словесни проблясъци

Категория: Общество (Страница 1 от 3)

Миене на улици

В миналото улиците се миеха тихо, може би винаги е било така. Работеше се без много шум, без да се вдига патардия. Не ставаше нещо невиждано. Сега полиция отцепва района, носят се “паяци”, от сутринта ти звънят от центъра за “Адска мобилност”. Само армията не се е включила…

Нормално е човек да си свърши работата. Тихо, усърдно, без да вдига шум. Този, който вдига много шум, няма време да работи. Той тщеслави. Хвали се парадира и лъже. Съвестният човек е като хигиенистката, която виждам методично да оскубва растения между плочките. Нищо, че пак ще пораснат.

Сизифов е трудът за този, който не оценява неговата полза. Трудът те свързва с другите, кара те да се чувстваш полезен. Принуждава те да учиш нови неща и да развиваш ума и тялото си. Иначе последните остават неразработени и виждаме как хората са склонни да ги използват по деструктивен начин, по разни странни шествия, жестоки състезания и др.

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Първи Юни 2024-та

Бъдещето на Човечеството не зависи от технологиите, но от децата. Бъдещето на всеки вид зависи от поколенията. Те носят чертите на предците си и съзнателно, или не, се стараят да подобрят наследения модел. Той бива зареден положително с качества и умения, но нерядко и с патологии.

Затова ние трябва да сме осъзнати за генетичното наследство, което оставяме на нашите деца. Психологическото наследство, чрез нашите действия. Моделите на поведение, които формират Новия Човек. Да отделяме време на децата и споделяме с тях знанията и умения си.

Най-хубавото и ценно време в нашия живот е това, което сме прекарали с родителите си като малки и с нашите деца. В тесния ареал сред хората, които са ни дали живот и ни обичат. С които сме кръвно и духовно свързани. Отглеждането на деца не бива да е тегоба, а удоволствие и отговорност.

Честит празник на Детето!

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

Общности

Няма да гласувам, защото не вярвам, че държавата е правилната структура за добруването на хората. Моето мнение е, че това са общностите. Общности, в които хората си помагат един на друг, спрямо своите възможности и ресурси. Общности, в които никой не паразитира на гърба на останалите. Общности, в които се вземат важни решения, на база гласа на всеки член.

Общество, в което не е нужно да има полиция, или военни, понеже хората ще са добри. Ще са разбрали посланията на Великите Учители на Човечеството и ще ги прилагат. Не само на думи, но и на Дела. Общество, в което няма да има пари, или ако има, ще бъдат ползвани в неговата рамка, без централизиран контрол. Пари, които имат покритие чрез труд и знание.

Общност, чиито членове, учени и философи, уважават Живота и се прекланят пред Творението, което го създава. Учени, които не дръзват да създават оръжия. Лекари, осъзнали своя свещен дълг и стоящи далече от лобизъм и ужасяващи експерименти. Членове, разбрали своя дълг към Ближния, своята роля и мисия на Планетата. Аз вярвам че ще бъде, а Вие?

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Какво е Трудът за Човека?

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

« По-стари публикации