словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 2 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

Прикритият Фашизъм…

Когато някой ти налага ограничение, убеждавайки те, че това е за твое добро, знай, че става дума за Фашизъм. Свободата, даването, а не отнемането на права, е белег за Демокрация.

Една от причините да сменим верния ни семеен автомобил марка VW, с по-нова но доста кекава кола Hyunday, бе въвеждането на “ограниченията” по “Еврокатегория”. Тоест по някакво замерване на газове и дали имаш катализатор и др. Разбира се притеснен от факта, че няма да мога да отида в центъра на града при моите родители, а пък и да се качим на нещо “по-лъскаво”, взех съдбовното решение и заедно с жената избрахме автомобил.

Факт е, че новите коли са доста по-слаби като изпълнение, пълни с електроника. Те са създадени главно да облагодетелстват производителя, които след края на гаранционния период, просто вдига ръце от тях и казва “Купете си нова, за старата ще Ви дадем отстъпка от 2000-3000 лв”.

Възможно ли е нещо изключително важно, като притежаването на кола, да се превърне в ограничение? В разделяне обществото на класи? На богати, които могат да си позволят закупуването на нови коли и тяхното годишно “обслужване”, което в лицензираните сервизи възлиза на няколкостотин лева. Извинете, за смяна на едно масло и филтри?

Под тази псевдоекологична форма, се прикрива желанието на управляващите, съюзени с големите концерни и същества в сянка, да отнемат възможността на хората да пътуват. Да спасят уж Планетата, а пък малцината “избрани” да пътуват с дизелови яхти и частни самолети. Животът да продължи в пълния си блясък, само за богатите.

Как да не изпитам състрадание към съседа, който има 30-40 годишна Жигула, или пък някой познат, съвестен шофьор, който има старо, но добре поддържано возило. Защото “Еврокатегорията” не е гаранция за техническото състояние на автомобила.

Според мен електрически автомобил е доста опасен, защото може да се самозапали. Кола с АГУ също е рискова, в дадена ситуация. Какво да кажем за десетките линейки, пожарни и административни коли? Те с каква категория са? А полицейските? В този ред на мисли най-екологичното транспортно средство е конят, защото е от биологичен произход.

Над нас се сипят отрови, при първите по-слънчеви дни. Прелитат бойни и частни самолети. Навсякъде по Света има конфликти, в които участва техника без никаква категория за изгорелите газове. Пардон, че там се убиват хора! Да не говорим за експерименти с оръжие и изстрелване на ракети в Космоса. Позволено е последните да се извършват, защото съответните корпорации си плащат или просто правителствата решават.

Не позволявайте да се отнемат Вашите и на близките Ви свободи! Ръженът опира бавно в кожата и я промушва. А най-голямото лицемерие е тогава, когато лъжата се изрича с усмивка.

Червено сияние

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Новите технологии и Бъдещето

Показателно за нагласите ни спрямо “новите технологии” бе мълчанието настанало в групата по Френски, когато преподавателката попита какви ползи за Човечеството очакваме от тях за в бъдеще.

Да, съвременни технологии биха помогнали на хора с недъзи. Биха дали възможност за използване на механични крайници, на усъвършенствани уреди за хора с увреждания или претърпели удар.

Всъщност много по-важно е да растем и живеем в една здравословна среда. Среда, в пряка връзка с Природата. Защото технологиите са средство, което би трябвало да ни улеснява, но в реалността се оказва че ни прави свои роби.

Катаклизми

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Екология

Всички ние се влияем от средата, в която живеем. Влияем и на последната.

Лицемерно е да се пропагандира за “климатична неутралност”, защото това понятие е измислено. Климатът се образува най-вече под влияние на Геологични и Космически процеси. Човешката намеса е нещо различно.

Човек може да замърсява или се грижи за околната среда, за Природата. Човек може да прави експерименти с времето, създавайки изкуствени облаци, или разпръскващ естествени, например. Всичко това трябва да се прави внимателно, информирайки населението и с идея за последствията. В момента това не е така.

Лицемерно е да се говори за спиране колите с ДВГ и да се прокламира продажбата на скъпи и недостъпни електрически коли. Коли, които понякога се самозапалват, за производството на чиито батерии са нужни редки материали. Коли със скъпа поддръжка и силно зависими от електроника.

Лицемерно е да се говори за “зелена енергия”, защото просто няма такава. Има трансформатори на енергия, като ветрогенератори и слънчеви панели, за чието производство отиват тонове метал и електроника. Които трябва да бъдат рециклирани в даден момент и имат живот на експлоатация.

Лицемерно е да се говори за правата на животните в кланиците и да се прокламира веганството. Сякаш от хиляди години човекът не яде месо. Правилно е да се поощрява производството на плодове и зеленчуци без пестициди. Отглеждането на пчели и млекодаен добитък, в добри условия.

Всеки от нас знае кое е Правилно. Усеща Истината. Знае накъде отиват нещата. Не е правилно да се поощрява “виртуалната реалност”, стоенето у дома. Защото за всичко това работят хиляди сървъри. Използват се гигавати ток. Създава се ненужно количество електроника. Всичко това трови Природата. А Тя желае просто да живеем по нейните правила и бъдем хора.

Странни призиви по Пътеката на Здравето

По Пътеката на Здравето в Банкя, тече една странна инициатива. Уж в защита на Земята. Има призиви да не пием вода до следваща табела (на 10 мин), да консумираме отговорно. Да гледаме нагоре, докато ходим, или вървим с гърба напред. Изобщо странни съвети, още повече когато Човек се намира в гора, движи се по неравен терен. Лично се спъвам когато не си гледам в краката. Иначе приветствам да експериментираме с начина на ходене, но не и в Гората, или на Планина.

Друго ми прави впечатление. Призиви за ограничаване от питейна вода. Призиви за ограничаване на консумацията. Значи от една страна имаме свръхпроизводство и потребление на полуфабрикати, на вафли, газирани напитки, каквото се сетите. От друга, да не пием най-важната и ценна за тялото ни течност, дадена ни от Природата. Докато едни си позволяват скъпа храна и разточителство, обикновеният човек да пести. Лицемерие!

Смяна на автомобил

Смяната на автомобил не е лесно решение. Особено ако колата Ви е вършила вярно работа дълги години. Не Ви е оставила на път. Не е пукала дори гума. Със съпругата си решихме да сменим нашето семейно VW Polo 1.9 SDI за по-нова кола.

Една от причините бе въвеждането на прословутите Еврокатегории, свързани уж с вредни емисии, но най-вече оказващи психологически натиск върху хората. Да купуват, защото се притесняват ще могат ли да карат из града. Да стигнат до дома си, да помогнат на свои близки, да не нарушат закона и опазват Природата.

Изначално решихме да закупим кола на Метан. Разбрахме, че метановата уредба заема мястото на резервната гума. Че колите с АГУ не се допускат до подземни паркинги. Че е необходим технически преглед и поддръжка на газовата уредба и също така споделяхме нашия страх от експлозия, при евентуална катастрофа. Това ни отказа от кола с метанова уредба.

Насочихме се към дизелов автомобил. Те харчат по-малко. Спряхме се на марката Хюндай, като модел i30 отговаряше на нашите нужди. Колата има 6 въздушни възглавници, дискови спирачки отпред и отзад. Има добри тестове за сигурност, включително и от ADAC – немската служба за автобезопасност.

Намерихме няколко коли, предлагани от частни лица и автокъщи. Автомобилът на частното лице, което се оказа познат с наши клиенти и приятели, бе със сервизна книжка и история, поне за гаранционния от производителя срок. Само, че имаше някои външни забележки. Иначе цената бе разумна, при това със сменен съединител и комплект зимни гуми.

В автокъща С.М. (даваме само инициалите), в София, намерихме модел комби. Имаше неточности около обявената Еврокатегория и дата на производство. Това установихме виждайки талона на колата. Трябваше да се усетим че нещо не е наред, въпреки че ни уверяваха, че колата е прегледана в техен сервиз. Закупихме я, като ни пуснаха фактура за една сума, а по договор е друга. Изобщо нередности.

Оттам започнаха мъките. Колата се оказа че няма антифриз (къде съм гледал). Съответно че радиаторчето на парното е спукано и че антифризът изтича оттам. Сменихме радиаторчето. Акумулаторът постоянно падаше. Оказа се че радиото дава накъсо. Техник промени начина за връзка на радиото и акумулаторът държи. Изби ръжда по уплътнението на задната врата. Последва стържене, боя. При това за автомобил от 2010-та година.

Големият удар бе, че се сцепи гарнитурата на главата след по-малко от година каране. Ремонтът излезе 3500 лв., труд и части. Толкова средства, колкото сме дали за ремонт на тази “по-нова” кола, не сме давали за близо десетте години каране на Фолксвагена. Някой ще каже “кола на късмет”. Не, кола се избира с ум. С приятел или техник, който разбира. Купува от коректни търговци, или частно лице, което се е грижило за автомобила и което ще Ви информира за проблеми. Добър ли е автомобилът, не сменяйте!

Проблемите в Природен парк Витоша

Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.

За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?

Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.

Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.

Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.

Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.

Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.

За електромобилите и хората

Не се доверявам на така наречената “Зелена сделка”. Първо, защото не считам че е зелена и второ, защото е сделка, облагодетелстваща главно корпоративни играчи, но не и “обикновения” човек.

С приятел, инженер по образование, обсъждаме, че още през шестдесетте години на миналия век е имало разработка на Атомна централа, която не е ползвала обогатен Уран за гориво, но мисля Торий. Проектът, който е изглеждал обещаващ, потъва в забрава. Както и повече такива в полза на Човечеството. Да не забравяме, че обогатен Уран се използва от ВПК, т.е. скачен бизнес.

Медиите по света съобщават за наскоро избухнал пожар в товарен кораб до бреговете на Нидерландия, който отпътувал от Германия натоварен с около 3700 коли от които 520 електрически автомобила. Еколози считат това за катастрофа, а причина за пожара е възможно самозапалване на електромобил. Поради защита на батериите, електромобил се гаси трудно.

Сега някой може да каже, че не съм прогресивен, или че не обичам Природата. Ще му река следното, солидарен съм да се разработват нови технологии, или обърнем към миналото за решения, или възобновяеми източници. Това няма нищо общо със сегашните трансформатори на енергия, като ветрогенераторите, които грозят ландшафта, или слънчевите панели, те пък поставяни понякога и на земеделски земи. И двете технологии не са сигурни при катаклизми като ураган, изригване на вулкан и покриване на атмосферата със слой, непропускащ слънчевите лъчи.

За електромобилите няма какво да кажа, освен да попитам младежите “Откъде са парите за Теслите?”. Защото да караш електромобил е лукс. За някои въпрос на престиж. При цена от 30-40 000 лв., за хибриден и повече за чист електромобил, това е сериозна инвестиция, достъпна за малцина. Това внася класово разделение в Обществото, а добива на ценни и редки метали, както и рециклирането на батерии за смяна на автопарка ще изтощи ресурсите на Земята и доведе до още по-голямо замърсяване.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15000906

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

« По-стари публикации По-нови публикации »