Мисля си, че е добре да отделяме време и кажем по няколко добри думи за всяка книга, чието съдържание ни е докоснало. Чиито авторски похват ни е впечатлил. Над която сме пролели сълзи, смели сме се или замислили. И все пак нали Изкуството е за това, да ни разбута, утеши, вдъхнови.
Оскар и дамата в розово (заглавието на Български е преведено и Розовата дама), е четиво което ме накара да се смея и да плача. Малкото оставащи на този Свят дни на едно момче са превърнати в писма до Бог, в които то споделя своите преживявания. Дамата в розово, вероятно медицинска сестра, се превръща в Духовен спътник на Оскар, края на неговия Път.
12 дни се превръщат в 120 години. Време, през което Оскар трябва да израсне. Да се превърне в Мъж, да открие Любовта, вярата, Бог. Да се помири с родителите си и със своята Съдба. Да прояви смелост, остроумие, да изследва дълбините на Душата си и чрез това докосне останалите. Това е моят първи досег с творба на Ерик-Еманюел Шмидт, като подходът, езикът и описаният сюжет ме развълнуваха и провокираха да прочета още от автора.
