Попадал съм на Думите на Христос, че са блажени кротките, защото ще наследят Земята. Защо точно кротките? Защо не силните, упоритите, конкуриращите се? Какво качество имат кротките, какво носят в сърцата си? Кротките не се борят за своето, не се борят срещу другите. Те са смирени и в повечето случаи добри.
Какво ще се случи със Земята? Вероятно ще повдигне вибрациите си синхронизирайки се Еволюцията в Слънчевата система, в нашата Галактика и Вселена и тези, които са с по-плътни и тежки вибрации няма да могат да ги понесат. Поради това се опитват да повлекат колкото се може повече Души със себе си, в мрака.
Само че Христос е Спасител, който ни е дал Път. Подобно на Буда, на всеки друг посветен Духовен водач на Човечеството. Той ни дава методи, напътствия, за да е лека Душата ни и премине, както през изпитанията (през огъня на този Свят), така и през очистващите идущи вибрации.
Блажени са кротките. Сърцето им трябва да е изпълнено с Мир. С Христовия Мир, за да не се смущава. Каквото и да става, Човек трябва да действа според Божийте заповеди и Христови повеления. Това означава да запази морала и Мира у себе си. Да може с помощта на Учителя, да премине Отвъд и да не се обвързва силно с този материален свят.
Духът работи в Света и у нас самите. Смиреният не се бори, но оставя Бог да гради у него. Не егото му се покрива с почести, но Творецът, който се изявява. Смиреният, мирният, не желае слава за себе си но я отдава на Господа. Той е служител у който Бог работи, но и когото Бог слуша. “С него ще съм когато е в скръб”.
Упованието на смирения в Бога е Сила. Мисълта, че всичко в този Свят е предначертано и за Добро – Откровение. Вярата, че Бог ни е избрал да Го познаем и същевременно да осъзнаем, че сме част от Него, носейки Неговия Дух и сила, е Упование да продължим напред.
“Бог дава, но в кошара не вкарва”. Смиреният трябва да работи върху себе си за да изгради това качество. Да има истински вътрешен Мир, да не се смущава бури ако ще да се извиват около него. Да казва Истината и да не се бои, защото Бог обича искрените и смелите.
Но не и горделивите и самонадеяните. У тях няма място за Бога, но само за тяхното его. А то е илюзорно. Единствената истинска Реалност е Бог. Той прониква всичко сътворено и несътворено. Сътвореното вибрира с неговото Дихание, несътвореното почива в ума Му.
Блажени са смирените. Нека тези думи ни водят в едни от най-тежките времена за Земята. Времена, в които технологиите се използват срещу Човека. Времена в които пошлостта, арогантността и егоизмът се толерират. Времена в които истинските хора, тези, които защитават Истината и Бога биват осмени и отритнати от Обществото. И все пак блажени са кротките…