Спомням си как в сериала “Седморката на Блейк” астронавти се бореха срещу терора на “Космическата Федерация”. Последната завладяваше планети и култури, с цел усвояване на ресурсите им. Подобен сюжет имат и сценарият на “Междузвездни войни” или книгата “Фондацията”, където битката е срещу деградираща Империя.
Някои хора говорят за “Глобално правителство”. Докато народите воюват един срещу друг, докато човек за човек е “Враг”, не сме готови това. То е все едно да поставим глава на тяло, в което градивните елементи – клетките, са в противоречие една с друга. Как ще съществува подобно нещо?
Човечеството е жив организъм, населяващ планетата Земя. Да, ще бъде странно наистина, ако срещнем братя по разум и нашата делегация се представи като жители на Китай, Германия и Русия например, а не на Земята. От друга страна дали Човекът представлява интересите и позицията на Планетата, или личните и на неговата нация?
Глобализмът се подплатява и от идеята за “вечен живот” и единение с технологиите. Някои наричат това “Трансхуманизъм”. Лично бих го нарекъл безхуманност. Еволюцията е възможна, когато душата променя формата в която се проявява. Заключвайки я в дигитален затвор ние отнемаме възможността ѝ да продължи своя път, очертан от Вселената.
И все пак възможно ли е Световно правителство? Ще бъде ли това в помощ или ущърб на Човечеството. Ще се обезличат ли нации? Ще има ли повече бедни и гладни и ще попаднем ли под мощта на единна диктатура? Ако хората обхождаха братски един с друг, то такава опасност няма.
Всички империи са претърпели крах. Те се превръщат в тромави структури, които подобно на динозаврите не са успявали да задоволят своите нужди. Империите имат за цел да покоряват, да универсализират било то религия, език или култура. Така масите се управляват по-лесно.
Нито една империя, обаче, не е поставила до момента Човека или Живота, в центъра на своята култура. Може би единственият опит в историята, която познаваме, е на императора Ехнатон, който поради силно различие с парадигмата е претърпял крах.
И така ние чакаме. Докато чакаме се трансформираме и еволюираме. Можем да допуснем Светът да се управлява от мъдри, загрижени за благото на всеки отделен индивид, хора. Това трябва да са просветлени души, които знаят своето и на Живота предназначение.
Докато материалното и печалбата, докато желанието за “вечен живот” (а той наистина е вечен), от неосъзнати души движи Човечеството, братството и единството са невъзможни. Подавайки си ръка ще осъзнаем, че Вселената е безкрайна. Че има ресурси за всички. Че най-голямото богатство е Животът, който ни е даден и че зад него се крие Разум, чертаещ бъднините ни.