В местната църква запалих
две свещи –
за теб и за мен,
за миналото ни клето,
за живота наш – сиротен.
За миговете на ласки,
на нежност и на тъга,
за сълзите топли ненужни,
за споделената самота.
Сега аз ида,
да те подиря в града,
за който разказваше ми с усмивка,
с вълшебство и малко тъга.