Усетих те в съня си –
как ме погали с коси
и стъпи на босо връз перваза.
След туй полетя към Месечината.
Тъй нежно си завила баницата,
че дори не личи къде е повдигано крайчето
на покривката.
Месец: март 2019
Девойко, мари любима
сърце ми караш да трепне
да трепне – да расне,
в пазви ми веч се не сбира.
Сърце ми крепко – юнашко
с чудно биле моме обля го,
да се шири обгръща,
да обича и трепне.
Будя се нощем аз Либе,
на сърце си ръки турям
у него да те подиря,
че веч за двама то бие.
На Еминка
Рано станах Либе,
Слънце йощ не бе изгряло.
И си мисля за твоите гайтани църни,
църни – ненагледни.
Въртя се на миндера,
все тебе ази диря.
Твоята усмивка
дет е кат’ звездица
що веч бледнее на небето,
целуната от Райко.
Твоите косици меки,
либе ненагледно,
твоите две зеници –
топли въглени.
Ръки ти бели
от млеко излети,
що копнея да ме милват
и снага ти кръшна…