На мен паметник не ми пречи. Той е част от Историята. На мен ми пречат управници, чиято “политика” е насочена срещу Народа.
Категория: Човек (Страница 9 от 19)
Казват, че изпращането сонда на Луната от Индия било постижение. За мен постижение е хората да живеят в Мир. Да се обхождат добре един с друг. Да няма бедни, болни и гладни. Тогава Човекът има място в Космоса.
В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…
Когато станете сутрин благодарете. Благодарете на Бога, че имате най-голямото богатство. Че имате Вашето тяло, ръце, очи, органи. Че сте здрави. Че сте дошли на този Свят за да работите и Ви е даден още един ден Живот. Всеки ден е благословение за Човека, който може да го оцени.
Всички ние се влияем от средата, в която живеем. Влияем и на последната.
Лицемерно е да се пропагандира за “климатична неутралност”, защото това понятие е измислено. Климатът се образува най-вече под влияние на Геологични и Космически процеси. Човешката намеса е нещо различно.
Човек може да замърсява или се грижи за околната среда, за Природата. Човек може да прави експерименти с времето, създавайки изкуствени облаци, или разпръскващ естествени, например. Всичко това трябва да се прави внимателно, информирайки населението и с идея за последствията. В момента това не е така.
Лицемерно е да се говори за спиране колите с ДВГ и да се прокламира продажбата на скъпи и недостъпни електрически коли. Коли, които понякога се самозапалват, за производството на чиито батерии са нужни редки материали. Коли със скъпа поддръжка и силно зависими от електроника.
Лицемерно е да се говори за “зелена енергия”, защото просто няма такава. Има трансформатори на енергия, като ветрогенератори и слънчеви панели, за чието производство отиват тонове метал и електроника. Които трябва да бъдат рециклирани в даден момент и имат живот на експлоатация.
Лицемерно е да се говори за правата на животните в кланиците и да се прокламира веганството. Сякаш от хиляди години човекът не яде месо. Правилно е да се поощрява производството на плодове и зеленчуци без пестициди. Отглеждането на пчели и млекодаен добитък, в добри условия.
Всеки от нас знае кое е Правилно. Усеща Истината. Знае накъде отиват нещата. Не е правилно да се поощрява “виртуалната реалност”, стоенето у дома. Защото за всичко това работят хиляди сървъри. Използват се гигавати ток. Създава се ненужно количество електроника. Всичко това трови Природата. А Тя желае просто да живеем по нейните правила и бъдем хора.
В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.
Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.
Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.
Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.
В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.
Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.
Нямах “равен старт” в Живота, подобно на мои съученици или приятели. Не съжалявам за това. Не съжалявам, че моите деди на са били партизани, не са оцапали ръцете си с кръв, за да вземат чужда Земя или Имот. Не, изобщо.
Не съжалявам, че не учех в елитно училище, че нямах “Лего”, че родителите ми нямаха кола, или японски телевизор. Че не построихме вила на три етажа и не усвоихме парцели в София, или до морето.
Едно остава на човека и това е неговата Съвест. Благодаря на Баба ми, че ми остави смелостта и вярата в Бога. На дядо ми, че е бил убеден комунист, без да мъчи хората и се възползва от обстоятелствата. А обстоятелствата в една тоталитарна държава, могат да превърнат мнозина в нищожества…
Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.
От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.
Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.
Ценете Вашите ресурси. За тях сте работили дълги години и вероятно през минали Животи. Ценете Вашия опит и интуиция. Добитите умения. Не ги подарявайте на хора, които не заслужават. Този, който цени уменията, професионализма и труда на Другия, е готов да ги компенсира по един или друг начин. Останалите, просто не се ангажирайте с тях. Бъдете сигурни, че при Вас ще дойде и се спре Човек, с който ще си бъдете взаимно полезни. От който ще научите нещо. На този принцип работи Разумната Вселена.