В днешно време е странно да бъдеш нормален. Под нормален имам предвид да казваш и търсиш Истината, да се застъпваш за другите, да имаш морал, да вярваш в Бога, да се държиш прилично. Всъщност нормалността те прави Човек.
Категория: Наблюдения (Страница 17 от 29)
Наблюдения върху неща от живота.
Преди повече от седмица бяхме в отдел в общината на гр. Г., западна България. Навън слънчево, има 15 и повече градуса. Вътре в стаята климатикът работи на 28 градуса, а прозорецът – широко отворен. Помислих си да им кажа ли нещо. Човек е толкова зависим от държавната администрация, а тя безотговорна към предоставеното ѝ имущество, че понякога думите са излишни.
На Женския пазар има един ром, няма да Ви казвам къде, Вие ще го намерите сами, ако речете, който продава къде портокали, къде друг зарзават. Мери, подава ти плика и пее “Исус те обича”. Каже някоя фраза от Стария или Новия Завет. Гледа те с ясни, леко насълзени очи и се усмихва под мустак. Стоиш, не знаеш как да реагираш. Пее човекът, пее Словото, докосва сърцето ти сред ухания на плодове. А портокалите му са хубави.
Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.
Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.
Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.
Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.
Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.
5.03.2023 г.
Казват времето живее у нас
и ние във времето,
и времето ни определя
и ние него…
Та какво време е това,
в което лъжата се представя за “истина”
а Истината се подлага на “проверки”
в което на мъжът казват,
че може да стане жена
и на жената мъж
в което престъпници могат
да бъдат превърнати в герои,
а борещите за правата си
в престъпници
време трудно
време болно
време неразбрано.
На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.
Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.
В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.
Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.
През миналия век представители на повечето нации посетиха Олимпийските игри в страна, управлявана от фашисти. През сегашния, същите тези представители отказват участието в игрите на спортисти, жители на страна воюваща срещу фашистки групировки.
Прочитам с удивление, че ЕС одобрява да се храним с щурци и ларви на брашнени бръмбари. Равин пък твърди, че месото добито по изкуствен начин било Кашер. Всичко това е много странно и повдига въпроси.
Немците казват “Човек е това което яде”. Изкуствено добитата храна няма по никакъв начин да притежава качествата на продукт, който е израснал сред природата. За който се е грижил човек. Няма да е растение или животно притежаващо душа, в развиващ се стадии.
Разбира се производството на изкуствено месо ще бъде в пъти по евтино. Няма да има инвестиции за лечение на животните и тяхното изхранване. От друга страна животните ни дават козина и мляко, които са допълнителни блага. Също така за да добие качествата на истинско месо, изкуственото трябва да бъде подложено на електромеханични влияния, които вероятно ще се отложат в него и бъдат консумирани от човека.
Разглеждам темата от гледната точка на вегетарианец. Против съм убиването на животни, но не виждам нищо лошо в това да се отглеждат в стопанства. Животните са наш спътник в процеса на израстване и ни дават независимост в хранително отношение. Не случайна е приказката “Имаш крава – пиеш мляко”.
Подобни директиви са с неясна насоченост. Уж в полза на климата, но всъщност, според мен, с цел икономически облаги и монопол. Никой не споменава за хуманния аспект по отношение на животните, защото може би това не стои в основата. Притеснително е, че утре могат да пропагандират създаването на други храни по изкуствен начин, които да намерят място на трапезата на обикновения човек. Да си припомним филма “Крилце или Кълка.
https://bta.bg/bg/news/economy/395478-novi-razporedbi-na-es-razreshavat-konsumatsiyata-na-shturtsi-i-larvi-na-brashnen
https://bta.bg/bg/news/economy/393209-glavniyat-ravin-na-izrael-odobri-kultivirano-kasherno-meso-kultivirano-ot-kle
Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.