словесни проблясъци

Категория: Технологии (Страница 8 от 10)

Музика и Свобода

По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.

Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.

На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.

В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.

Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.

И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.

При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.

Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.

Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.

Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.

Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.

Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.

Утопиите…

Утопиите изглеждат все повече осъществими, отколкото някога сме си мислели. В момента ние се намираме пред тревожния въпрос: Как да избегнем тяхното безусловно случване?

… Утопиите са реализуеми. Животът се движи в тяхна посока. Може би един нов век започва, век, в който интелигенцията и образованата класа би мечтала
за средства, чрез които да избегне утопиите и да се върне към едно неутопично, по-малко „съвършено“, но по-свободно общество.

Нокола Бердияев

Из увода на “Хубавия Нов Свят, на Олдъс Хъксли

* * *

Les utopies apparaissent comme bien plus réalisables qu’on ne le croyait autrefois. Et nous nous trouvons actuellement devant
une question bien autrement angoissante: Comment éviter leur réalisation définitive?

. . . Les utopies sont réalisables. La vie marche vers les utopies. Et peut-être un siècle nouveau commence-t-il, un siècle où
les intellectuels et la classe cultivée rêveront aux moyens d’éviter les utopies et de retourner à une societé non utopique, moins ‘parfaite’ et plus libre.

NICOLAS BERDIAEFF.

Рециклиране

На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.

Продесия на бъдещето или защо машината не може да замени Човека

По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.

Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.

Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.

Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.

Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.

Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.

Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.

Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.

Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.

Поглед към Космоса

Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.

В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.

Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.

Мета-вселената

Мета-вселената ще бъде реалността на “обикновените хора”. На бедните. На тези, на които им се втълпява, че тровят Природата, а не големите концерни.

Богатите, за тях ще остане удоволствието да обикалят планетата на яхти, самолети, тежки джипове и както им харесва, докато “подчинените” (и заблудените) скитат из “виртуалния Свят”.

Примката се затяга и ние не трябва да допускаме дискриминация на база икономическо състояние, което води до “касти” в обществото.

Наука и псевдонаука

Ако някой ми каже “Вярвай сляпо на науката” ще му отговоря така – хора на “науката” създадоха концлагерите по време на Втората Световна война,
ала затворниците интуитивно знаеха какво се случва в тях.

Голямата измама относно глобаното затопляне

Във филма “Голямата измама за глобалното затопляне” учени от целия Свят разглеждат темата за климатичните промени и възможната връзка с човешката дейност. Прилагайки научен подход те доказват как в миналото температурата на Земята е била драстично повишавана и понижавана за дълги периоди от време. Учените отдават това на два важни фактора – повишената слънчева активност (която се наблюдава през последните 20-30 години) и образуването на облаци. За тях кампанията за борба с климатичните промени и отделянето на CO2 е по-скоро политически инструмент, който в началото е бил насочен към използване на ядрена енергия, а в последствие се е превърнал в средство за печелене на пари и целенасочено потискане енергийната независимост на развиващите се страни.

Език: Английски
Продължителност: 1 час и 13 мин

Коментари за населението на Земята

Понякога чета из коментарите под публикации такива, в които се казва че населението на Земята било много. Отделяли сме топлина и видите ли заради това се проявявал “парниковият ефект”.

Считам подобни изказвания за ненаучни, опасни и нехуманни. Топлина се излъчва в голяма степен от множество естествени и изкуствени източници. На Земята това са термалните извори, активните вулкани, както и всички топлокръвни същества.

Топлина се отделя не само при консумацията на битова електроенергия, която е минимална за обикновените хора, но при индустрията, при изстрелването на ракети в Космоса и при опитите с тактическо и за съжаление – ядрено оръжие. Да се замислим колко топлина се е отделила при ядрените опити и колко твърди частици.

Пропагандата срещу увеличаващото се население на Земята може да заблуди човек, който не взема предвид посочените по-горе факти и вярва сляпо на “експерти”, повечето с по няколко деца и представляващи политиката на даден концерн или индустрия.

Искрено се надявам, че всички ние и нашето поколение, ще бъдем критични към подобни изказвания. Защото посоката която чертаят те, е нехуманна. Не е хуманно да се подкрепя свръхпроизводството на електроника и нейната поддръжка, а не и демографското развитие. Защото да се родиш и живееш на Земята е възможност за израстване и привилегия. Да не го забравяме!

29.12.2022 г.

София по Коледа

София е тъмна
София е мрачна
сиви облаците пъплят,
студ сковал е града.

Хората се гледат
далечни зад прозорци,
улици са празни
и душите също.

Демони там разни
страх насаждат и омраза,
хората изплашиха
небето посивяха.

А в провиницята е тихо
и небето синьо,
самолети тук там
вяло го прорязват.

Въздухът се диша
хората тревогите оставят
и се забавляват,
печките горят.

Децата тичат,
Слънцето си грее
но в града,
всичко там пустее.

Тез години дето
минаха последни
на хората донесоха
мъки и скърби.

* * *

Ала ето иде утрото
обляно в сълзи и роса,
с Истина и прости думи
демоните гони,

Свобода!

28.12.2022 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »