словесни проблясъци

Категория: ежедневни (Страница 1 от 4)

ежедневни проблясъци

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Пътят…

В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.

Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.

Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.

Труд и Човек

Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.

Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.

На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.

Професионализъм

Ние можем само да се учим от хората, които са по-добри от нас. В която и да е област. Спомням си как отидох на преглед за първи път при С. Той е зъболекар и се познаваме от тренировките. Споделих му, че ми е паднал зъб на щифт. Уговорихме се да мина и ме прегледа.

С. ме прие в добре оборудвана клиника. Прегледа ме, направи един куп снимки, каза ми мнението си съвсем откровено. И след всичко това не ми взе и един лев, за този първоначален преглед. Някой ще каже балама човек. Не, Човек с отношение към Човека, към пациента.

От този момент нататък се доверих на С. Съпругата ми също. Най-важното в една професия, още повече на лекар, е Човещината, отношението. Понеже С. ходи често на обучение в странство, не ме учудва това, че е възприел по-добрия маниер за обслужване на пациента. Нещо, което на наши специалисти, дори с опит, все още куца.

Клетост Българска

Тя бе клета женица
в ъгъла свита, на две,
да се помоли за хляб,
за чорбица.

Отминах я клетата
с пълни торби,
а левчата в джоба
ми дрънчаха дори.

Отминах я, хапвам,
в дома си
и за нея се сещам,
за тази женица.

За майката нечия,
за дъщеря,
за таз българка клета,
която зад ъгъла чака.

А ето там минават
бръснати с БМВ-та
там минават хора с костюми
контета, а жената милост очаква.

4.05.2023 г.

Силата на обществото

Ако хората осъзнаят силата на общността, на това силно и сплотено тяло, което някои с погнуса наричат “тълпа”, то ще разберат че ключовете към Свободата са в ръцете им.

Времето в което живеем…

Казват времето живее у нас
и ние във времето,
и времето ни определя
и ние него…

Та какво време е това,
в което лъжата се представя за “истина”
а Истината се подлага на “проверки”

в което на мъжът казват,
че може да стане жена
и на жената мъж

в което престъпници могат
да бъдат превърнати в герои,
а борещите за правата си
в престъпници

време трудно
време болно
време неразбрано.

Ролята на писателя

Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.

София по Коледа

София е тъмна
София е мрачна
сиви облаците пъплят,
студ сковал е града.

Хората се гледат
далечни зад прозорци,
улици са празни
и душите също.

Демони там разни
страх насаждат и омраза,
хората изплашиха
небето посивяха.

А в провиницята е тихо
и небето синьо,
самолети тук там
вяло го прорязват.

Въздухът се диша
хората тревогите оставят
и се забавляват,
печките горят.

Децата тичат,
Слънцето си грее
но в града,
всичко там пустее.

Тез години дето
минаха последни
на хората донесоха
мъки и скърби.

* * *

Ала ето иде утрото
обляно в сълзи и роса,
с Истина и прости думи
демоните гони,

Свобода!

28.12.2022 г.

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.

« По-стари публикации