Не можеш да разбереш напълно чуждата болка, докато не преживееш лична.
Същото е и с радостта. Видях истинската радост, когато нашето куче Кира играеше с деца от дом за сираци. Да, преди години имаше такива. Едвам удържах Кира да отиде и си поиграе с децата. А когато се осмелих и я пуснах започна една голяма гоненица по шубраци около рекичка. Лелките гледащи децата кимаха малко неодобрително, ала за децата бе радост.
Знам какво е мъка. Да ти се свие сърцето, когато на Кира направиха няколко операции. За папилом, за спукване на кръвоносен съд на ухо. И на двете. За премахване на сарком. И щастието да видиш, че някой иска да остане още с теб на този Свят. Защото ти е нужен и защото те Обича. Знам, хората които ни обичат бдят като Ангели над нас и докато ги ценим и могат, живеят за нас.
Знам и какво е Бог. Виждам го всяка вечер в полета на ластовиците. Виждам го с всяка една мушица, която се е запътила нанякъде. Чува го в шума на дърветата. В ромона на реките. Вкусвам го в сладката вода. Бог е Океанът, който безкрайно мие бреговете. Той е във всяка вълна, Еднакъв и Различен. Когато срещнеш поглед на човек, който те обича, си видял Бога.
Отрязъкът Живот е кратък. Мимолетен. Едно Ангелско вдишване. За мушиците, един ден може да е цял Живот. За една Звезда или Планета, милиарди години. Животът, обаче, не е измерим с вдишвания. Не е измерим с време, но със смисъл. С разбирането за него и Любовта, която носим и можем да проявим. Защото Животът, това е желанието за градивно проявление.