словесни проблясъци

Категория: Корени

Уважение към Труда

Трудът е тясно свързан с Човешкото развитие. Всеки от нас търси начин да се изяви, да намери своето амплоа и да бъде полезен на другите. В противен случай в Душата ни се появява празнина и ние губим Смисъл. А трудът, придава такъв. Тук не става дума само за този труд, който извършваме притиснати от икономически нужди. И дори той ни дава насока.

Сещам се за човек, който ангажирахме да почиства нашата сграда. Пита ме, след като си свърши работата дали хората са доволни. Показва ми разни проблеми и обсъждаме решения. А става дума просто за почистване. И при все това, при най-малката работа, човек може да бъде отговорен, Да я върши добре и да иска другите да са доволни от него.

Ние живеем във време, в което сякаш става модерно да не работиш, или да работиш нещо, което ти носи голям приход, но може да не е полезно за другите. Например продажби на алкохол, цигари. Спекула с цените на недвижими имоти, борсови сделки. Реално облагите са чисто материални а трудът бива принизен до хитрост и възползване от ситуацията.

А трудът е връзка между хората. Създава мостове, по които те се срещат, за да си бъдат взаимно-полезни. Трудът показва страните на един Човек. Тези, в които е скрит неговият Талант и Сила и тези, върху които трябва да работи. Даден специалист може да има широки познания и умения в своята сфера. Въпреки това да има дефицит от умения за общуване и работа с другите.

В този ред на мисли трудът е начин да Еволюираме като Човешки същества. Да бъдем полезни на другите и същевременно да удължим нашия Живот, Защото трудът, всяка полезна активност, ни дава Смисъл да продължим напред. Независимо дали ще пишем книги, ще прекопаем градинка, или просто ще почетем на някое дете или възрастен човек.

Поради написаното по-горе считам, че отнемането на възможностите за Труд на Човека, е престъпление. Престъпление срещу дадената му от Природата способност да се развива и изразява по един градивен и творчески начин. Да, опасна и монотонна работа може да бъде извършвана от машини. Можем да спестим на Човека безсмисления Сизифов труд.

Но да не го ограничаваме и не отнемаме правото му да работи. Да заплащаме достойно неговия труд. Да ценим качествата му и успяваме да ги открием и насърчим отрано, защото това ще е бъдещият специалист или творец. Също така да ценим всяка работа, защото без хигиенисти и на инженерите ще им е трудно. Без шофьори и строители, не се изграждат обекти.

Всеки един от нас е част от брънката на Живота. От онази верига, която ни свързва, но не трябва да ни оковава. Земята е място, на което сме дошли да учим, да работим и да се обичаме. Земята е върховно Творение на Бога, на невидимия Свят и сили, които се проявяват чрез Човека. Чрез неговия физически, умствен и духовен Труд. Нека той бъде ценен и уважаван. Уважението към труда, към честно спечелените пари, към усилията, които прави едно Човешко същество, представляват уважение към Човека.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.