словесни проблясъци
Казват времето живее у нас
и ние във времето,
и времето ни определя
и ние него…
Та какво време е това,
в което лъжата се представя за “истина”
а Истината се подлага на “проверки”
в което на мъжът казват,
че може да стане жена
и на жената мъж
в което престъпници могат
да бъдат превърнати в герои,
а борещите за правата си
в престъпници
време трудно
време болно
време неразбрано.
На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.
По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.
Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.
Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.
Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.
Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.
Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.
Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.
Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.
Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.
“Ефикасна и сигурна | Второ мнение” е филм, разглеждащ живота на няколко души, променен след лично, или на техни близки, подлагане на имунизация с експерименталните иРНК препарати.
Загубен съпруг, тежки увреждания, липса на доверие в собственото си тяло, суицидни мисли. Всичко това съпътства застаналите пред камерата, споделящи преживяванията си и начинът, по който продължават живота си.
Във филма се отделя внимание на статистики, относно повишената смъртност в Уелс и Англия, след въвеждане на масовата имунизация с иРНК препаратите. Пред камера застават лекари, споделящи своето мнение за проведените тестове и бързото въвеждане за ограничено ползване на препаратите, както и тяхната спорна ефективност.
Не на последно място, обаче, се засягат въпроси като взаимовръзката на фармацевтичните концерни със здравните регулатори. С планирана от определени структури на правителството на Великобритания пропаганда и протокол, по който да работят медиите. Със забрана за дискусии, когато има и друга гледна точка, оставяйки пострадалите без подкрепа и право на глас.
Продължителност: 55 мин
Език: Английски
Продукция на News Uncut.
Прочитам с удивление, че ЕС одобрява да се храним с щурци и ларви на брашнени бръмбари. Равин пък твърди, че месото добито по изкуствен начин било Кашер. Всичко това е много странно и повдига въпроси.
Немците казват “Човек е това което яде”. Изкуствено добитата храна няма по никакъв начин да притежава качествата на продукт, който е израснал сред природата. За който се е грижил човек. Няма да е растение или животно притежаващо душа, в развиващ се стадии.
Разбира се производството на изкуствено месо ще бъде в пъти по евтино. Няма да има инвестиции за лечение на животните и тяхното изхранване. От друга страна животните ни дават козина и мляко, които са допълнителни блага. Също така за да добие качествата на истинско месо, изкуственото трябва да бъде подложено на електромеханични влияния, които вероятно ще се отложат в него и бъдат консумирани от човека.
Разглеждам темата от гледната точка на вегетарианец. Против съм убиването на животни, но не виждам нищо лошо в това да се отглеждат в стопанства. Животните са наш спътник в процеса на израстване и ни дават независимост в хранително отношение. Не случайна е приказката “Имаш крава – пиеш мляко”.
Подобни директиви са с неясна насоченост. Уж в полза на климата, но всъщност, според мен, с цел икономически облаги и монопол. Никой не споменава за хуманния аспект по отношение на животните, защото може би това не стои в основата. Притеснително е, че утре могат да пропагандират създаването на други храни по изкуствен начин, които да намерят място на трапезата на обикновения човек. Да си припомним филма “Крилце или Кълка.
https://bta.bg/bg/news/economy/395478-novi-razporedbi-na-es-razreshavat-konsumatsiyata-na-shturtsi-i-larvi-na-brashnen
https://bta.bg/bg/news/economy/393209-glavniyat-ravin-na-izrael-odobri-kultivirano-kasherno-meso-kultivirano-ot-kle
Понякога ти се иска да си сред тълпата. На улицата, или в магазин. Там където се надяваш да срещнеш разумни и добри хора. Стари софиянци. Интелигенти. Някой, който да те разбере и помогне. Да бъде човек. Да излезе от голяма и скъпа кола и да не прилича на мутра.
Времето в което живеем е на контрасти. Виждам изключително скъпи коли, за по 50-100 хил. лева и същевременно хора, които бъркат по кофите. Молят за някоя стотинка, свирят и пеят на улиците. Някои от тях със съвсем приличен външен вид. Културни, но изпаднали хора.
Тази пропаст е създадена. Корупцията даде възможност на мнозина да вземат пари от ЕС за измислени проекти, да въртят бизнеси като автопаркинги на ключови места и видиш ли до разширената наскоро зелена и синя зона. Корупцията и безхаберието са в основата на нищетата.
Само че тя е морална нищета. Затова богатите и далавераджийте пратиха децата си да учат и работят в чужбина. Защото тук, в България стана като зверилник. Като цирк. Като една машина за източване на пари от всякакви далавери, от незаконното рязането на дърва до стерилизацията на коли, по границата.
И ние сме насред този цирк. В който горили карат коли, по-скъпи от апартаменти. В който полицията е арогантна и не спазва правилата. Ние сме сред този адски водовъртеж и се опитваме да оцелеем. И не само това, да бъдем хора. Защото в 21-ви век, това е най-трудното.
През последните години малко се говори за Божественото, ала то живее у всеки човек. Божественото е това, което ни вдъхновява и води до велики постижения. Което ни дава импулс за живот. Стремеж да бъдем по-добри.
Някак си опитват да ни представят реалността като материалистична.
Вероятно предстои нов духовен Ренесанс и ние се намираме в преход. Някои ще искат да се облагодетелстват и заграбят за последно това, което могат да вземат, ала те са свързани с материята. Останалата част от Човечеството ще се събуди и прегърне основоположните ценности, които ни правят Хора.
Да казваме и търсим Истината. Да се обхождаме братски с другите. Да имаме Вяра в сърцата си. Да се чувстваме свързани с Космоса и Жизненото Дихание, което го пронизва. И най-вече да си признаем грешките, които допускаме по пътя на Еволюцията.
Вчера разбирам, че вече не мога да заредя пластиката си за метрото. Картата бе удобна и даваше възможност човек да спести 4 лв при 10 пътувания. Същото се случва и с талона за 10 пътувания, с градския транспорт.
Питам се защо това е поредното извиване на ръцете на гражданите и отнемането им правото да избират как и кога да пътуват? Също така това означава изхвърляне на боклука на десетки хиляди пластики, защото вярвам мнозина са използвали този вид не персонализирани карти.
Центърът за Градска мобилност е пример за структура, която търси начин да облагодетелства най-напред себе си и обслужващите я, а след това да осигури някакъв комфорт на гражданите. Част от този “център” е бившата фирма “Паркинги и гаражи”, която е отговорна за въвеждането на синята и зелена зони, простиращи се в широкия център на града.
Ако управляващите София, искат да намалят потреблението на лични превозни средства в центъра на столицата, както и да насърчат придвижването с градски транспорт, то те трябва да осигурят гъвкави и достъпни тарифи за придвижване.
Лично ползвам градския транспорт, защото при тези цени на горивата ми е по-изгодно и по-бързо. Не се притеснявам къде ще паркирам. Старая се да не замърсявам, карайки в центъра през почивните дни. Всичко това, обаче, не се отнася за стотиците лъскави возила с двигатели над 3000 куб см., които ще видите на известни в столицата места.
Мирът е изключително важен.
Защото само по негово време се раждат и отглеждат спокойно деца.
Защото се учим и растем, когато имаме Мир в душите си.
Защото Мирът носи изцеление.
Една от най-хубавите думи в човешкия език е Мир.
“Мир” носи еднаква вибрация на всички езици.
Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.
Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.
Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.
Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.
Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.
Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.
За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.
Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.
Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑