Когато обичаш някого, мило дете, ти го привързваш към Земята. Човек, всяко живо същество, се радва да бъде желано и обичано и остава толкова дълго с теб тук, колкото може. Колкото Бог му е дал и определил. Понякога човек умира преждевременно. Значи Бог го е повикал при себе си, да е част от свитата му и да ти помага отгоре, като Ангел.
Не се тревожи от смъртта, но се старай да обичаш. Да умреш е като да смениш дрехата си. Да се събудиш от сън и окажеш в друг. И така от сън в сън, от Свят в Свят ние пътуваме, докато се познаем или най-вече познаем Бога. А обичайки ставаме Едно. Обичайки Другия, Другите, разбираме връзката между всичко около нас. Затова – дай си време да обичаш.
Казват че Смъртта е пълна инертност. Че камъкът е мъртъв. Не, мило дете, всичко в този Свят трепти с вибрацията на атомите и се движи по строго установени пътища. Сега си представи че се изкачваме по дълга вита стълба на чиито връх ни очаква съкровище. Това представлява животът. Придвижване нагоре, докато разберем смисъла.
Аз също се страхувах от Смъртта. Защото мислех че ще ми отнеме живота, близките, спомените. Най-големият страх е пред неизвестното. Всъщност твоята душа ще бъде винаги с теб. От нас зависи какво можем да запомним от този живот и дали ще можем съзнателно да го пренесем в другия. Понякога е добре да забравим и започнем начисто.
Представи си сега, че си спомниш всички твои животи. В някои от тях си бил жесток и несправедлив. В други нараняван и убиван. Може би ще се разкаеш, или поискаш разплата. Затова е добре да пием от еликсира на забравата и преминем отвъд – чисти и спокойни, като звезди. Светваме за миг на небосклона и скоро пак се спускаме надолу за следващ живот.
Така че не се плаши, но живей. Животът е най-великият дар. Да го живеем с пълно сърце и радост. Да го изпитаме в неговата цялост. С неговите хубости и перипетии. Затова е Живот. Да се трудим, обичаме, понякога изпитваме трудности. Да го живеем с отворено сърце и любознателно да го изучаваме. Това радва и Бога.
Питаш ме за Бога. Не знам. Нито как се е родил, нито дали някога ще залезе. За Него казват, че е вечен. Че ние живеем в неговите мисли. Че сме част от Неговото дихание и само чрез Него осъзнаваме, обичаме и живеем. Хубавото е, че сме част от Силата, градила Космоса. От всичко живо. Това ни побратимява с Вселената, защото няма нещо в нея, което да не е от Бога.
Ако пък си материалист не се плаши. Не е нужно да си религиозен за да признаеш майчинството и силата на Природата. Тя е велик Творец – майстор на формите и цветовете. Вдъхващ живот в малко и голямо. Художник на чудни животни и пейзажи. Обичай и изследвай всичко що природата е създала. Знай, че то иде от друго измерение. Там където всички ние ще отидем.
В кръговрата на живота ние се издигаме и спускаме. Умираме за да заживеем отново и продължаваме така до безкрай, или може би докато открием смисъла на всичко това. Ставаме съ-творци на живота си. Създаваме, заедно с Природата, с Бога защото във всички нас е стаен този същият този творчески импулс. Творецът спи у нас.
И последно – когато се срещнеш със Смъртта – усмихни се. Знай, че тя е предверие към вечния живот и стъпка към трона на Бога. Обичай се и запази съзнанието за себе си. Отлети с него в Космоса и се разтвори.
Георги Атанасов
София, 17-23.05.2021