словесни проблясъци

Категория: София (Страница 6 от 8)

За паметника на Съветската Армия

За мен желанието на някои политици, да разрушат или преместят паметника на Съветската Армия в София, има две основни цели.

Едната, е да се омаловажи ролята на Русия (по времето на Втората Световна Война СССР), за разгрома на Фашизма. Т.е. опит да се пренапише историята и да се направят “мили очи” на Запада. Пренаписването на Историята, обаче, се извършва не в демократични, но в Тоталитарни общества.

Втората, е днешните “народни” избраници, да се “дистанцират” от тъмното тоталитарно минало. От структурите на службите, които седят в основата на създаване на подземния свят, от разпродажбата на безценица на държавни активи и изкупуването им от поставени лица. От скриване личните връзки с хора, прокламирали партийния идеал, а техните наследници днес го играят Евроатлантици. Само че Народът помни Историята и не е лековерен.

Снимка от паметника на Съветската Армия, Виена

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Нещо не е наред с този Свят

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Кремиковски Манастир Св. Георги

Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)

В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.

От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.

До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.

Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.

Свободата за Българите

За всички нации по Света има важни дати. Добре е да ги познаваме, за да разберем ценностната им система. Какво е важно за тях.

За Немците, денят на Обединена Германия. За Европа, Денят на Победата над Фашизма. За САЩ – Денят на Независимостта от Англия. За Франция, денят за щурмуване на Бастилията.

За Българите едно чувство е било изконно важно през последните столетия и то е Свободата. Защото без Свобода, няма обучение, няма собствена Религия. Все си Рая. Това е чувството, водещото чувство което ни отличава и нерядко води дотам, че да рискуваме всичко но да сме Свободни. Да е нашето.

За Братята Кирил и Методий не мога да кажа нищо друго, освен че празнувам техния празник, по стари стил 11 Май. Денят на Библиотекаря, между впрочем. Срамно е денят който почитаме, да бъде използван като политическо оръжие от неграмотни хора, обслужващи чужди интереси.

Попитайте един истински Българин, какво е важно за него. Кое е изконното чувство, за което революционерите платиха с кръвта си. И да, тази кръв е смесена с кръвта на братята славяни от Царска Русия.

Празникът на България

Чета че група младежи, наследници на бившата номенклатура, решават да сменят датата на националния празник. Уж да се дистанцират с Русия. И да, дистанцията би била с Царска Русия, която ни помага да отхвърлим турското иго и чиито войници лежат редом с нашите на българска земя. Това не е дистанциране с тоталитарната машина на СССР.

За мен това е пореден опит, да се отвлече вниманието на обществото от проблемите в него. От лошата инфраструктура, неспазването на закона, демографския срив и падналото ниво на образование. Апропо номенклатурната върхушка ще продължава да праща децата си в елитни училища и в странство, докато ние тук някак си оцеляваме.

Човек, който не познава историята си, не познава традициите и езика си е лесен за контрол. Десетилетия тоталитарният режим се грижеше за деградация на морала, на вярата и на предприемаческия дух. Сега се опитва със сетни сили да задържи позициите си. Ала братя, без работа, без учене и лични качества, без Любов към ближните и Отечеството, не става.

Болка и Радост

Не можеш да разбереш напълно чуждата болка, докато не преживееш лична.

Същото е и с радостта. Видях истинската радост, когато нашето куче Кира играеше с деца от дом за сираци. Да, преди години имаше такива. Едвам удържах Кира да отиде и си поиграе с децата. А когато се осмелих и я пуснах започна една голяма гоненица по шубраци около рекичка. Лелките гледащи децата кимаха малко неодобрително, ала за децата бе радост.

Знам какво е мъка. Да ти се свие сърцето, когато на Кира направиха няколко операции. За папилом, за спукване на кръвоносен съд на ухо. И на двете. За премахване на сарком. И щастието да видиш, че някой иска да остане още с теб на този Свят. Защото ти е нужен и защото те Обича. Знам, хората които ни обичат бдят като Ангели над нас и докато ги ценим и могат, живеят за нас.

Знам и какво е Бог. Виждам го всяка вечер в полета на ластовиците. Виждам го с всяка една мушица, която се е запътила нанякъде. Чува го в шума на дърветата. В ромона на реките. Вкусвам го в сладката вода. Бог е Океанът, който безкрайно мие бреговете. Той е във всяка вълна, Еднакъв и Различен. Когато срещнеш поглед на човек, който те обича, си видял Бога.

Отрязъкът Живот е кратък. Мимолетен. Едно Ангелско вдишване. За мушиците, един ден може да е цял Живот. За една Звезда или Планета, милиарди години. Животът, обаче, не е измерим с вдишвания. Не е измерим с време, но със смисъл. С разбирането за него и Любовта, която носим и можем да проявим. Защото Животът, това е желанието за градивно проявление.

Кой управлява България

Ако искате да разберете кой управлява България, то ще получите отговор изучавайки паметниците. Най-високите и внушителните, които се извисяват над града. Като обелиска в Борисовата Градина. Застиналите в поза, с пушки, автомати, с каскети и потури. Ще ги намерите в покрайнините на София, в квартал Княжево, по пътя към Владая. Тези паметници са свидетели за едно друго време, чието тежко наследство носим.

Всеки тоталитарен режим е искал да се отърве от Религията, да я очерни. Да я забрани и премахне. Защото всяка истинска Религия, носи в себе си послание за уважение към Човека, към Живота. За говорене на Истината. Това не върши никаква работа на всякакви там *исти.

Прегръщайки религията, отправяйки се по Духовния Път, хората спират да воюват помежду си. Не си и помислят да вдигнат ръка на Божието Творение. Имат силни устои у себе си и не поемат рискове за краткотрайно богатство или слава. Така че въпреки времето, а може би точно заради него, ние трябва да търсим Връзката с Духа. Защото осъществявайки я, спасяваме другите и себе си.

Снимка на обелиска от Борисовата Градина

Избори за кмет

В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.

Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.

Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.

Ропот

Българийо, от тебе те крадяха, без срам и съвест ден и нощ, макар че в твоето лоно спяха, децата ти уж родни, те продадоха за грош

« По-стари публикации По-нови публикации »