Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.
Месец: май 2023 (Страница 1 от 2)
Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.
Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?
Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.
В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.
Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.
Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.
Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.
Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.
На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.
През последните два месеца, Април и Май 2023-та година, сме свидетели на странно явление. Температурите са ниски, облачно е и вали. Можем да се радваме на слънчев ден със синьо небе, най-много през един ден на седмица. Ден, в който Слънчевите Лъчи могат да изсушат Земята. Да активизират живите същества. Да ни дарят с вдъхновение и подтик за работа.
Геоинженерството не е фантастика, но нещо, което се случва пред очите ни. Казват поставят Истината, фактите пред погледа ни, за да я видим най-трудно. За експериментите в небето ще намерите множество материали, включително от учени, асоциации в защита на селското стопанство, доклади от аеро- и космически организации. То се случва пред очите ни.
Защо не можем да направим нищо? Защото договорката за изпълнение на програмите за Геоинженерство се е осъществила на много високо ниво. Обикновеният човек няма думата, въпреки че той е градивна частица на обществото. Всъщност може да направи много, осъзнавайки Истината.
Модифицирайки времето се модифицира съзнанието на хората. Мрачното, дъждовно време подтиска нашето и на всички живи същества, съзнание. То ни държи в режим на готовност, но не сме в състояние да предприемем активни действия. Слънчевата светлина бива редуцирана с 30 и повече процента, което има негативни влияние върху растителния живот.
Насекомите не излизат да събират цветен прашец, от което страдат те и самото опрашване на растенията. Тоест някой подтиска съзнателно съществата в Природата. През последните години се наблюдава засилена Слънчева Активност. Нашето Слънце, централната Звезда в нашата Система, източник на Светлина, топлина и Живот се активизира.
Това може да е свързано с еволюционна програма и фаза, в която навлиза Слънчевата Система и нашата Галактика. Казват че Системите и Галактиките се настройват спрямо централна за нашата Галактика Свръхгалактика и Звезда. Всичко това звучи логично от гледна точка на физиката и масата на космическите тела.
Само че някой иска да ни държи настрани от този еволюционен път. Той е белязан с открития на планети, звезди и технологии. От друга страна със силни пертурбации тук на Земята. Силите, които искат да държат Човека в неведение относно неговата истинска, божествена същност, желаят той да тъне в мрак. Това се отразява на отношението му към себе си и другите.
Ако някой ни рече, че запазва Земята ограничавайки Слънчевата Светлина и Топлина, то ние трябва внимателно да проверим думите му. В период на засилена Слънчева Активност се образуват по-малко облаци поради отклоняване на космическите частици. През период можем да се чувстваме различно, но е важно, да имаме достъп до Слънчева Светлина и Топлина.
Защото нашето Слънце, нашата Звезда, е олицетворение, живо въплъщение, на Божествения градивен Дух, който еманира в цялата Вселена.
От няколко години наблюдаваме политика на насаждане страх у хората. В началото чрез лабораторна разработка на вирус и медийна пропаганда. След това чрез военен театър и предизвикана икономическа криза. Последният опит е чрез популяризиране на идеята, че машини ще вземат работата на хората. Всичко това е целенасочено, нехуманно и води до стрес у хората. Кой стои зад насаждането на страх? Тези, които имат пряк или косвен дивидент. Човек, който познава истинската си същност, не се страхува.
Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.
Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.
В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.
Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.
Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.
В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.
Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.
Поредната трагедия от случващото се у нас по пътищата. Според мен не става дума за “война”, но за поемане на отговорност. Както от страна на шофьорите, така и от страна на институциите. Защото нерядко виждам как полицейски коли отминават нарушители, спрели на пешеходната пътека. Защото всеки служител на реда, а и съвестен гражданин, трябва да сезира нарушителя. Само така ще имаме активно, гражданско общество. Само че в България това не работи. Хората са обезверени, защото видите ли нарушителят има гръб, работи някъде на държавна служба или просто е нагъл. Да знае, че го чака сериозно наказание, че ще го порицаят публично и му отнемат правото да шофира, пък да видим. България е далече от идеалното, активно общество. Проблемите, за мен се коренят в семейството. Защото родителите, най-близките на подрастващите са техен пример. Техен кумир и модел за подражание. А сълзи изплакани по-късно, са на вятъра.
8-ми или 9-ти Май са сякаш забравени дати, изтикани назад от злободневието. Как бързо забравихме ужасите на Втората Световна Война. Неудобната истина е, че всяка война започва с пропаганда и завършва с трагедии. Тези дати бележат победата над Фашизма и Националсоциализма. Преходът на тези тоталитарни системи бе изживян в Източна Европа под формата на Псевдокомунизъм и Социализъм. Нека никога повече да няма Тоталитарно управление на тази Земя! Да не позволяваме на тъмните сили да ни увличат в преследване на техните интереси, но се борим за равноправие, законност и Мир. Честит Ден на Победата и Европа!
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.