цена но не и стойност. Истинската сила и красота на Винг Чун, търсете другаде – някъде дълбоко във вас.
София 08/29/09