Категория: Антимилитаризъм (Страница 13 от 13)

Животът

29.04.2022 / Георги Атанасов

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Глобализъм

10.04.2022 / Георги Атанасов

Спомням си как в сериала “Седморката на Блейк” астронавти се бореха срещу терора на “Космическата Федерация”. Последната завладяваше планети и култури, с цел усвояване на ресурсите им. Подобен сюжет имат и сценарият на “Междузвездни войни” или книгата “Фондацията”, където битката е срещу деградираща Империя.

Някои хора говорят за “Глобално правителство”. Докато народите воюват един срещу друг, докато човек за човек е “Враг”, не сме готови това. То е все едно да поставим глава на тяло, в което градивните елементи – клетките, са в противоречие една с друга. Как ще съществува подобно нещо?

Човечеството е жив организъм, населяващ планетата Земя. Да, ще бъде странно наистина, ако срещнем братя по разум и нашата делегация се представи като жители на Китай, Германия и Русия например, а не на Земята. От друга страна дали Човекът представлява интересите и позицията на Планетата, или личните и на неговата нация?

Глобализмът се подплатява и от идеята за “вечен живот” и единение с технологиите. Някои наричат това “Трансхуманизъм”. Лично бих го нарекъл безхуманност. Еволюцията е възможна, когато душата променя формата в която се проявява. Заключвайки я в дигитален затвор ние отнемаме възможността ѝ да продължи своя път, очертан от Вселената.

И все пак възможно ли е Световно правителство? Ще бъде ли това в помощ или ущърб на Човечеството. Ще се обезличат ли нации? Ще има ли повече бедни и гладни и ще попаднем ли под мощта на единна диктатура? Ако хората обхождаха братски един с друг, то такава опасност няма.

Всички империи са претърпели крах. Те се превръщат в тромави структури, които подобно на динозаврите не са успявали да задоволят своите нужди. Империите имат за цел да покоряват, да универсализират било то религия, език или култура. Така масите се управляват по-лесно.

Нито една империя, обаче, не е поставила до момента Човека или Живота, в центъра на своята култура. Може би единственият опит в историята, която познаваме, е на императора Ехнатон, който поради силно различие с парадигмата е претърпял крах.

И така ние чакаме. Докато чакаме се трансформираме и еволюираме. Можем да допуснем Светът да се управлява от мъдри, загрижени за благото на всеки отделен индивид, хора. Това трябва да са просветлени души, които знаят своето и на Живота предназначение.

Докато материалното и печалбата, докато желанието за “вечен живот” (а той наистина е вечен), от неосъзнати души движи Човечеството, братството и единството са невъзможни. Подавайки си ръка ще осъзнаем, че Вселената е безкрайна. Че има ресурси за всички. Че най-голямото богатство е Животът, който ни е даден и че зад него се крие Разум, чертаещ бъднините ни.

Антимилитаризъм

15.05.2021 / Георги Атанасов

Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.

Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.

Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.

Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.

Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?

Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.

Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.

Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.

Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.

Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.

Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.

Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.

София, 15.05.2021 г.

Животът

Глобализъм

Антимилитаризъм

Архив