Категория: Човек (Страница 12 от 19)

Надпреварата за Луната

23.07.2023 / Георги Атанасов

Казват за някого че лежи на стари лаври. Постигнал е нещо, но някъде в миналото и сега не се развива повече. Това можем да кажем и за структури.

Мисля си, че когато науката се превърне в шоу, в реклама, тя просто престава да бъде наука. Превръща се в лоби, на “силните на деня”. В инструмент за печелене на пари и контрол.

Напоследък виждам доста реклами, че сме стъпили някога на Луната, уж преди 50 години. Луната е интересно космическо тяло, правейки двойна Планетна система заедно със Земята. До момента няма ясен отговор за нейния произход. Някой учени казват, че тя е доста по-стара от Земята. Други твърдят, че нейният произход е изкуствен.

Материали по темата има много, като бих Ви препоръчал книгата Проникване “Penetration” на Инго Суан. Също така и Има още някого на Луната “There is someone else on the Moon”, на Джордж Леонард. Надпреварата за Луната е странна, както и да я погледнем. Ако там не се съдържа част от Историята на Човечеството, а има купчина прах и ценни метали, е направо излишна. Като да пращаш поредния екипаж с риск за Живота към Марианската Падина.

Какво погребаха със себе си първите американски Астронавти? Защо не изглеждат въодушевени и победители в интервюто си, а подбират внимателно отговорите си? Защото крият нещо? Интересен поглед към темата за космическите пътувания дава филмът Capricorn 1. В него се фалшифицира мисия до Марс. Чудя се как НАСА е допуснала филма.

Истината е поставена пред очите ни, за да не я видим. Или да бъде поругана. Самият Армстронг говори за нейните “защитни слоеве”. Обикновените хора, надали ще я научим лесно. Но ние трябва да я търсим. Защото само Истината, както е речено в Писанието, ще ни направи Свободни.

В търсене на нормалността

21.07.2023 / Георги Атанасов

Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.

Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?

Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността

Водата

21.07.2023 / Георги Атанасов

Водата е Живот. Животът е заченат в нея и под въздействието на Въздуха и Светлината изпълзял на Земята. Водата е това, което съставя нашето тяло. Вода има в недрата на Планетата. Вода има и по високите върхове.

Сега някои казват не ползвайте питейна (или чиста) вода за поливане за зеленчуци. На храната, която е органична и ни е жизнено нужна. Ала няма забрана да се пълнят басейни. Да се ползва вода във фонтани, да се градят аква-паркове или други съоръжения. Да се бутилират газирани напитки, основани на Вода. Да се добиват и охлаждат батерии, отново с Вода.

Това е мерене с двоен аршин. За бизнеса, за индустрията, за забавлението да може да се разхищава Вода, а обикновеният човек, който се опитва да се храни здравословно и да отгледа градинка и дървета, не може да я използва. Ограничават се достъпи до частни кладенци. Изобщо до ресурси, които са жизненоважни за Човека. А ресурсите, това е независимост.

Писането като изкуство

21.07.2023 / Георги Атанасов

Някой може да иска да ме попита какво е да си писател. Да описваш истории, реални или измислени. Да споделяш лични преживявания.

Понякога е лесно, еуфористично. Вдъхновен си, пред теб има предизвикателство. Конкурс, идея, която искаш да развиеш. Нещо чопли, расте, иска да излезе от теб, да го родиш. Има и моменти, в които да пишеш означава да се съхраниш емоционално. Да разтовариш психиката си, да поплачеш. Писането е споделяне. Писането е протест. Писането е позиция.

Не питайте какво прави писателят, който не е “професионалист”. Той пише от лична необходимост, а “професионалистът” главно по материални причини. Има съществена разлика. Както картините на Ван Гог рисувани за удоволствие. Истинското Изкуство е търсене на Нещо, възможност за израз и Дар, който има своята цена. Истинското изкуство е Отговорност.

Историята на един Живот

20.07.2023 / Георги Атанасов

Трудно е да опишеш един Живот. Независимо колко е бил дълъг или кратък. Можеш да снимаш, можеш да си водиш бележки. Всъщност от Живота на другите си спомняме тези моменти, които са ни трогнали. За които можем да се чувстваме виновни. Миговете, когато не сме си простили или просто сме се обичали.

През 2008-ма година бях загубил наскоро кучето си Рита. Тя живя 12 години. Беше първото ми куче, доберман. Нямах никакъв опит в гледане на животни. Бях я взел като юноша, уж да ме пази. Кучето бе добро и грациозно. Също така доста плашливо. След нейната смърт не исках да взимам друго.

Един ден, ми се обади Мариана. С нея тренирахме заедно Винг Чун няколко години. Тя сподели, че кучето им, макар и на възраст, родило. Помолили баща да ѝ позволи. Отидох на гости и видях в хола четири космати топки. Нямах нагласа, но взех едно от тях. Връчих на майката на Мариана малка сума, както е обичаят, за адет.

Нарекох кучето Кира. Казват, че трябва да избираме кратки имена. За да се озовават на команди и ги помнят. Помня как Кира изкачи за първи път стъпалата между двата етажа у дома. Беше трогващо. Също и че деляхме леглото докато я гледах месец у дома, за да усвои първата ваксина. Как мина това време и как се справих, просто не знам. За щастие животното бе с хигиенни навици.

Мен ме ядоса на няколко пъти, гризейки книги и дискове, та чак исках да я връщам. От друга страна, помня как извадих с ръка гипс от гърлото ѝ. Изпитах голям страх и облекчение, когато кучето дишаше свободно. Кира ме научи на отговорност. Да я водя редовно на лекар, да се грижа за някого.

Кира беше просто кълбо от енергия. Куче, може би като всички други малки и млади животни, което иска да дари Любов. Излизаме в близката градинка, а тя се хвърли на някои сериозен господин, или госпожа и му удари две лапи. Ей така за поздрав. Или да ги накара да се усмихне. Малцина бяха тези, които се сърдеха или правеха забележка. Може ли да се сърдиш на радостта, на обичта, на детското?

Случихме на съседи – еснафи. Кучето все им бе трън в очите. Драскало, лаело, скимтяло. Чудя се как ли биха живели с пеленаче. Плашиха ме даже че ще го застрелят. Така е, когато живееш в блок. С “индивиди”. Не ни стигнаха финансите, за да се преместим в къща. Може би затова и не разреших на Кира да роди. Грях, който ще нося.

С Кира обикаляхме много. Ходили сме на спортен лагер в Рила. Също и в Пирин планина. Търчеше и събираше трениращите. Веднъж се загуби над Смолянските водопади. Треньорът каза “Куче е, ще си намери пътя”. Така и стана. Не успяхме с нея да качим връх Без Бог. В Пирин има доста овчарски кучета.

Ала изкачихме Мусала, няколко пъти. Черни връх. Стигнахме и Черно Море. Общувахме с деца, растящи без родители. Гонихме се с тях, играхме, четохме приказки. Кира бе кучето, което отвори очите ми за красотата на Природата. За пътеките на Витоша. За опасностите, които ни дебнат от животни и хора.

Дали това бе един пълноценен живот? Без да можеш да родиш, без да си свободен. Затворен между четири стени с хора, човек, който е принуден да работи. Който не излиза да прочете една книга навън сред природата, защото е в работно време. С Кира тръгнахме от нищото. Имаше един балатум и разпадащ се кухненски шкаф.

Сега, след десетилетие и повече, мизерията си е отишла. Ти беше до нас, когато сложихме паркет. Когато сменихме дограмата. Когато обновихме банята, коридора, кухнята. Стоеше и ни чакаше, когато бяхме далече. А всъщност кучетата искат толкова малко, да сме до тях, да приключенстваме и ги обичаме.

Нищо друго не може да замени твоето присъствие, Кира.

Бог и технологии

20.07.2023 / Георги Атанасов

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Болка и Радост

19.07.2023 / Георги Атанасов

Не можеш да разбереш напълно чуждата болка, докато не преживееш лична.

Същото е и с радостта. Видях истинската радост, когато нашето куче Кира играеше с деца от дом за сираци. Да, преди години имаше такива. Едвам удържах Кира да отиде и си поиграе с децата. А когато се осмелих и я пуснах започна една голяма гоненица по шубраци около рекичка. Лелките гледащи децата кимаха малко неодобрително, ала за децата бе радост.

Знам какво е мъка. Да ти се свие сърцето, когато на Кира направиха няколко операции. За папилом, за спукване на кръвоносен съд на ухо. И на двете. За премахване на сарком. И щастието да видиш, че някой иска да остане още с теб на този Свят. Защото ти е нужен и защото те Обича. Знам, хората които ни обичат бдят като Ангели над нас и докато ги ценим и могат, живеят за нас.

Знам и какво е Бог. Виждам го всяка вечер в полета на ластовиците. Виждам го с всяка една мушица, която се е запътила нанякъде. Чува го в шума на дърветата. В ромона на реките. Вкусвам го в сладката вода. Бог е Океанът, който безкрайно мие бреговете. Той е във всяка вълна, Еднакъв и Различен. Когато срещнеш поглед на човек, който те обича, си видял Бога.

Отрязъкът Живот е кратък. Мимолетен. Едно Ангелско вдишване. За мушиците, един ден може да е цял Живот. За една Звезда или Планета, милиарди години. Животът, обаче, не е измерим с вдишвания. Не е измерим с време, но със смисъл. С разбирането за него и Любовта, която носим и можем да проявим. Защото Животът, това е желанието за градивно проявление.

Живот

16.07.2023 / Георги Атанасов

Не мога да се сърдя на Твореца, че е проектирал така този свят. Напротив. Виждам много смисъл и творчество в това, Душата да изучава Света от гледната точка на различни същества обитавайки различни планети. По този начин Животът най-малкото не е скучен, както казва жена ми. Даден ни е кратък отрязък от време, за да научим съществени за нас неща.

Ние казваме “Да отстояваме границите си”. Замислих се, че границите, това което ни разделя от Другия е всъщност илюзията на Егото. Защото Небето няма граници, Водата няма граници, граници няма и в Космоса. В тялото на Бога няма ограничения, а ние живеем в него.

Учителят Петър Дънов казва, “Не роптайте срещу начина, по който е направен Светът, а дайте план за подобрение”. Всички ние сме съработници в този план. Истинската работа започва, според мен, когато осъзнаем липсата на граници. Тя е възможност за среща с Другия. Макар да сме различни отвътре и отвън, нашата същност е Обща.

И се замислям, че продължавайки нашия Живот дори без любимите си същества, които са преминали Отвъд, ние носим отговорност и пред себе си и пред тях. Да продължим, да осмислим изминалите мигове. Да осъзнаем грешките и оценим хубавото. Да израснем.

Защото те винаги са с нас. В спомените и мечтите ни. В сънищата, в сърцата ни. Заради любимите същества изкачваме върхове, достигаме морските дълбини. Отправяме взор към Космоса, храним се и веселим. Учим и спортуваме. Защото правейки нещо хубаво, нещо добро, го правим и за тях.

Сбогом Кира!

16.07.2023 / Георги Атанасов

В един дом е тихо, когато няма кучета или деца. Болезнено. Толкова тихо, че в тишината можеш да чуеш мислите си. И да помълчиш с другия. Неудобно тихо.

В нашия дом петнадесет години тишината бе нарушавана от драскане, лаене, скимтене, тропане, ръмжене. Бе нарушавана от присъствие. Къщата бе отрупвана с козина, с която свикнахме. Бе като част от дома, дори чистотниците да гледаха на това с неодобрение.

Днес, на този прекрасен ден ти Кира, избра да поемеш към Вечните Ловни Полета. Към Вечната Свобода на Душата. Към Пътя, който е пред всички нас. И носейки те за последно сбогом, си мислех дали ще изръмжиш в несъгласие. Защото винаги, до последно, беше силна и изкачваше всяко стъпало. Благодарим ти че бе с нас до края. Защото кучетата са с нас, за да ни научат на важни неща. Да обичаме, да се обичаме, да прекарваме време сред Природата, да показваме ясно, когато не харесваме другите. Да отстояваме границите си, или просто кокала. Сбогом Кира, не сбогом, довиждане!

Пилон и Университет

14.07.2023 / Георги Атанасов

Във времето, когато братята фабриканти Евлоги и Христо Георгиеви инвестират в изграждането на Софийския Университет, не е имало инфлеунсъри. Не е имало живо излъчване, снимки. Просто двама души, с финансови възможности, осъзнават колко е важно освободеният наскоро народ, да има Висше учебно заведение. Да захвърлят младите потурите и да се облекат с лачени обувки и фракове. Да не ходят да учат по странство, но у нас, където да преподават образовани кадри.

Разбира се българите изграждат храма Александър Невски в знак на признателност към Русия. Без Свобода няма и лесни възможности за учене. Ала ръка за ръка с това се издига и зданието на Просветата. Като него друго в България няма. Няма и да има. Защото то е градено от необходимост. Със съзнанието, колко е важно човек да е образован. Защото знанието, истинското знание е добра основа и цени навсякъде.

Ала сега времето е различно. Не се строят Университети, а Училищата са оставени да се разпадат. Като гимназията за тежка механизация на пл. Възраждане в София. С олющени стени, стара дограма, без плочки на тротоара. А оттам ще излязат хора, които ще строят дома и пътищата на българите. Та пилон се вдига, когато всичко друго ти е наред.

Архив