Уважаеми гражданино Кашин, моля Ви да насочите вниманието на Вашите читатели към книгата на Мишел Кордей “Високите комини”, за да се запознаят с нея.
Из страниците и ще намерим първопричините за водене на война, идеите, които Вие споделяте и които са слабо известни във Франция. Там именно бихме видели (нещо за което и двамата имахме подозрения), че Световната война е дело на хора на капитала, които са крупни индустриалци от различни страни в Европа, които най-вече са я желаели, лансирали като необходима и са я удължили. По този начин те правят състояние, увеличават своето богатство и извличат огромни ползи и и се отдават с такава страст, че унищожават Европа, самите себе си и разделят Света.
Чуйте Кордей, относно темата която той силно засяга със цялата сила на своето убеждение и талант.
“Тези хора приличат на високите им комини, на всички тези феодали, изправени един срещу друг по продължение на границите и чиито вътрешности безспирно, денонощно, пълним с минерали и въглища, за да може в края на краищата да се излеят в метал. Самите те, незадоволимият им апетит, изискват неуморно да хвърляме в огъня, във време на война и мир, земните богатства и плодовете на труда, и хората, да хората, във вид на войски, на армии, насочени хаотично към отворената пещ, за да положи в техните крака, слитъци, още и още слитъци. Да, ето това е техният символ, техните говорещи оръжия, описващи образа им. Това са истинските високи комини!” (страница 163)
Следователно тези, които умират във войната не са сигурни защо го правят. Същото е по време на всяка една война, но не и в същата степен. Тези, които падат мъртви в Жемап не се лъжат, относно каузата, на която са се отдали. Този път липсата на интерес от страна на жертвите е трагична. Хората си мислят че умират за родината, само че умират за индустриалците.
Силните на деня разполагат с три неща, нужни на модерните предприятия: фабрики, банки и вестници. Мишел Кордей ни показва как те използват трите машини за да унищожат Света. Точно това ми дава обяснение за един феномен, който ме изненада, не сам по себе си, но по неговата сила и за който историята не е дала сходен пример: това е, когато човешката омраза, омразата на един народ, се увеличава във Франция с огромна сила, отвъд всякакви граници, заедно с надигналите си омрази в същата страна от войните от времето на Революцията и на Империята. Тук не говоря за войните на стария режим, които не направиха вражеските народи омразни у Французите. Този път, у нас, една омраза, която не може да се уталожи, ни кара да забравим личните си интереси и да загубим връзка с реалността, без в същото време да усещаме тази страстта, която ни обзема, иначе бихме я намерили за доста слаба.
Мишел Кордей ни показва много добре, че тази омраза е създадена от големите вестници, които остават виновни и до момента, за едно душевно състояние тласкащо Франция и цяла Европа, към нейната гибел. Духът на отмъщение и омраза, казва Мишел Кордей, е поддържан от вестниците. И тази дива пропаганда не толелира нито несъгласието нито безразличието. Извън нея всичко друго е слабост и страх. Да не ѝ служиш, означава да я предаваш.
Към края на войната бях учуден от някои личности обладани от тази омраза, от един цял народ, като нещо ново, което той намираше за естествено и което аз не приех за такова. Една много интелигентна дама с нежни привички, ме увери, че става дума за новост, и че тази новост е твърде радостна. “Това, рече тя, е знак за прогрес, който се усъвършенства с годините. Омразата е добродетел, даже вероятно най-висшата от всички.”
Попитах я как е възможно да мразиш цял един народ:
“Мислите ли, госпожо… цял народ, това са много хора… Какво? Той е съставен от милиони индивиди, различни едни от други, като никой не прилича на останалите, от които твърде малка част са желали войната, за която още по-малко членове са виновни и чиято невинна маса е изпитала смърт и мъка. Да мразиш цял един народ, но да мразиш противоположностите – добро и зло, красота и грозота.”
Странна мания! Не знам дали ще можем да се отървем от нея. Искрено се надявам. Това е необходимо. Книгата на Мишел Кордей иде във време, за да ни вдъхнови за окуражаващи идеи. Дано да бъде разбрана. Европа не е съставена от изолирани страни, независими едни от други. Тя е израз на хармонично цяло. Унищожавайки една част, нараняваме останалите. Нашето пожелание е да бъдем добри Европейци. Извън него всичко друго е останки и мизерия.
Поздрав и братство,
Анатол Франс 18 Юли, 1922 г.
* * *
Публикувано във вестника Човечество под заглавието “Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците”.
Източник: https://www.endehorsdelaboite.com/fr/articles/on-croit-mourir-pour-la-patrie-on-meurt-pour-des-industriels