Категория: Без категория (Страница 1 от 15)

Докарвайки във Вторник 25.03.2025 г., майка ми от Пирогов спрях в Синя зона на ул. Искър преди кръстовището с ул. Г. С. Раковски, за което пуснах два пъти SMS. На колата намерих фиш с глоба за паркиране на място за хора в неравностойно положение.

Отбелязвам, че мястото не е макрирано според законовите изисквания. Липсва маркировка на платното в съотвения Син цвят, прилагам снимка и графика от сайта lex.bg Виж: https://lex.bg/mobile/ldoc/2135639181

Според:

Наредба № 4 от 1 Юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания

Чл. 22. Местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния символ за достъпност (фиг. 5).

Липсата на пътна маркировка бе причина, поради която не разпознах мястото като определено за паркиране за хора с увреждания и си позволих да оставя автомобила на него. Наличието на пътен знак не е достатъчно да ориентира водачите и може да доведе до неволно нарушение от тяхна страна.

Считам това за нарушение от страна на ЦГМ направено съзнателно, освен ако няма друга причина и изменение на закона.

Освен това на сайта на ЦГМ липсва информация и препратки относно възможност за възражение или оспорване срещу издаден фиш:
https://pay.sofiatraffic.bg/faq.php

Информирам всички шофьори на територията на община Оборище, както и на останалите общини, да подадат сигнали до съответните органи, за да бъде поставена пътната маркировка на местата за хора в неравностойно положение.

[Show as slideshow]

Беше млада дама, може би под 40 години, руса, слаба, висока жена. Детенцето, чиито сини очи сияеха като сапфири търсеше нейното внимание. Първо изхвърли от количката някакво пликче, после може би играчки, като дамата му каза, че няма да му ги върне и че му отнема биберона. Хората в рейса се споглеждаха засмяно.

Детето, облечено добре, с хубава шапчица, положено в скъпа количка, заемаща част от тролея, бе под захлупен демонстративно гюрук, понеже не искаше да замълчи. Е как да го направи? Жената търсеше помощ от другите, които ѝ даваха съвети, само че тя се оплака, че трябва да работи и че по 12 часа слуша детския плач, а относно мъжете, нямала такъв до себе си.

В 21-ви век сме свидетели на нещо ужасно. Баба винаги би взела това дете на ръце и би му попяла. Самият аз бих направил същото. Децата имат нужда от прегръдка. От човешки дъх и близост. Не и от технологии. Не и от залъгалки и лекарства, ако са здрави. Не, те имат нужда от обич и социален контакт, само че живеем в Общество, в което егоизмът и “дистанцията” не само се толерират, но и насърчават, а децата се заменят с играчки…

София, 02.04.2025 г.

Темата за Палеоконтакта (срещата на Човечеството в миналото с иноземци), е засягана от много учени и мислители, работещи в различни области. На времето имаше едно издание именовано Древни загадки или 7-те Чудеса на Света. Някой от тях не съществуват вече, като Александрийският фар, или Родоския колос. Други, може би са съзнателно унищожени, за да бъдат прикрити следите от иноземна намеса и истинската история на Човечеството – в случая опожаряването на Александрийската библиотека.

В един момент Истинското Знание, се превръща в Езотерично, Окултно, за да не влиза в разрез с общоприета и работеща в полза на дадена каса, догма. Науката никога не се е отклонявала от Метафизиката, напротив. Самата тя не може да даде отговори на множество въпроси, както за произхода на Живота, Вселената, така и за Човешкото Съзнание и психични възможности.

Можем да се запитаме какво правят с нас и защо се намесват иноземците в нашето развитие и история. Дали сме плод на експеримент, в чиято основа стои Божествено Намерение, съчетано с иноземно влияние и кой всъщност печели от това, Човекът да бъде в неведение относно своя произход и възможности. Можем да направим паралел с отношението на една развита цивилизация спрямо по-малко такава. В случай, че по-развитата има нужда от ресурси например, тя ще държи съзнателно неразвитата в подчинение.

Мислители дирят следи от Истинската История на Човечеството сред митове и легенди. Още преди Човекът да работи с Писменото Слово, което може и да му е било отнето в даден момент. Ние не можем да си представим какво се случва през огромни периоди от време с материалните продукти на една цивилизация, изработени от метал, стъкло, пластмаси. Всичко това вероятно се унищожава след стотици хиляди години, но камъкът остава.

Препоръчвам книгата “Проникване” (Penetration), на Ingo Swann, който е работил за секретните служби на САЩ, в областта на далечното виждане и развитието на психичните способности. На неговия сайт Swann развива теория, че последните ще бъдат различни според биологичния вид на дадена космическа раса, а в книгата засяга въпроса за налични структури на Луната.

През 70-те години, Проф. Д-р Хайнц Хабер, вземал участие в научната програма на НАСА, създава научно-популярната поредица Космос 2000 – “Какво търси Човекът в Космоса”. В 13 епизода са разгледани основи въпроси свързани със съвременната и популярна Космонавтика като преодоляване на гравитацията, Земята и Слънчевата система, Живот в Космоса и др.

В поредицата Проф. Хабер използва достъпен език и прави редица експерименти в студиото и на терен, за да може да покаже как на практика работят нещата. Ще видим записи от халета на НАСА, от сателитни изображения, създаващи обща картина. Ще научим повече за нашата Планета, историята на Астрономията, научни открития, спомогнали прогреса.

Интересно е, че в 13 епизод на поредицата озаглавен “Обратно към Земята”, професор Хабер излага своята теза, че с популярните технологии към момента и отдалечеността на отделните звездни системи, ние нямаме възможност да напуснем нашата в рамките не само на един, но и на много животи. Той обръща поглед към Земята, която е наша Майка и единствено място за съществуване, с уникални характеристики. В тази серия се засяга също така въпросът с възможностите за контрол климата на Планетата.

Език: Немски
Средна продължителност на серия: 25 мин.

Преди две години в ужаса на “пландемията”, когато някои наши познати мислеха че това ще бъде “новото нормално”, гледах интервю с професор Роланд Виезендангер от Хамбургския Университет. Самият физик и работещ в областта на наночастиците, той смело застана зад твърдението подкрепяно и от негови колеги, че вирусът е с лабораторен произход.

Има изготвена студия, която можете да намерите в архива на сайта на университета, обхващаща 100 страници и доказателства за разработки и модификации на вируси от правителството на САЩ в Китай и други страни, с цел тяхната адаптивност спрямо Човека. Така наречената практика gain-of-function стои в основата на опасни вируси мутанти.

Днес, няколко години по-късно, редица изтъкнати учени от цял Свят изказват открито своето мнение по отношение на целенасочена манипулация на вируси. Според тях Истината трябва да се знае, подобни експерименти да бъдат прекратени (както е и било направено в даден момент), а на отговорните лица потърсена сметка. Репортаж на телевизия Servus, Австрия.

Не пожелавам никому да види майка си беззащитна, бита, трепереща, с кървящи пръсти. В очите ѝ, тъмни, кафяви, топли и с онзи блясък, който ни дава индикация за изкуствена леща, се чете страх и зов за помощ . Майко, ти си много по-храбра от мен да ме родиш и да ти сложат лещи.

Лицето, извършило агресията, стои в близост на 4-5 метра от нас. Майка ми едва се е довлекла до домофона за да повика за помощ. Лицето, което за нас е познато и живее в същата сграда, е безразлично към своето деяние. С безразличие приема и моя сигнал към 112. Стои, разменяме си реплики.

Може би е с 10 години по-млад от майка ми, която е на 74. Не знам, за какво са спорели, но го попитах какъв мъж е да бие жена. Не отговаря, но ме заплашва. Качи се в сградата малко преди полицаите да дойдат. Вероятно за да измие ръцете си от следите от побоя. Не го спрях да се качи. Това означаваше насилието да продължи, освен това други са органите, които трябва да задържат хората.

Неведнъж съм се месил в конфликт, когато момчета, или мъже, бият жени. Неведнъж съм защитавал майка си, заставайки срещу този, който ѝ отправя заплаха. Сега бях поставен пред свършен факт и избора как да реагирам. Избрах това да бъде по законов ред, иначе защо са законите, за какво е полицията? Нима сами трябва да се справяме с опасните и агресивни хора?

Прекарахме часове в Пирогов. Имах други планове за този ден. Съдбата ми даде знак да слушам и се намесвам, когато има спор. Да съм близо, до хората, които са важни за мен. Майка ми е в невъзможност да ходи – счупена срамна кос и има хематом на лицето.

Около нас живеят съседи, които се надявам да са чули и видели това, което се е случило пред блока. Продължавам да ги търся. Надява, се да се обърнат към мен, към нас и го споделят, за да може Истината да тържествува. На полицията не са достатъчни показанията само на Жертвата.

За мен е неясно защо не задържаха лицето на място. Защо бе нужно да се снемат повторно показания от възрастна жена настанена късно в спешна помощ, намираща се сред други болни хора. А в Пирогов се нагледах на мъка и на болка, защото там се показва безумието на съвременното Общество.

Момче със счупени две ръце, което някаква банда напада в парк. Жена, която неистово пищи, че я боли. Деца с подути глави. И много младежи, със счупени крайници като следствие от сбиване. Жената в линейката ми сподели, че хората били “луднали” след така наречената Пандемия.

Може ли и трябва ли Българинът да “лудва”, след 500 годишно робство? Може ли и трябва ли да не сме социално активни, да няма Гражданска позиция и да не се сезират и самосезират съответните органи, когато има опасни за околните лица индивиди? Не може и не трябва! Ако ние сме някакво Общество, то то трябва да почива на Морал, на Закон и на Справедливост. Молете се за нас Тя да тържествува.

[Show as slideshow]

Още в края на миналата година говорихме с колегите от клуба на фантастите в Бургас да им отидем с моята съпруга на гости и се представим като писатели. Да говорим за моя нов сборник “Роса”. Вълнувахме се и успяхме да пътуваме по празниците, въпреки, че трябваше да пропуснем един работен ден и прекараме два, на път.

Бургас е важен в нашата история. Там се развиха нашите лични отношения. Недалеч от центъра, в близост до пожарната, където Ради беше на квартира. Споделих с фантастите, че за градски човек да тръгнеш от София и да се събудиш или пристигнеш до морето, е някак си сюрреалистично.

Опитах се да разкажа повече за нас, за това кои сме, какви автори четем, какво точно пишем. Не знам дали успяхме. За Роса изобщо =( Нагласата на членовете на клуба, може би към по-непопулярни писатели като нас, или пък по принцип, е да се води дискусия. За добро или лошо кандисах на такава…

За това кои автори съм чел или не. Дали една история, или роман, има отворен или затворен край. Това целенасочено ли се прави от автора. Също възникна въпрос за удоволствието от четенето, което според мен е твърде личен. Има хора, които намират такова, в четенето на специализирана литература. Лично мен, ме вдъхновява полета на мисълта на автора.

Споделих с членовете на клуба за последния ми досег с произведението на Морис Дрюон “Спомените на Зевс”. Там, както и във “Война и Мир” на Толстой, в книгите на Херман Хесе, има заложена философия, която е вплетена в художествената творба. Лично трудно бих могъл да чета само съждения, въпреки че понякога пиша такива. Само че в кратка форма =)

Мога да споделя, че въпреки настинка, появили се болки в гърба, алергия, часове шофиране и рязкото влизане на един фантастичен член, който заяви че види ли книга с повече текстове на чужд език, я захвърля, ние оцеляхме в Бургас. Бяхме нахранени от сестрата на Ради, която работи в Супермаркет наблизо и приети радушно в прекрасната зала, в която се събира клубът.

За съжаление не ни остана много време да прочетем от нашите разкази. Може би по един стига. Надявам се да сме оставили добри впечатления у буразлии, като моят коментар по отношение на чуждите езици, че съм свързан кръвно, а може би и Духовно, с тях.

Нерядко голям автор пише на своя, или директно на чужд език, или използва чуждия, за да влезе в ролята на персонажа и пише по съвсем различен начин. Толстой е наситил “Война и Мир” с френски пасажи. Така е направил и Томас Ман, в почти нечетимата “Вълшебна планина”, като точно тези пасажи си заслужават усилието на читателя, да стигне до тях.

Бургас е мечта. Бургас е градът на нашите счетоводители, които ни дариха със сувенири. Членове от клуба на фантастите си закупиха книжки. Достатъчно, заедно с другите продадени, за да си платим горивото за път. Дано сме оставили топли спомени и бъдем отново техни гости.

[Show as slideshow]

Статията се намираше в сайта vesti.bg от няколко дни. Избягвах я, защото ставаше дума за насилие, смърт. По-точно за полицейско насилие извършено над арестуван, за кражбата на колело. Да попитам, струва ли едно колело Човешки Живот? И ако задържаният е оказал съпротива, нужно ли е да бъде бит до смърт, след като вероятно е бил заключен с белезници в арест?

Подобни истории ме карат да настръхвам. От една страна четем за хора, които издевателстват над животни, от друга за служители на реда, които извършват побой и убийство. Това не е нормално и ни дава индикация че правозащитната система в нашата страна не работи.

Във всеки арест трябва да има камера и да се записват звук и говор. Арестуваният също е Човек. Понякога с психически проблем, или в моментно безразсъдство под влияние на алкохол, или наркотици. Той трябва да бъде усмирен, но никога унижаван, бит, камо ли убиван, от органите на реда. Защото всичко това намалява нашето доверие в тях.

Мисля си, че е добре да отделяме време и кажем по няколко добри думи за всяка книга, чието съдържание ни е докоснало. Чиито авторски похват ни е впечатлил. Над която сме пролели сълзи, смели сме се или замислили. И все пак нали Изкуството е за това, да ни разбута, утеши, вдъхнови.

Оскар и дамата в розово (заглавието на Български е преведено и Розовата дама), е четиво което ме накара да се смея и да плача. Малкото оставащи на този Свят дни на едно момче са превърнати в писма до Бог, в които то споделя своите преживявания. Дамата в розово, вероятно медицинска сестра, се превръща в Духовен спътник на Оскар, края на неговия Път.

12 дни се превръщат в 120 години. Време, през което Оскар трябва да израсне. Да се превърне в Мъж, да открие Любовта, вярата, Бог. Да се помири с родителите си и със своята Съдба. Да прояви смелост, остроумие, да изследва дълбините на Душата си и чрез това докосне останалите. Това е моят първи досег с творба на Ерик-Еманюел Шмидт, като подходът, езикът и описаният сюжет ме развълнуваха и провокираха да прочета още от автора.

Много е трудно да бъде описана книга, която прави ретроспекция на Гръцката Митология, през очите на един от боговете. От една страна, това означава да се потопим отново в този митичен свят, в който авторът повдига въпроси и прави паралели с това, което знаем от митовете на други легенди и съвременната наука. От друга, тълкуванията и споделянията на Зевс, като главен герой в тази книга, ни навеждат на размисли.

За Космогонията, произхода на Човека, зараждането на Живота в нашата Слънчева система. За циклите на проявлението и архетипните сили, които представляват Боговете и Титаните. За Златната Ера на Човечеството, за изгубения Рай и могъщата Атлантида, творение на Уран, който оттеглил се в небитието гледа, може би с тъга, развитието на своето Творение.

Митове, наука, философия, морал и хуманизъм се преплитат в най-дълго писания от Морис Дрюон роман. “Спомените на Зевс” са откровение за всеки търсач на Истината. За всеки, който си задава сериозни, екзистенциални въпроси за нашия произход и трусовете, през които е минало и ще преминава Човечеството. Нека Съдбата връчи в ръцете на търсещите това четиво, за да задоволи техния интерес и отвори нови врати в тяхното Съзнание.