Месец: април 2025 (Страница 1 от 2)

Доминго Сантос е откритие. Също като Хаим Оливер, само че последният е българин, писал под псевдоним, но в контекста и очарованието на Латинска Америка. Разказите на Сантос са от една страна разнолики, понякога малко дълги, но с една обща черта. Те правят разрез на бъдещето и показвай най-лошите сценарии, които може да преживее Човечеството.

Дали това ще бъде екологична катастрофа, реклама и търговия на неефективни горива, “оправдана” жестокост, сред която да вилнеят най-тъмните страни на човека, или отхвърляне на Другия, само защото е различен, въпреки че може да ти е роднина.

Една дистопия, в която всеки разказ носи послание и разглежда тема. Тема от бъдещето, което Доминго Сантос е съзрял да се кове в неговото съвремие. Студено, монотонно и водещо до духовна разруха. Една утопия, която ще обезличи и убие всичко човешко, ще наложи диктат на машините и ще принизи съществуването на нашия вид.

Писателят чертае жестоко бъдеще, в което не ни оставя много място за позитивизъм. Той дава възможност на някои от неговите персонажи да помечтаят, да имат насочен и илюзорен избор, но от страна на вземащите решения на високи нива, той по-скоро е направен в ущърб на останалите и на самата Земя.

Разказът “Странно” ме накара да потръпна. Да поплача и потърся паралели с “Повече от човешки”, на Т. Стърджън. Да осъзная, че Доминго Сантос, не знайно дали е бил повлиян от Рей Бредбъри, се нарежда до писателите, които задават смело неудобни въпроси относно бъдещето, чиито отговори можем да открием в настоящето.

Je me trouve dans le parc dont je me souviens parfois. Autour de moi on voit les feuilles, éparpillées sur le sol par le vent, dont la couleur est jaune et rouge. Je porte un bâton à main gauche, l’autre est fermée en poing. Je suis vêtu en manteau long. Je me précipite vers un banc qui se trouve près d’un étang. Une jeune dame est apparue. Elle porte une robe foncée et un bonnet. Ses yeux sont noirs et ses cheveux coupés courts. Elle ressemble à une actrice d’une télésérie criminelle anglaise. Elle m’appelé avec d’une voix éraillé:

E: Pourquoi as-tu renoncé la photographie?

Je l’a regarde en s’appuyant sur mon bâton.

J: Qui êtes-vous?
E: Mais tu le sais clairement. Je suis ta Muse.
J: Mon guide spirituel?
E: Oui, on peut dire comme ça.
J: J’étais toujours sûr de ta présence.

Elle sourit vaguement.
E: Tu n’as pas répondu. Je sais que tu estimes l’espace privé, l’ambiance intime. Tu vas me dire que parfois on pourrait franchir ce seuil sacré, ou bien que les relations professionnelles se mêlent aux personnelles. À mon avis tu n’étais pas suffisamment courageux.
J: Afin de faire quoi? Prendre des photos?
E: Pas du tout! Afin de prendre ta vie et tous les bienfaits y compris dans tes mains. Tu m’énerves.
J: Pourtant, tu as demeuré ma Muse.
E: J’en suis obligée.
J: Par qui?
E: Par les Destins.

Nous marcherons sur l’allée et nous atteindrons le borde de l’étang. On voit les fleurs mortes au fond du bassin.

J: À l’époque il avait des poissons d’or à l’intérieur, murmure-je.
E: Prête attention à ce que je vais te dire. Tous les bassins de Vie contiennent des poissions d’or, ou bien les chances innombrables. Si tu veux les prendre, les attraper il faut les…
J: Nourrir! 

Je lui coupe la parole en ouvrant ma paume où se trouvent des miettes de pain.

Et on voit comment des pigeons descendent du ciel. On écoute comment l’eau commence à couler et remplir l’étang. Les feuilles deviennent vertes. Kira, notre chien, surgit des buissons en agitant sa queue. Ma grande mère est apparue. En se tournant vers moi elle m’a donné un clin d’œil.

J: Tu comprends maintenant, dis-je à la Muse.
E: Oui…

Ses yeux sont pleins des larmes.
J: L’amour autour d’une personne est l’Art le plus raffiné du Monde. Il n’est pas nécessaire de prendre des photos afin qu’on garde le moment. Celui-ci a été imprimé au cœur de quelqu’un. Les instants touchants demeurent à l’intérieur et en les contemplant je me trouvera au musée des ouvrages des Destins, de Dieu, et parfois de moi même.

En demeurant face à elle la Muse s’est dissipée en grains fines qui se sont élevées vers le ciel.



Sofia, Avril 2025

Est-ce que l’auteur est aussi témoin de son temps? Bien sûr, parce que ses œuvres reflètent l’ambiance de l’époque. Par contre, des journaux et des magazines, qui la plupart des cas sont propriété soit des magnats, soit des gens qui agissent en faveur des dirigeants, on écoute la voix indépendante de l’écrivain qui grâce à son talent, à ses mots, pourrait nous décrire la réalité d’autrefois.

Je me souviens de quelques ouvrages écrits au début du XX-me siècle qui nous racontent des choses importantes. Cette tranche de temps dure entre les deux Guerres Mondiales. Ce sont des œuvres des pacifistes comme Stefan Zweig et Erich Maria Remarque, mais dans les écritures d’Albert Camus on trouve aussi les rapports avec la Guerre. Si nous tournons les pages de l’Histoire nous y trouverons plus des livres qui avaient été consacrés aux temps durs de l’Humanité.

1893 par Victor Hugo, La Guerre et La Paix, par L. N. Tolstoy etc. C’est-à-dire que à part des qualités littéraires d’un ouvrage il s’y trouvent les renseignements liés à une certaine époque, parfois très importants. Rappelons l’Histoire parce que là se trouve le bonheur et le malheur des Hommes d’autrefois à nos jours. Et puis, il faut préserver les faits pour les générations futures.

* * *

Je vais continuer mes réflexions avec quelques phrases attachées à mon texte débutant. C’est-à-dire que je voudrais terminer mon parcours à travers l’atelier littéraire avec celui-ci.

Comment récupérer les fragments du temps? Comment découvrir la Vérité concernant un fait d’autrefois? Grâce aux Arts. Parmi les pages, les lignes, on trouve les paroles, parfois dans un sens figuré, mais véritables. Il avait des temps de censure. Disons qu’ils soient peut être passés et qu’aujourd’hui l’Homme puisse envisager la Vérité. Il faut fouiller et avoir l’oeil d’un détective en même temps afin que l’image se révèle devant nous.

La langue nous aidera. La connaissance de l’Art, de l’Histoire mais surtout si une œuvre nous touche profondément, elle demeurera hors du temps. L’art, bien sûr, est un essai de capturer le réel. De le conserver pour les générations futures. En même temps il porte sur la personnalité de l’auteur. L’Art nous révèle si celui-ci était très fortement attaché à ses rêves ou bien s’il avait aussi agi comme documentaliste envers la réalité. En fouillant parmi les textes, les monuments et les tableaux, on construit en soi une image d’autrefois.

Les images, les sons et peut être les odeurs d’une époque soit calme, soit pleine de turbulences nous envahissent et on s’y déplace. L’Homme cherche pendant tout sa vie deux choses – le retour à l’Enfance et l’Ère d’or – la plus joyeuse époque humaine. La quête de l’enfance n’est pas quelque chose infantile. On cherche ses vraies racines et le lien à sa famille. Et en même temps L’Homme a toujours cherché la Vérité de son origine, de son destin et du sens de sa Vie sur la Terre. Et l’Art fait partie de cette quête éternelle.

Sofia, Avril 2025

Le Chant des Hommes

Nous sommes des Hommes
et nous en sommes fiers,
d’avoir des émottons,
de craindre l’enfer.

Nous sommes capable
de goûter du Pain et du Miel
en faisant des Bienfaits
on s’élève vers le Ciel.

Nous nous appuyons
sur notre Intuition
et aussi nous rêvons
qu’un jour ça ira mieux.

En voyant une vallée
pleine de roses
nous en tombons
aussitôt amoureux.

Nous commettons des fautes
parfois les plus graves,
grâce auxquelles on se développe
dans ses pas.

Nous, les Hommes,
sommes des êtres clairs,
nous ne nous cachons pas
de la Lumière.

Parfois nous nous tuons,
mais à cause
des démons
qui nous habitent.

Nous sommes les Hommes
enchaînés par les riches
qui nous mettent au travail dur,
sans délices.

Nous sommes les Hommes
enfants de notre Dieu
qu’Il nous pardonne,
que ça ira mieux!

Avril, 2025

Maman

chaque ton soupir
est sacré, ma mère,
chaque ta larme
est un océan du chagrin.

Tes yeux foncés
ressemblent aux voiles
qui tombent sur le désert
avant que la tempête des sables
l’envahisse.

Ta main – presque enfantine,
ton visage, qui est devenu
si pâle et plein de rides.

Tu me rappelles
ma grand mère.
Tu es devenue si petite
et fragile, comme
une châtaigne qui
se précipite vers
le sol, froide et distant.

* * *

Sofia, 22 Avril, 2025

Не знам дали някои си дават сметка, че съвременният облик на Европа е основан на база на Християнството. Съвременната философия, култура, просвещението от епохата на Ренесанса, всички учения целящи Словото да достигне до по-голям кръг от хора са били вдъхновени от идеята и от написаното в Стария и Новия Завет.

Една от първите тиражирани книги е била Библията. Хора на Вярата са се борели тя да бъде общодостъпна, защото от една страна това би премахнало монопола на църквата и злоупотребата на някои свещеници, от друга би дало възможност за непосредствена връзка с митове, със закони, с морални правила и насоки за един по-добър Живот между хората.

Вдъхновени от Словото, от живота на Христос и писанията в Библията гениални творци като Микеланджело, Й. С. Бах, Хайдн, Дж. Качини, Гуно, Рафаел, Албрехт Дюрер и др, оставят след себе си богато културно и изящно наследство. Самите готически катедрали, паната в тях, вложената символика са непостижими за днешните дни шедьоври на едно вдъхновено Творчество.

България е имала подем след като прегръща Християнството и разцвет в епохата на Симеон. Нашите просветители, създатели на азбуката с която боравим и днес, са били лица свързани с религията. Отец Паисий, пише нашата История Славянобългарска, Йоан своят Шестоднев. Ние не можем да отделим Християнство от културата на съвременния свят.

Апропо модерният свят, този след двете Световни Войни, не е същият. Макар и мнозина политици да изричат всуе Името Божие, те по-скоро работят в полза на лични интереси, водени от тъмните сили, които ги обитават. Съвременната Земя е планета, която съзнателно е ръководена към робство на Човешкия Дух, а Християнството, всяко истинско Учение, е Свобода.

Желаейки да унищожат морала, да разделят хората, да узурпират трона на Природата и да заличат Бога, технократи и концерни, развлекателни индустрии и производители, ни предлагат временни удоволствия. Искат да ни отдалечат от Източника на Живота. От Този, който носи облекчение и Мир за Човешката Душа. Още повече, желаят да изкоренят Вярата.

Защото религията е отвън, ала Вярата – отвътре. Религията се облича в символи, пищност, пари и индулгенции, храмове и свещеници, вярата е Трепет на Човешката Душа. Вярата се посятото от Бога семенце, което пониква у всеки Призван. И нека не се залъгваме че ние избираме Христос. Не, Той избира нас.

В съвремието, за да бъде Човек Свободен, е нужно да има багаж. Най-добре умствен, за да не се налага да носи повечко на гърба си. Нужно е да дадем възможност на семенцето на Вярата да покълне. Защото гледайки децата и животните виждаме, че те вярват. Че те хвалят Бога и Го познават по свой чуден начин. Че са чисти и близо до Източника. Че техните сърца трептят в едно, с това на Живата Природа и следват естествено нейните цикли. Затуй нека познаваме религиите, но да дадем път на Вярата.

Разпънато е цялото Човечество
в небето с отрови приковано,
нозете опират в Палестина
и къпят се в кървавата баня.

Десницата е протегната на Изток
където братя се убиват,
за земя, за ресурси или власт,
но не и за загубени идеали.

На Запад друга се простира
и тръпне пред фашистки блян,
който след години няма мира,
прокрадва се и узурпира.

На Левиатана главата трябва
да се смаже, на това изконно зло,
което от Земята не е, ни се каже,
за да стане всичко за Добро.

Христе, ти носиш всички дарове –
блага на изнурения народ,
дари ни с Мир, дари ни със Светлина и плод,
да вдъхнем Твоето миро.

Да станем близки с всички хора,
Земята да превърнем в Рай,
да свалиме пушки, да премахнем и отрова,
да служим на другите безкрай.

Духът Ти Силен да избави
окованите в своите тела,
демоните да изкара, смаже
и прати ги към други небеса.

Планетата ни чудна да просветне
и песен да подемем ний,
да спреме всички спорове, кланета
и живеем в братски бъднини.

Оръжие, полиция и армия
са нужни на насилници в усилни времена,
когато Братството настане
всеки на другия подава му ръка.

Христе, очакваме те Брате,
очакваме Учителя всеблаг
ела, дари ни с Твоята милост,
да живеем в Твоята благодат.

На празник
самолетите спират да летят
и небето е чисто.

Цветята
повдигат своите глави
за да ги погали Слънцето.

Хората дишат и се смеят,
което им се случва рядко.

Поне за ден
пропагандата ще спре.

Поне за ден
Мирът ще възтържествува.

Поне за ден
няма да се сипе
отрова над главите ни.

Поне за ден
ще можем да се усмихнем
и се погрижим, за себе си.

Поне за ден
ще направим нещо
и за другите.

И това ще ни накара
да се почувстваме по-добри.

Защото изначално Човекът
е добър.

Без химия,
без технологии
без войни
без пропаганда
без лъжи.

Човекът е брат
на Авел
и неговата жертва
ще бъде радост от Живота
и помощ на Другите.

София, 13.04.2025 г.