Поглеждайки към прозореца можеш да видиш самолетните дири, които бледнеят и се смесват със сивкавата субстанция в небето. То трябва да е “есенно”, но просто изглежда изкуствено. Както много неща в съвремието…
Категория: Наблюдения (Страница 1 от 29)
Наблюдения върху неща от живота.
Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.
Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.
Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.
Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.
На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.
Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.
“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…
Под нас живее дама от Н. Кожата ѝ е тъмна, подобно на шоколад или абаносово дърво, характерно за континента, от който иде. Нейните родители пристигнаха на гости. Майката, леко пълна матрона облечена в цветна рокля, бащата, с риза, каскет и часовник, чиито светъл циферблат контрастира с цвета на кожата му.
Радвам се, когато нови хора идват да живеят в нашия блок. Учтиви и поддържани, макар че пристигат от друга страна. Какво ли си мислят за нашата София, с разбити улици, блъсканица, нервни шофьори и клаксони? Гледат ни с тъмните си, матови и благи очи и може би ни прощават.
Как да не приемеш човек, който бяга от война, от геноцид, от политическо преследване у дома си, в страната си? Всеки, който търси убежище, или по-добър начин на живот, трябва да е добре дошъл. Човешко е да го приемеш, да му помогнеш. Нечовешкото го виждаме. И когато лидерите на страни от ЕС роптаят срещу бежанците, изпращайки в същото време оръжие в точки на конфликт, ти ставя ясно че иде реч за отвратителен лобизъм.
В миналото улиците се миеха тихо, може би винаги е било така. Работеше се без много шум, без да се вдига патардия. Не ставаше нещо невиждано. Сега полиция отцепва района, носят се “паяци”, от сутринта ти звънят от центъра за “Адска мобилност”. Само армията не се е включила…
Нормално е човек да си свърши работата. Тихо, усърдно, без да вдига шум. Този, който вдига много шум, няма време да работи. Той тщеслави. Хвали се парадира и лъже. Съвестният човек е като хигиенистката, която виждам методично да оскубва растения между плочките. Нищо, че пак ще пораснат.
Сизифов е трудът за този, който не оценява неговата полза. Трудът те свързва с другите, кара те да се чувстваш полезен. Принуждава те да учиш нови неща и да развиваш ума и тялото си. Иначе последните остават неразработени и виждаме как хората са склонни да ги използват по деструктивен начин, по разни странни шествия, жестоки състезания и др.
Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.
Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.
Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.
Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.
Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.
Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…
Когато човек пише за нещо, което обича, го прави с радост. Пръстите му летят по клавиатурата. Идат, като звуци. Създават мелодия, уловима от търпелив читател. Усмихват, задълбочават, вълнуват.
Любляна е малък, всъщност не толкова малък, китен град, чиито център е опасан от река. По нея се движат баржи, учат на ветроходство и плуват с каяк. “Градът на Дракона” е притегателен с красивите павирани улици, но най-вече със сградите и орнаментите в Сецесион и Югендщтил.
Новата архитектура е монолитна, отвесна, обемиста и скучна. Ала детайлите, графитите, духът на миналото, който е вплетен в тях предизвиква любопитството и дава възможност да откриваме. Любляна е град за откриватели. Можете да го откриете за няколко дни, или преоткривате до живот. На мен ми се случи да открия веднага хижа Рожник, да намеря пътя към замъка, или анархичната обстановка на К.Ц. Метелкова.
Само че… Всяко нещо с времето си. Любляна те чака. Да се върнеш отново, като вярна и тиха жена, със своята хубост. Словенките са рядко красиви. Снажни, със светли очи и дълбоки деколтета. Осъзнати за своите качества, те се поддържат, показват част от плътта си, усмихват се и кокетничат.
Мъжете са едри, без бирени коремчета. Тренират редовно като можете да ги видите сутрин на спортните площадки до протестантската черква или парка зад Замъка. Подстригани са късо и гледат малко лошо. Можете да ги чуете как се карат вечер, но в рамките на по-западнали места. Не са хора, с които бихте искали да си имате проблеми. Да не забравяме че Словенците, извоюват своята независимост за десет дни, през 1991-ва.
Заобиколен от планини Любляна е зелен, изключително зелен град. Колите, които се карат, са повечето комбита или малолитражки. Ще видите и електрически, отново комби или малки автомобили за доставка. Градът инвестира в своето “зелено” бъдеще. Ала той диша. Диша чрез Капитала, който се влива в него от цяла Европа. Диша и от чистата Природа.
В Любляна няма много какво да се види, но има какво да се научи. Отдавна не съм правил толкова много снимки. Да потичаш из парка Тиволи, да си на две крачки от гората зад замъка, да опитваш десетки вкусотии. И зад всичко това стои сложна и методична капиталистическа машина.
Ще видиш как в евтините хостели персоналът се състои от индийци. Не мога да си ги представя да говорят Сърбо-Хърватски. Как сутрин до кошчетата има разхвърлян боклук, защото тук, приятели, има свръх консумация. Тук се харчи, тук се създава измислено на места, изкуство. Тук можете да видите и разхождащи се или целуващи се, хомосексуални двойки.
Изобщо хубавото и лошото на Западния свят са се събрали на едно място, което е благословено от Бога. Стъпило на основите на Реформаторството и строгата немска школа и все пак славянско. Русо, гостоприемно, познато.
Любляна, видяхме те отново, до следващия път. 28.V.2024 г.
В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:
Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.
Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.
Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.
Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.
Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.
Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.
Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.
* * *
Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.
Никога повече Фашизъм!
София, 8.V.2024 г.
Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.
Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.
Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…
Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.
Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.
Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.