Запитаха ме дали зная, защо съм роден в България. Истината е, че нямам конкретен отговор на този въпрос. Може би имам догадки, като например че става въпрос за (тежка) карма. Че Душата ми е избрала моите родители, с цел да изчисти фамилни проклятия и прегрешения. Че у нас се намира Духовен център в лицето на Учението на Петър Дънов и че…
Всичко това са хипотези и догадки. Факт е, че България има красива Природа и хора, които са смазани от тоталитарната система. Факт е, че в България мнозинството не спазва правилата, дори служителите на реда. Факт е, че българинът е грубоват, а след налагането на чалгата населението изпростя и за това говорят ниските оценки и дисциплината в училищата.
Ние не знаем какво всъщност означава да си Българин, да си Човек. От една страна, да спазваш Десетте Божи Заповеди. От друга, да обичаш ближните си, да им помагаш и тук и в странство. Българинът страда от своята завист, от ниско самочувствие, просто защото е представител на малка, оставила незначителна диря в общата култура и изкуство, страна.
И все пак, всяка страна, всеки етнос, всяка раса, има възможност да покаже своите качества. Да ги потърси. Да подири корените си. У нас има красиви хора. Има будни Духове. Има работещи за Бога люде, които са поели своя кръст и за които животът в България не е лесен. Нито по пътищата, нито в разправиите с държавните служители, нито като предприемачи.
Българинът се е борил стотици години за Свобода… и все не я е отстоял. Не, той не е свободен. Докато служи на Мамона, докато предава ближния си и Родината за пари, той не е Българин. Той не е и Човек, той просто съществува. Човек, Българин, това е личност, с отношение както към Родината, така и към езика и културата.
Той не е националист, не. Той е патриот. Когато отиде в странство няма да се излага, но ще покаже интерес към тамошната култура. Ще се разговори на съответния език. Българинът, като представител на малка страна, трябва да говори поне 3-4 езика, на своите съседи, или на представители на по-развитите икономически и културно, държави.
Защото чужденците гледат с друго око на буден Човек, който обича техния език и култура и ги припознава като свои. Да си Българин, да си Човек, това означава да си Жител на Земята. Да си Планетарен обитател, отворен към останалите но и помагащ. Там дето си, там ще работиш и помагаш. Ако трябва да емигрираш, емигрирай. Ако оставаш, остани.
У Българина има ритми. Той като чуе кавала и гайдата, ръченицата и хорото, рипва. Търси очите на момите, стройната им гъвкава снага. Търси чистотата на поточето, свежестта на Природата. Той трепва пред силата на Планините и синевата на Небето. У него стои страх от Бога, който той понякога заменя с инфантилно суеверие. Закон за Българина трябва да бъде дето и да отива, да помага. Да не се излага. Да търси своите. Да бъде отзивчив, на разположение, като си тръгне отнякъде да кажат, ето един Човек.