словесни проблясъци

Категория: Народ (Страница 5 от 8)

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

По Божия Закон

Достатъчно е Човек да живее по Десетте Божи Заповеди от Стария Завет, за да има добър и достоен Живот. Обръщайки се към Новия Завет, той се докосва до Христовото Съзнание. Тогава осъзнава, че всички Живи Същества са свързани и трепери за тях. Приема братството между хората. Той става предвестник и пример за Идващия Нов Човек.

Тъмните сили, които са се домогнали до публичната власт, знаят това. Поради тази причина наричат вярващите хора “десни екстремисти”. Защото човек със силна вяра и морални устои трудно ще бъде научен да мрази. Трудно, невъзможно е, такъв човек да вдигне оръжие срещу някого. Той приема всички хора за Братя и се съветва с вътрешния си морал.

Семейството е място, в което са събрани всички същества, които ни обичат. Семейството е и сбор от Душите, с които пътуваме в този Живот. Тъмните сили искат да омаловажат ролята на близките, на Майката, на Семейството. Само че нито те, нито “държавата”, нито машини са треперели над нашето раждане, при нашите боледувания. Не са те молили Бог за здравето ни.

Нима е десен екстремизъм да вярвам, че Светът е създаден от Разумна висша сила?

Нима е десен екстремизъм да река, че всички хора са ми братя и не мога да вдигна оръжие срещу тях?

Нима е десен екстремизъм да кажа че обичам хората, които са ми дали Живот и че да даря моя за техния при нужда, считам за дълг?

Нима е десен екстремизъм да подиря Бог в храма му, който може да е съграден от Неговите или Човешки ръце?

Нима е десен екстремизъм да се боря за всеки Живот на Планетата?

Нима е десен екстремизъм да разобличавам лъжата и да ритам срещу тези, които се опитват да погазват Истината?

Нима е десен екстремизъм да считам ролята на Жената за свещена, що касае майчинството, възпитанието и даването на Живот?

Човещина и Съединение

Силите, които действат срещу Човечеството, разчитат да успеят да разединят хората. Дали ще бъде чрез заклеймяване на група, като маргинална. Дали чрез всяване на страх или омраза.

За да можем да минем през този труден за всички ни период и да останем хора, то трябва да сме осъзнати. Да се държим един за друг. Да познаваме и отсяваме Човешкото от иноземното.

Само и единствено обединени срещу общата заплаха, можем да влезнем в бъдещето. Бъдеще за нас и децата ни. Бъдеще в Еволюционен план, за цялата Планета.

Честит празник на всички, които обединявайки се си помагат и осъзнават, че са част от Цялото.

Бог да е с нас!

ГТП защо?

Преди време гледахме със съпругата ми френски филм. Действието се развиваше през 60-те или 70-те години. Във филма политик бе предложил Годишния “технически” преглед, защото негов познат имаше сервиз. И така ще бъде на хранилка през цялата година. Защо и кому е нужен ГТП за частни автомобили? И нима ГТП гарантира, че колата е в изправност? Изобщо!

Годишният “технически” преглед е отбиване на номера и възможност за определени структури да печелят пари. Много пари. Също като застрахователите от така наречената “Гражданска отговорност”. Замислете се на ГТП проверяват ли ходовата част на колата? Проверяват ли кормилната система? Проверяват ли други важни звена? Не. Проверяват се светлините, имаш ли спирачки и… така наречената Еврокатегория за газове. Разбирай тука ли са ти гърнетата, някои от филтрите, катализаторът.

Смешно. Смешно и страшно, защото дори автомобилът да мине ГТП, може малко след това да покаже дефект, който да доведе до произшествие. По нашите пътища, твърде вероятно. Така че схемата е милиони шофьори и редовно прибиране на парички. Задължително, ако караш. Ако не караш пък ще вземат да те вдигнат с паяк, защото има загрижени “жители”. Ще Ви кажа следното, отговорен шофьор се грижи за автомобила си, стига да разполага със средства. ГТП е мижи да те лъже, натиск и изнудване.

Дворецът Царска Бистрица в Чамкория

Трагедията на Чамкория, на двореца Царска Бистрица, седи в това, че не е достъпен за посещение от хората. Можеш да се разходиш в малкия парк и да хапнеш нещо на скована пейка като “масов турист”. Кафенето в алпийски стил предлага само напитки. За това пък тоалетната е безплатна. В заведението могат да се видят повече интересни снимки и материали, от колкото в така наречената “Галерия”. Там се усеща кичът, в представяне на Н.Ц.В. Борис III. Най-обичаният и предан политик на съвременна България. Ала номенклатурата не спира с гаврите си дотук, марката 5 Сантима, печатана по времето на княз Ал. Батемберг, е върху колаж почта СССР.

Сонда на Индия до Космоса

Казват, че изпращането сонда на Луната от Индия било постижение. За мен постижение е хората да живеят в Мир. Да се обхождат добре един с друг. Да няма бедни, болни и гладни. Тогава Човекът има място в Космоса.

Стамболийски и село Славовица

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

Отнемане на колите от КАТ

Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.

В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.

Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.

Равен старт в Живота

Нямах “равен старт” в Живота, подобно на мои съученици или приятели. Не съжалявам за това. Не съжалявам, че моите деди на са били партизани, не са оцапали ръцете си с кръв, за да вземат чужда Земя или Имот. Не, изобщо.

Не съжалявам, че не учех в елитно училище, че нямах “Лего”, че родителите ми нямаха кола, или японски телевизор. Че не построихме вила на три етажа и не усвоихме парцели в София, или до морето.

Едно остава на човека и това е неговата Съвест. Благодаря на Баба ми, че ми остави смелостта и вярата в Бога. На дядо ми, че е бил убеден комунист, без да мъчи хората и се възползва от обстоятелствата. А обстоятелствата в една тоталитарна държава, могат да превърнат мнозина в нищожества…

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

« По-стари публикации По-нови публикации »