Категория: София (Страница 1 от 8)

Уважение към Труда

01.05.2025 / Георги Атанасов

Трудът е тясно свързан с Човешкото развитие. Всеки от нас търси начин да се изяви, да намери своето амплоа и да бъде полезен на другите. В противен случай в Душата ни се появява празнина и ние губим Смисъл. А трудът, придава такъв. Тук не става дума само за този труд, който извършваме притиснати от икономически нужди. И дори той ни дава насока.

Сещам се за човек, който ангажирахме да почиства нашата сграда. Пита ме, след като си свърши работата дали хората са доволни. Показва ми разни проблеми и обсъждаме решения. А става дума просто за почистване. И при все това, при най-малката работа, човек може да бъде отговорен, Да я върши добре и да иска другите да са доволни от него.

Ние живеем във време, в което сякаш става модерно да не работиш, или да работиш нещо, което ти носи голям приход, но може да не е полезно за другите. Например продажби на алкохол, цигари. Спекула с цените на недвижими имоти, борсови сделки. Реално облагите са чисто материални а трудът бива принизен до хитрост и възползване от ситуацията.

А трудът е връзка между хората. Създава мостове, по които те се срещат, за да си бъдат взаимно-полезни. Трудът показва страните на един Човек. Тези, в които е скрит неговият Талант и Сила и тези, върху които трябва да работи. Даден специалист може да има широки познания и умения в своята сфера. Въпреки това да има дефицит от умения за общуване и работа с другите.

В този ред на мисли трудът е начин да Еволюираме като Човешки същества. Да бъдем полезни на другите и същевременно да удължим нашия Живот, Защото трудът, всяка полезна активност, ни дава Смисъл да продължим напред. Независимо дали ще пишем книги, ще прекопаем градинка, или просто ще почетем на някое дете или възрастен човек.

Поради написаното по-горе считам, че отнемането на възможностите за Труд на Човека, е престъпление. Престъпление срещу дадената му от Природата способност да се развива и изразява по един градивен и творчески начин. Да, опасна и монотонна работа може да бъде извършвана от машини. Можем да спестим на Човека безсмисления Сизифов труд.

Но да не го ограничаваме и не отнемаме правото му да работи. Да заплащаме достойно неговия труд. Да ценим качествата му и успяваме да ги открием и насърчим отрано, защото това ще е бъдещият специалист или творец. Също така да ценим всяка работа, защото без хигиенисти и на инженерите ще им е трудно. Без шофьори и строители, не се изграждат обекти.

Всеки един от нас е част от брънката на Живота. От онази верига, която ни свързва, но не трябва да ни оковава. Земята е място, на което сме дошли да учим, да работим и да се обичаме. Земята е върховно Творение на Бога, на невидимия Свят и сили, които се проявяват чрез Човека. Чрез неговия физически, умствен и духовен Труд. Нека той бъде ценен и уважаван. Уважението към труда, към честно спечелените пари, към усилията, които прави едно Човешко същество, представляват уважение към Човека.

Всяка първа сряда

13.02.2025 / Георги Атанасов

Отидох да гледам постановката “Всяка първа сряда” предубеден. Може би защото темата за интимността е пикантна и твърде лична. Вероятно и заради това доста хора на различна възраст, самотни или придружени, избраха тази Сряда да я посетят. Заведението е с контрол на достъпа, с високи охранители на вратите, отнемащи шишетата с вода.

Само че водата е за пиене и вероятно има посетители, които се нуждаят от нея. Вътре ти искат пари за гардероб. Уж е дарение, но задължително. В заведението трябва да се отиде по-рано. Повечето маси са украсени с табелка “Резервирано”, която ти иде да захвърлиш някъде и да седнеш. Отвсякъде се носи смрад на “Вайп” и не е препоръчително при тази слаба вентилация, човек с астма или бременна, да прекарват дълго време там.

Дотук с критиките. На сцената излизат млада жена, с дълга коса и гъвкаво тяло. С характер, който е прям, закачлив. С искрящи, може би от влизането в роля, очи. Също така и запазен, посивял мъж. Висок, слаб, без изразени мускули. С характерна трапчинка на голямата челюст и приятен баритон.

Те ни разказват историята за двама души, които за запознават по Интернет. Уговарят се да се виждат всяка първа Сряда от месеца, когато мъжът – Йоханес, има работа в градчето, а дамата, чието истинско име е Ема, му прави компания, в неговата квартира на търговски представител.

Срещат се двама души, като единият от тях иска да се отдели от семейството. Попаднал е в екзистенциална криза. Търси разтуха и възможност да се отново почувства мъж. Както и дама, израснала без бащинска подкрепа, търсеща възможност да припечели малко пари, но и да поговори с някого.

Сделката е да не обсъждат личния си живот извън квартирата, но дали това е възможно? Възможно ли е, когато тялом се отдадем на някого и прекарваме време до зори с него, да не отдадем и Душата си? Да не се привържем и дори понякога открием нашия партньор?

Въпреки че отстрани погледнато пиесата е пикантна, изпълнена с езикови каламбури и понякога странни преводи и тавтологии, в нея е вложен друг, важен и по-дълбок смисъл. Психологията на общуването, на търсенето на Другия, на приятелството и привикването.

Житейският път ще лашка двамата любовници. Ще им изпраща предизвикателства, като те самите ще бъдат отговорни за изборите, които правят. И въпреки че имат определени възгледи за Живота, самият той, с неговите неизвестни, ще ги накара да ги променят.

Препоръчвам пиесата за всички, които търсят или са били докоснати от търсенето на Другия. Които не са предубедени, но отворени да учат. Да приемат различното, нестандартното, като в неговата основа понякога се крие неписан морал. На приятелството, на чувствата и на изначална вярност.
Хубаво е да видиш актьор, с насълзени след края на пиесата, очи.

https://www.facebook.com/ARTvent.bg/videos/2096683220728323/

Разни гледки из София

04.07.2024 / Георги Атанасов

Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.

Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.

Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.

Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.

На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.

Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.

“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…

Миене на улици

26.06.2024 / Георги Атанасов

В миналото улиците се миеха тихо, може би винаги е било така. Работеше се без много шум, без да се вдига патардия. Не ставаше нещо невиждано. Сега полиция отцепва района, носят се “паяци”, от сутринта ти звънят от центъра за “Адска мобилност”. Само армията не се е включила…

Нормално е човек да си свърши работата. Тихо, усърдно, без да вдига шум. Този, който вдига много шум, няма време да работи. Той тщеслави. Хвали се парадира и лъже. Съвестният човек е като хигиенистката, която виждам методично да оскубва растения между плочките. Нищо, че пак ще пораснат.

Сизифов е трудът за този, който не оценява неговата полза. Трудът те свързва с другите, кара те да се чувстваш полезен. Принуждава те да учиш нови неща и да развиваш ума и тялото си. Иначе последните остават неразработени и виждаме как хората са склонни да ги използват по деструктивен начин, по разни странни шествия, жестоки състезания и др.

В навечерието на 9-ти Май…

08.05.2024 / Георги Атанасов

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Прецизност и Контрол

17.04.2024 / Георги Атанасов

Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.

Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.

Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…

Четене пред децата от 41-во ОУ Патриарх Евтимий

29.03.2024 / Георги Атанасов

Сутринта станах рано. Отделих половин час да се потопя в болезнено реалистичния свят на Проспер Мериме, школувайки моя Френски. Дочетох Арсен Гюйот. Вълнувах се, защото по-късно ми предстоеше среща с децата от класа на Владимира. Изключително съм ѝ благодарен за тази възможност.

Да застана пред децата от “Б” клас на 41 СОУ. Едно от малкото с параклис в задния двор. Където разбрах, че се изучава Вероучение. Бях приет радушно от педагозите и въодушевено от децата. Среща на последните с писател. Първият, пред този светъл клас. Какво е да застанеш пред деца и да четеш приказки, да им разказваш за своя свят, за писането като призвание, терапия (може би не знаеха тази дума), като отговорност?

Да ти кажат децата, че си голям и талантлив човек, че приказките са им харесали, дори силно развълнували. Има ли думи за това? Няма. Децата са нашият най-добър читател, публика и справедлив съдник. Те са бъдещето, което педагозите оформят. Зарадвах се, че сред класа имаше мъници, желаещи да навлязат в попрището на писането. Дадох им някои насоки.

Моментът, в който живеем, е критичен за новото поколение. Момент, в който Човекът бива съзнателно обезчовечаван, в който технологията се превръща в култ. В който думи като Чест, Морал и Истина, биват поругани. Децата, те трябва да знаят стойността на Човека като венец на Творението. Неговата уникалност. Вложените у него качества и възможност, да Еволюира.

Замислих се, че има неща, чисто в битов план, които не са се променили в училище. Няма да ги споменавам тук, преподавателите си знаят =) Добре е материалната база да се поднови. От друга страна тези “особености” водят до приятни спомени и… мокрене на крачоли =)

Заставам пред децата, като пред възрастни. С голяма отговорност. Защото не знам кой Дух живее у тях. Знам, че децата са по-близко до Бога. По-близко до Източника, от който идем и при Който ще се завърнем някой ден. Чакайки пред училището и слушайки техния смях си дадох сметка, че тези, които работят с деца, са благословени.

[Show as slideshow]

29.03.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

17.03.2024 / Георги Атанасов

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

[Show as slideshow]

Камбани и кончина…

15.03.2024 / Георги Атанасов

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Празници и Геоинженерство

09.03.2024 / Георги Атанасов

Баба ми Радка, Бог да я прости, казваше че си избира един ден от годината и какъвто е той, такава ще бъде и тя. Избираше си 8-ми Март, или рождения си ден. А осми Март все беше хубав, като вчера.

Гледам момите ходят нагиздени, с цветя в ръце. Ако нямат момък, който да им дари китка, или саксия, носят си. Дават една друга. Поздравяват се с празника, чувстват се жени и момичета. Носят дрехи в сигнални цветове и наподобяват цветя, които искат да бъдат помирисани.

Вчера усещах как настроението на всички ни е повдигнато. Осъзнато или не правех път на жените, давах им предимство, кавалерствах. Тъй трябва да е всеки ден, та жените да се чувстват уважавани и че мъжът ги зачита. Тогава няма да има нужда от митинги и шествия, защото жената така или иначе има важна роля определена от Природата, която никой не може да ѝ отнеме.

Ала Слънцето, хубавото време, то допринасяше за доброто ни настроение и обхода един към друг. То е изворът на радост и Живот на Земята. Слънцето, слънчевата светлина която, все по-рядко виждаме.

Липсата на Слънце, на пряк достъп до неговата светлина и топлина води до депресия. Понижава нашия тонус, нашата енергия. Дали целенасочено не се спират нужните и важни слънчеви лъчи, под претекст че са опасни, че има “затопляне”? Програмите за манипулация на времето са нещо опасно!

За мен в момента, а може би от години, тече поредният “социален” експеримент, а той е наблюдение на човешката активност при постоянно лошо време. Без да съм видял статистиките ще кажа, че мнозина избират да останат у дома си, че ще откажат да пътуват, дори да излизат навън. Всичко това води до понижена физическа активност и живот, подобен на вегетиране.

Кой или какво има изгода от това?

Приятелка запита “ами те, тези които правят експерименти с времето и го манипулират не са ли хора, не страдат ли, не поглъщат ли пръснати в атмосферата химикали”? Ще река следното, за мен не е Човек този, който си позволява да си играе със здравето на населението. Който извършва експеримент за военни, икономически и други цели.

От манипулация на времето печелят енергийните дружества, които дълги месеци след края на зимата очакват хората да се топлят. Печелят фармацевтични концертни, продаващи лекарства и витамини. Печелят всички развлекателни индустрии с мощности на закрито. Печелят военни и полиция, набирайки статистика и заплашващи с потенциално оръжие, водещо до порой, или суша.

А всъщност мястото на Човека е в Света. В общение с другите. Да пътува и опознава Света. Защото само така може да се повдигне. Как можем да противостоим на тези експерименти? Първо трябва да се поиска прозрачност по въпроса за Геоинженерството, заедно с всички използвани химии и материали в небето. Второ докато това се случи да работим осъзнато върху нашето здраве. Да дишаме дълбоко, да правим упражнения, да пием детоксикиращи чайове и вода. И най-вече да се молим и уповаваме на Бога, който има промисъл. Дори за това нелеко време, в която живеем. Прилагам снимка от нашия балкон “с пясък от Сахара”, след дъжд.

Архив