Категория: Вяра (Страница 1 от 5)

Уважение към Труда

01.05.2025 / Георги Атанасов

Трудът е тясно свързан с Човешкото развитие. Всеки от нас търси начин да се изяви, да намери своето амплоа и да бъде полезен на другите. В противен случай в Душата ни се появява празнина и ние губим Смисъл. А трудът, придава такъв. Тук не става дума само за този труд, който извършваме притиснати от икономически нужди. И дори той ни дава насока.

Сещам се за човек, който ангажирахме да почиства нашата сграда. Пита ме, след като си свърши работата дали хората са доволни. Показва ми разни проблеми и обсъждаме решения. А става дума просто за почистване. И при все това, при най-малката работа, човек може да бъде отговорен, Да я върши добре и да иска другите да са доволни от него.

Ние живеем във време, в което сякаш става модерно да не работиш, или да работиш нещо, което ти носи голям приход, но може да не е полезно за другите. Например продажби на алкохол, цигари. Спекула с цените на недвижими имоти, борсови сделки. Реално облагите са чисто материални а трудът бива принизен до хитрост и възползване от ситуацията.

А трудът е връзка между хората. Създава мостове, по които те се срещат, за да си бъдат взаимно-полезни. Трудът показва страните на един Човек. Тези, в които е скрит неговият Талант и Сила и тези, върху които трябва да работи. Даден специалист може да има широки познания и умения в своята сфера. Въпреки това да има дефицит от умения за общуване и работа с другите.

В този ред на мисли трудът е начин да Еволюираме като Човешки същества. Да бъдем полезни на другите и същевременно да удължим нашия Живот, Защото трудът, всяка полезна активност, ни дава Смисъл да продължим напред. Независимо дали ще пишем книги, ще прекопаем градинка, или просто ще почетем на някое дете или възрастен човек.

Поради написаното по-горе считам, че отнемането на възможностите за Труд на Човека, е престъпление. Престъпление срещу дадената му от Природата способност да се развива и изразява по един градивен и творчески начин. Да, опасна и монотонна работа може да бъде извършвана от машини. Можем да спестим на Човека безсмисления Сизифов труд.

Но да не го ограничаваме и не отнемаме правото му да работи. Да заплащаме достойно неговия труд. Да ценим качествата му и успяваме да ги открием и насърчим отрано, защото това ще е бъдещият специалист или творец. Също така да ценим всяка работа, защото без хигиенисти и на инженерите ще им е трудно. Без шофьори и строители, не се изграждат обекти.

Всеки един от нас е част от брънката на Живота. От онази верига, която ни свързва, но не трябва да ни оковава. Земята е място, на което сме дошли да учим, да работим и да се обичаме. Земята е върховно Творение на Бога, на невидимия Свят и сили, които се проявяват чрез Човека. Чрез неговия физически, умствен и духовен Труд. Нека той бъде ценен и уважаван. Уважението към труда, към честно спечелените пари, към усилията, които прави едно Човешко същество, представляват уважение към Човека.

Училищата като храмове

23.04.2025 / Георги Атанасов

“Ние хората сме същите като животните, само че по-умни”. Тази фраза изрече към малко момче висок мъж, обут в шарени прави панталони. Беше слаб и кокалест. Жена му с тъмна коса, по-пълна и по-ниска. Детето – късо подстригано, със светли умни очи, търчеше по пътеките надолу. Замислих се над думите на този баща и какво отражение ще имат върху сина му.

Днес някой казва, че училищата не са църкви. Да, те би трябвало да бъдат храмове на Знанието, на Светлина за съзнанието. Да дават равен шанс на всички, като за някои родители възможността детето им да получи добро образование представлява предизвикателство. Ролята на Учителя е на просветител, отговорен за формирането на новия Човек.

Преподавателка в гимназия ми споделя, как децата си задават неудобни въпроси, като за финансовото състояние на семейството, материални придобивки и др. Възможно е и ние като деца, да сме искали да бъдем “над другите”. Да се похвалим, че притежаваме нещо, макар и това да е било илюзия. Да сме слъгвали, за да бъдем “наравно” с останалите.

Истината е, че материалните придобивки са следствие от разумните или подмолни ходове на една личност. Че всъщност Духовните и физически постижения имат най-висока стойност, като показват положените усилия на ученика. Неговите възможности да размишлява върху дадена тема. Неговото красноречие или прогрес, в дадена област.

Таткото може и да ни сравнява с животните. Не отричам тяхната важна роля в Творението. Техния стремеж към красота, радост и обогатяване на Живота. Само че Човекът е нещо различно. Човекът философства над смисъла на своето съществуване. Създава възвишени произведения. Търси своята изначална връзка с Творението, което нарича Бог.

Познаването на други обичаи и вероизповедания може само да обогати дадена личност. Даден Човек може да разшири своя мироглед. Да се доближи и разбере другите. Да бъде наясно с техните мотиви и действия. Точно затова застъпването на религиозното обучение е важно за децата, тъй като религията и най-вече истинската Вяра, обуславя и променя Живота ни.

Големи автори са писали за изначалното търсене на Човешката Душа. Композитори, писатели, художници, са опитали да покажат това търсене, което е отвъд думите и платната. Отвъд нотите и партитурите. То е Път на просвещение, който стои пред всеки един от нас и ние потрепваме поставяйки крак връз него.

Велики произведения са създадени в името на това Търсене. В името на възможността да се докоснем до Бога. Да преживеем този метафизичен екстаз, който е уникален за всеки и ни свързва с всичко останало. Който осмисля Живота ни и ни дава Надежда. Казват, че моят прадядо е започвал урока с учениците си с Молитва. Считам, че всяка работа, която е подета по такъв начин, ще бъде благословена.

Прецизност и Контрол

17.04.2024 / Георги Атанасов

Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.

Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.

Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…

Фалковец, Белоградчик 2024

17.03.2024 / Георги Атанасов

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

[Show as slideshow]

Камбани и кончина…

15.03.2024 / Георги Атанасов

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Празници и Геоинженерство

09.03.2024 / Георги Атанасов

Баба ми Радка, Бог да я прости, казваше че си избира един ден от годината и какъвто е той, такава ще бъде и тя. Избираше си 8-ми Март, или рождения си ден. А осми Март все беше хубав, като вчера.

Гледам момите ходят нагиздени, с цветя в ръце. Ако нямат момък, който да им дари китка, или саксия, носят си. Дават една друга. Поздравяват се с празника, чувстват се жени и момичета. Носят дрехи в сигнални цветове и наподобяват цветя, които искат да бъдат помирисани.

Вчера усещах как настроението на всички ни е повдигнато. Осъзнато или не правех път на жените, давах им предимство, кавалерствах. Тъй трябва да е всеки ден, та жените да се чувстват уважавани и че мъжът ги зачита. Тогава няма да има нужда от митинги и шествия, защото жената така или иначе има важна роля определена от Природата, която никой не може да ѝ отнеме.

Ала Слънцето, хубавото време, то допринасяше за доброто ни настроение и обхода един към друг. То е изворът на радост и Живот на Земята. Слънцето, слънчевата светлина която, все по-рядко виждаме.

Липсата на Слънце, на пряк достъп до неговата светлина и топлина води до депресия. Понижава нашия тонус, нашата енергия. Дали целенасочено не се спират нужните и важни слънчеви лъчи, под претекст че са опасни, че има “затопляне”? Програмите за манипулация на времето са нещо опасно!

За мен в момента, а може би от години, тече поредният “социален” експеримент, а той е наблюдение на човешката активност при постоянно лошо време. Без да съм видял статистиките ще кажа, че мнозина избират да останат у дома си, че ще откажат да пътуват, дори да излизат навън. Всичко това води до понижена физическа активност и живот, подобен на вегетиране.

Кой или какво има изгода от това?

Приятелка запита “ами те, тези които правят експерименти с времето и го манипулират не са ли хора, не страдат ли, не поглъщат ли пръснати в атмосферата химикали”? Ще река следното, за мен не е Човек този, който си позволява да си играе със здравето на населението. Който извършва експеримент за военни, икономически и други цели.

От манипулация на времето печелят енергийните дружества, които дълги месеци след края на зимата очакват хората да се топлят. Печелят фармацевтични концертни, продаващи лекарства и витамини. Печелят всички развлекателни индустрии с мощности на закрито. Печелят военни и полиция, набирайки статистика и заплашващи с потенциално оръжие, водещо до порой, или суша.

А всъщност мястото на Човека е в Света. В общение с другите. Да пътува и опознава Света. Защото само така може да се повдигне. Как можем да противостоим на тези експерименти? Първо трябва да се поиска прозрачност по въпроса за Геоинженерството, заедно с всички използвани химии и материали в небето. Второ докато това се случи да работим осъзнато върху нашето здраве. Да дишаме дълбоко, да правим упражнения, да пием детоксикиращи чайове и вода. И най-вече да се молим и уповаваме на Бога, който има промисъл. Дори за това нелеко време, в която живеем. Прилагам снимка от нашия балкон “с пясък от Сахара”, след дъжд.

Достъп до миналото

04.03.2024 / Георги Атанасов

Пещерата М. е цел за мнозина българи, че и чужденци. Решихме да отидем там с жена ми, за да видим пещерните рисунки. Самата М. е най-старата обитаема пещера в България, а мисля и на Балканския полуостров. Какво бе разочарованието и учудването, когато ни казаха че в залата с рисунките е забранен достъпа за посетители. Така били казали от ЮНЕСКО и нашите се съгласили. Уж влажността се променяла, посетителите с дъха си, потта си (а може би с мислите си), увреждали рисунките.

Виждал съм пещерните рисунки на живо преди повече от десет години. Това много ме развълнува, накара да помисля. Да усетя линията, силата на щриха, да се докосна до нашите праотци или далечни роднини. Противно на поставената маймуновидна фигура на решетката на пещерата, на рисунките ще видим стройно изправени хора. Мъже, жени, жреци, Слънцето и символи.

Запитах се, не могат ли хора да посещават отсека на по-малки групи. Какво пречи да се постави стъклена или друга преграда пред рисунките, а не да ни ги показват на нагънат винил. Парадоксално е, че учените, които се занимават с рисунките и до днес, не могат да ги датират. Един казва 5000 друг 12 000 а трети 30 и повече милиона години. Наука ли е това?

Изкуство се създава за да бъде оценено от наблюдателя. То носи послание, за епохата, за Бъдещето, за Човека. Щяха ли Микеланджело, Рафаел, Леонардо, Ванг Гог да рисуват, да творят, ако техните творби не биха могли да се наблюдават непосредствено от зрителя. Скулптурите да се докоснат, или поне видят отблизо. Да видиш дело на Роден, на Мирон.

В съвремието се затварят все повече и повече врати, водещи към миналото на Човечеството. Опитват се да изкарат нашите праотци маймуни, или маймуноподобни индивиди с начатък на съзнание. Само че когато последното се пробужда те сътворяват шедьоври, като тези от пещерата Ласко, за които Пикасо казва, че съвременниците има какво да учат.

Египет, Южна Америка, Вавилон. Да не говорим за средновековните произведения, като катедралите. Дори със съвременна техника и средства не могат да бъдат пресъздадени величествени творения в областта на архитектурата, занаятите и изкуствата. Къде е истинската История?

Тя остава между редиците. Казваме за 100-тина години имаме “прогрес”, пардон регрес, в това да създаваме газови камери, атомни оръжия и други, за масово унищожение. Това праотците ни не са си го и помисляли. Защото моралът на Човека се е базирал на писанията на Пророците и повеленията на предците. Всеки от нас има мерило за Правда.

Властимащите целят да разрушат това мерило. Да изопачат историята. Да забранят достъпа до места, на които Човек може да усети присъствието на миналото. Да, има вандали и лабилни привърженици на псевдо-активисти, които заливат произведения с лютеница, за да “спрат” богатите да си карат 3 тонните коли. Какво лековерие?! Ние всички създаваме отпечатък, завет за Бъдещето, ала трябва да познаваме истинското си минало.

Битката за Земята

10.02.2024 / Георги Атанасов

Когато една цивилизация е по-развита от друга технически, но не и духовно и злонамерена, тя търси начин да подчини други цивилизации. Това може да се случи на континентално, планетарно или интерпланетарно ниво. В нашата история има много примери, как по-развити цивилизации са се възползвали от суеверието, гостоприемството и лековерието на “по-ниско” развитите.

Какви цели биха преследвали по-развитите технически цивилизации? Най-вероятно те ще разполагат с технически средства, както корабите на Испанската Армада в миналото, за да достигнат по-ниско развитата цивилизация. В случай, че открият ценни за тях ресурси, като злато, полезни изкопаеми, храна или други материали, по-високо развитата цивилизация ще се опита да отнеме с хитрост или сила последните, от другата.

Начини за контрол над по-низшите биха били военно надмощие, използване на техника, внасяне на суеверие и подчинителен култ. Също и внедряване на технологии на по-ниско ниво, но не и такива, които биха заплашили съществуването на агресора.

По-високо развитата цивилизация вероятно ще е и по-напреднала психически. Тя ще ползва всички методи за влияние и контрол, сред които инфилтрация сред местните, подкупи, обещания за високи постове и длъжности и др. Също така ще цели и разделяне обществото.

Сред методите за отнемане земята и нанасяне на ограничения на по-низшите, биха били неравноправна размяна и използване на биологични оръжия, както и насаждане на чувство за малоценност и вина у представителите на “по-нисшите”.

Какво ще цели “по-висшата” цивилизация? Най-вероятно да изтреби местните жители, освен ако не остави малка част за експлоатация и забавление. Ще се опре на доверени лица, които да наблюдават своите събратя, получавайки обещание за милост и по-добър живот.

По-нисшите, ще бъдат обвинявани, че са диваци. Че не познават истинския смисъл на Живота. Че не употребяват правилно ресурсите. Че замърсяват Планетата. Че са паразити. Същевременно с това ще тече пропаганда за намаление на населението, за депопулация.

Моралните устои на по-нисшите ще бъдат разклатени, чрез целенасочени послания от страна на агресора. Чрез разпространение на упойващи и водещи до зависимост, вещества. Всичко това сме виждали в аналите на нашата история. Дали сме свидетели и в днешни дни?

Кой или какво желае да владее Земята? Кой или какво може да се нарече Човек? Човек е този, който е роден и живее в Човешко тяло, в Човешка форма. Който след своята кончина ще стане част от биологичния кръговрат на Планетата и допринесе своя дан. Човек е този, който се свързва с растенията и животните по един мирен, органичен начин. Човекът чувства своята връзка с Бога, Вселената, Цялото и е осъзнат за нея. А нечовек…

Кой има изгода от Геоинженерството?

07.02.2024 / Георги Атанасов

През последните години наблюдаваме времеви аномалии. Те са предизвикани, според мен, целенасочено, без да бъдат уведомени гражданите. Без да им се поиска съгласие. Извършват се експерименти от типа на така нареченото “Геоинженерство”, като целите на последното са неясни.

Институтът Макс Планк, в Германия, отчита още в началото на 21-ви век, повишена Слънчева активност. С това се увеличава и температурата на Земята, както и намалява образуването на облаци. Космическите частици, нужни за формирането на последните, биват изтласкани от мощните слънчеви магнитни потоци.

Всичко това са космически явления, които следват нормален и повтарящ се във времето цикъл. Политиците, обаче, се опитват да ни убедят, че ние, обикновените хора, сме пряко виновни за климатичните промени. Няма такова нещо. Промяната на климата, на времето на местно ниво, се дължи най-вече на повишена слънчева активност (виж статията от института Макс Планк като препратка) и на провежданите експерименти за Геоинженерство.

Кой или какво има изгода от тях? На първо време това са енергийните дружества. Тези, които печелят, когато на хората им е студено. Които са свикнали да имат месечни приходи и не желаят да ги губят, в случай на едно хубаво, топло време.

От друга страна имаме фармацевтичната индустрия. Лошото време, химикалите и др, които се впръскват в небето, допринасят за заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. Лошото време има и чисто психологически отрицателен ефект върху хората. Те се затварят у дома, не излизат, чувстват се депресивни.

За сметка на това Слънцето ни осигурява витамин D, активира нашата система, подканва ни да излезем навън, да имаме социални контакти, да спортуваме. Всичко това допринася за нашето общо психофизическо здраве. За нашата независимост, желание за пътуване и сила да се справим.

Сили тъмни, неясни и може би неземни, се стараят да извадят изгода от ситуацията в момента. Времето на затопляне на планетата е било време на изобилие и прогрес. Планета, която има екваториален климат, без дълги периоди на суша, означава планета на изобилие и прогрес.

Източници: Институт Макс Планк – Слънцето с повишена активност от последните 8000 години: https://www.mpg.de/research/sun-activity-high

Из Света на Физиката: Как космическото излъчване влияе върху облаците
https://www.weltderphysik.de/gebiet/erde/atmosphaere/wetter/kosmische-strahlung/

Глобалното затопляне и човешкия фактор:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=154

Само след Смъртта

28.01.2024 / Георги Атанасов

Когато почине някой, който ни е обичал, ние губим частица от Душата си. Обичащия ни е този, който ни пази. Дори когато не забелязваме. Който е с нас, въпреки лошото време. Който преглъща нашите настроения. Който остава, дори да боли. Той просто знае, че сме създадени един за друг.

Дали става дума за човек, домашен любимец или друго живо същество, докато сме на този свят връзката е силна, а понякога след напускането му, може да се окаже още по-силна. Понеже усещаме липсата. По време на Живота не си даваме сметка за нея.

И така да живеем обичайки тези, които са до нас. Които са се престрашили да прегърнат Душите ни. С които, сме кармично свързани. Тези, които ни обичат остават вечен отпечатък. Тях ще търсим из дебрите на Отвъдното и с тях ще продължим нови съществувания.

Архив