словесни проблясъци

Месец: юни 2024 (Страница 2 от 2)

Из улиците на Бояна

Слизам по улица в кв. Бояна, водеща до пътеките към Витоша. Намирам се близко до паркирания ми автомобил, когато чувам звук от мотор. Виждам учуден, как надолу по паважа се носи хлапе, яхнало АТВ. Имаше 6-7 годинки. Зад него мъж кара скутер, като в скута му е седнало момиченце с руси коси, на няколко годинки.

Аз чинно заставам встрани на улицата, до която така или иначе няма тротоар и гледам потресен това шествие. Мъжът ми хвърли поглед през каската и те продължиха надолу. На ъгъла до площадка с импровизирани спортни уреди, момчето едвам направи острия завой, след това отпрашиха наляво.

Питам се съзнава ли този човек, че застрашава освен живота и здравето на другите, поверил 500-750 кубикова машина на дете, което освен че не може да я удържи, не носи и отговорност за делата си? Че застрашава живота на момиченцето, което без каска и без защитни средства, вози в скута си. И докато в разни групи се чудят как да привлекат младите хора да се върнат от чужбина в България, се питам колко от живеещите в страни като Германия, Швейцария или Австрия, са виждали подобни безумия?

Човечеството като Организъм

Човечеството е подобно на жив организъм в който всеки Човек представлява съставна клетка. Когато даден орган страда, страда и целият организъм. А когато някоя клетка или група клетки решат да работят по свое усмотрение, се образуват патологии.

Ние всички усещаме и разбираме кога нещо не е наред. Кога се извършва престъпление срещу Човека, срещу дадена общност или група. Вътрешните норми за това, което е справедливо, Човешко, са налични в осъзнатия индивид. И само от нас зависи да се намесим и спрем престъплението.

Защото липсата на намеса, страхливото наблюдение от страни, без да повишим глас, без да кажем “Не” без да се противопоставим, ни прави безучастни, гравитиращи клетки в организъм, който страда. И приятели, ако патологията не бъде спряна, то тя може да засегне всички клетки…

Първи Юни 2024-та

Бъдещето на Човечеството не зависи от технологиите, но от децата. Бъдещето на всеки вид зависи от поколенията. Те носят чертите на предците си и съзнателно, или не, се стараят да подобрят наследения модел. Той бива зареден положително с качества и умения, но нерядко и с патологии.

Затова ние трябва да сме осъзнати за генетичното наследство, което оставяме на нашите деца. Психологическото наследство, чрез нашите действия. Моделите на поведение, които формират Новия Човек. Да отделяме време на децата и споделяме с тях знанията и умения си.

Най-хубавото и ценно време в нашия живот е това, което сме прекарали с родителите си като малки и с нашите деца. В тесния ареал сред хората, които са ни дали живот и ни обичат. С които сме кръвно и духовно свързани. Отглеждането на деца не бива да е тегоба, а удоволствие и отговорност.

Честит празник на Детето!

По-нови публикации »