Едва ли в нашите митове има фигура, която да е била по-силно свързана със съдбата на Човечеството, от тази на Прометей. Титан, безсмъртен, чиито родители са победени от Зевс и неговите съюзници в битката срещу Кронос, той става покровител на хората. На тези създания, творение на ръцете на Уран(ус), първичното градящо божество.
Прометей донася на хората огъня, защото ги съжалява. Той се застъпва за тях пред боговете на Олимп. Предизвиква гнева им, защото осветява пътя на Човечеството с пламъка на познанието, за което и бива наказан. Прикован на скала всеки ден той бива мъчен от птица, като денем черният му дроб бива яден от нея, а нощем зараства.
Можем да сравним Прометей с Христос. С всяка една развита Душа, която се е застъпвала за хората. Която е искала да им донесе знание, мъдрост. Да облекчи живота им. Прометей е символ на саможертва. Той е първият пример за такава, от страна на безсмъртните. На боговете, или същества, които са се намесили в нашата Еволюция.
Чета, че създателят на атомната бомба, Опенхаймер, бива сравняван с Прометей. Това сравнение е обидно. Прометей е дарил огъня, с цел хората да се ползват от него с добро. Той е дарил Светлина в съзнанието им. Целите на Опенхаймер и на военните, са унищожение и смърт. Само че в съвремието ни, а може би и в миналото, престъпниците получават ненужна слава.
Някой може да възрази и каже, че пускането на атомни бомби над Япония е довело до края на войната. За мен това не е така. Дистанционното избиване на стотици хиляди, рушенето на сгради, унищожението на Природата чрез радиация и то за десетилетия, или повече години, е от една страна жесток, неморален начин за водене на война, а от друга екологично престъпление.
Ако ние притежаваме светлината, дадена ни от Прометей, ако ние спазваме посланията, дадени ни от Христос, ако ние живеем чист и благ живот, според наставленията на всички просветлени Буди, които са живели на тази Земя, то ние нямаше да воюваме един срещу друг. Нямаше да се избиваме. Нямаше да имаме териториални претенции и расови предразсъдъци.
Христос счупва оковите на Ада. Той превъзмогва смъртта. Прометей остава безсмъртен със своя светъл подвиг. Всеки силен Дух, пратен от Бога да помогне, готов на саможертва, е допринесъл за повдигане на нашата Планета. Той остава в нейната енергийна същност. Остава, като Аватар за другите. Помага за общото ни повдигане и служи за пример на Човечеството.
Прометей е прикован, но оковите скоро ще паднат. Христос е забравен и Словото му не се тачи, само че той е живият Бог, Човеколюбецът, който крачи сред нас. Всеки, чието сърце е отворено и добро, живее по Христа. Чиито ум е светъл и изпълнен с разбиране, ходи с Духа на Прометей. Ние няма нужда да се плашим от волята на силните на деня. Истинските хора, истинският Бог, тези, които желаят доброто на Човечеството на всички живи същества, на Земята и Природа, носят качествата на Прометей и Христос.