словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 3 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

Нещо не е наред с този Свят

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Кремиковски Манастир Св. Георги

Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)

В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.

От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.

До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.

Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.

Кръговрат

Когато се намираш сред Природата всичко е някак си магическо и на място. Насекомите жужат из тревите, нещо пълзи, можеш да видиш сърничка. Усещаш, че когато Душата ти напусне твоето тяло, ще станеш част от този Разумен Кръговрат. В него няма място за техника. Последната ръждясва и грози пейзажа. Заедно с бетона, ще бъдат погълнати от Живата Природа. Тя е, която ще пребъде. А тялото ни е дадено, за да проявим Душата си.

Историята на един Живот

Трудно е да опишеш един Живот. Независимо колко е бил дълъг или кратък. Можеш да снимаш, можеш да си водиш бележки. Всъщност от Живота на другите си спомняме тези моменти, които са ни трогнали. За които можем да се чувстваме виновни. Миговете, когато не сме си простили или просто сме се обичали.

През 2008-ма година бях загубил наскоро кучето си Рита. Тя живя 12 години. Беше първото ми куче, доберман. Нямах никакъв опит в гледане на животни. Бях я взел като юноша, уж да ме пази. Кучето бе добро и грациозно. Също така доста плашливо. След нейната смърт не исках да взимам друго.

Един ден, ми се обади Мариана. С нея тренирахме заедно Винг Чун няколко години. Тя сподели, че кучето им, макар и на възраст, родило. Помолили баща да ѝ позволи. Отидох на гости и видях в хола четири космати топки. Нямах нагласа, но взех едно от тях. Връчих на майката на Мариана малка сума, както е обичаят, за адет.

Нарекох кучето Кира. Казват, че трябва да избираме кратки имена. За да се озовават на команди и ги помнят. Помня как Кира изкачи за първи път стъпалата между двата етажа у дома. Беше трогващо. Също и че деляхме леглото докато я гледах месец у дома, за да усвои първата ваксина. Как мина това време и как се справих, просто не знам. За щастие животното бе с хигиенни навици.

Мен ме ядоса на няколко пъти, гризейки книги и дискове, та чак исках да я връщам. От друга страна, помня как извадих с ръка гипс от гърлото ѝ. Изпитах голям страх и облекчение, когато кучето дишаше свободно. Кира ме научи на отговорност. Да я водя редовно на лекар, да се грижа за някого.

Кира беше просто кълбо от енергия. Куче, може би като всички други малки и млади животни, което иска да дари Любов. Излизаме в близката градинка, а тя се хвърли на някои сериозен господин, или госпожа и му удари две лапи. Ей така за поздрав. Или да ги накара да се усмихне. Малцина бяха тези, които се сърдеха или правеха забележка. Може ли да се сърдиш на радостта, на обичта, на детското?

Случихме на съседи – еснафи. Кучето все им бе трън в очите. Драскало, лаело, скимтяло. Чудя се как ли биха живели с пеленаче. Плашиха ме даже че ще го застрелят. Така е, когато живееш в блок. С “индивиди”. Не ни стигнаха финансите, за да се преместим в къща. Може би затова и не разреших на Кира да роди. Грях, който ще нося.

С Кира обикаляхме много. Ходили сме на спортен лагер в Рила. Също и в Пирин планина. Търчеше и събираше трениращите. Веднъж се загуби над Смолянските водопади. Треньорът каза “Куче е, ще си намери пътя”. Така и стана. Не успяхме с нея да качим връх Без Бог. В Пирин има доста овчарски кучета.

Ала изкачихме Мусала, няколко пъти. Черни връх. Стигнахме и Черно Море. Общувахме с деца, растящи без родители. Гонихме се с тях, играхме, четохме приказки. Кира бе кучето, което отвори очите ми за красотата на Природата. За пътеките на Витоша. За опасностите, които ни дебнат от животни и хора.

Дали това бе един пълноценен живот? Без да можеш да родиш, без да си свободен. Затворен между четири стени с хора, човек, който е принуден да работи. Който не излиза да прочете една книга навън сред природата, защото е в работно време. С Кира тръгнахме от нищото. Имаше един балатум и разпадащ се кухненски шкаф.

Сега, след десетилетие и повече, мизерията си е отишла. Ти беше до нас, когато сложихме паркет. Когато сменихме дограмата. Когато обновихме банята, коридора, кухнята. Стоеше и ни чакаше, когато бяхме далече. А всъщност кучетата искат толкова малко, да сме до тях, да приключенстваме и ги обичаме.

Нищо друго не може да замени твоето присъствие, Кира.

Бог и технологии

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Свободата

Попитайте за навиците на някой кучкар. Ще Ви се сторят смешни и учудващи. Как оставя последни хапки от ястието си на домашния любимец. Как обира мазнините от чинните. Нашият ветеринар казваше, че храним кучетата като прасета. Всъщност кучетата са всичкоядни и обичат да опитват.

По този начин в къщата рядко остава неизядена манджа. Хранителните остатъци се усвояват напълно и имаме един вид органичен, подвижен “компост”, абсолютно екологичен, с редки вкусови претенции =)

Домашният любимец е изключително важен както за възрастните, самотни хора, така и за подрастващите деца. Освен ако не са алергични, разбира се.
Той е компаньон, приятел, другар в разходки и приключения. Безстрашен из висините, гмурващ се сред вълните, пазещ стопанина си.

Нито една технология не може да замени присъствието на живо същество. Да се спомним приказката за механичния Славей на Императора, който макар и изработен изящно, чурулика една и съща мелодия. За него кафезът не е проблем, защото не познава истинската Свобода.

А Свободата, това е най-важното нещо за всяка една Душа. Да бъде свободна да пътува, обича, твори. Да споделя и се радва. Защото това, което най-вече убива душите ни, е ограничението.

Храна и Човек

Естествената храна е на път да се превърне в дефицит и лукс, а това не бива да е така. Гледам в някои страни разработват фабрики за изкуствено месо.

Лично съм вегетарианец и това не ме бърка, но има много хора, за чиито организъм е важно да приемат месо. Естествената храна добива качествата на средата, в която е отглеждана. Добива Слънчева светлина, Вода, Силата на Земята. Затова хората на село живеят дълго и са здрави. Заради чистия въздух, също фактор за храната, както и поемането на органична храна.

Синтетичните храни не са решение за проблемите с гладуващите в Света. За мен те са още един начин за разделяне на обществото на класи. На бедни, които ще ги ядат и на богати, за които ще има органични и “био” продукти.

Паралелно с това се налага тенденция за унищожаване на фермерството и животновъдството. Обичам животните, но също така съм и свикнал с млечните продукти. Мога да се лиша от шоколади и така наречения “джънк фуд”, но бих желал да хапвам от това, което ни дарява Земята.

А храната е изключително важна за нашето психофизическо състояние и Духовно израстване. Тя ни променя и лекува. За това пише и Учителят Петър Дънов.

Пренареждане

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Виена

Това, което най-много ми хареса във Виена, е Природата. Отношението на Човека, към нея. Спомням си с умиление посещението в Ботаническата градина на двореца Белведере. Виждаш как отрано хора се трудят, цветята да бъдат поливани, обгрижени.

Виенчани обичат парковете. Почиват сред тях. Спортуват, дори в зноя. Принципно сериозните бегачи стават с Изгрева и тичат между 6 и 7 часа сутринта. А да видиш Изгрева винаги е откровение. Тичането ме доведе до квартирата на Винг Чун във Виена, където поговорих със заместник инструктора.

Залата бе добре оборудвана, човекът, с арабски произход според мен, спокоен и благоразположен. Квартирата се намира в близост до Гара Запад, като в квартала обитават доста чужденци. Сърби, Словенци, Араби, Турци и др. Там се намира и една чудесна инициатива, а именно малки къщички с градинки в затворен комплекс в близост до Спортния Университет.

Виена е чист град, с достъп до питейна вода. С много история, която те докосва. Останалите в автентичен вид паметници, като Църквата на Карл, например, удивляват с архитектурно майсторство. Произведения на Сецесиона, Югендштил, модните течения в приложното изкуство могат да бъдат видени в Музея за Приложни Изкуства. Достъпът до него е и един от най-евтините.

Транспортът прави почти всяка точка от града достъпна за 30-45 минути. Става дума за вътрешния и външния кръг. Любителите на Природата могат да отидат до изкуствено създадения насип по поречието на Дунава и да плажуват. Там ще се радват на присъствието на двойки лебеди. Водата от неплавателната страна е чиста и има кейове за спускане в нея.

Едва ли има човек на изкуството или науката, който да не е бил докоснат от Виена. Дори обикновения посетител се удивлява на динамиката на града. Хората са забързани, някак горди, че живеят или работят в този малък но китен град. Град на бизнес, технологии, сладкиши и изкуство.

Да не забравяме че в него са творили автори като Вивалди, Брукнер, Малер, Климт, Шуберт и много други. Виена е била убежище и източник на вдъхновение за редица творци в миналото и настоящето. Виена е един “малък” Париж, който е някак си компактен, зелен и изпълнен с динамика.

Любителите на изкуството ще останат очаровани от богатите колекции на Музея за История на Изкуството или Албертина. В първия можете да видите саркофази и артефакти от древен Египет. Огромни платна на Рубенс, творби на Брьогел и Фламандските Майстори. В Албертина има колекция дарение от адвокат, с творби на Огюст Реноар, като ярък спомен оставиха у мен един залез и Момичето с шапка.

Можете да си закупите характерните Моцарт кръгли бонбони от Шведския площад, като цените са поносими. За предпочитане е на пазарувате от Penny Market където се продава местна продукция. Киселото мляко почти не се различава от нашето на вкус. Гостуването в хостел с кухня дава възможност да я използвате.

В крайните квартали се усеща спокойствие, нарушавано понякога от балкански ритми. Рядко ще видите някой да кара бързо, да се вика, да се припира. Полицията, движеща се във VW Touran, предполагам на газ, непрекъснато следи за реда и бързо прибира нарушителите.

Виена е една мечта. Град, който всеки може да преоткрива. Да открие и частица от себе си, защото всички нации, народи и култури живеят у Човека, който може да ги оцени. Който може да се свърже с тях посредством езика и Любовта. И за последно да не забравя, в черквата, която се намираше близо до нас имаше ниша специално посветена на загиналите от двете войни.

Виена носи техните белези, като можете да прочетете за гоненията на евреите. За истории, случили се а Аугартен. И въпреки всичко това, Виена излиза от пепелта на войните като Феникс. Възвръща своята красота и блясък и очаква своите гости и бъдещи жители, да я открият.

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »