словесни проблясъци
Ще те открадна моме –
змейско биле ще забъркам,
щом на сърдечния ми зов
не отговаряш.
Ще те открадна
на лунна светлина и нося
през гори, поля.
Ще скрия този грях в косите ти
и моля цяла нощ,
дордето спиш.
А щом пробудиш се
в леглото ми,
ще те назова “Невяста”
с огнена целувка.
на което да поплача.
Не достигам
моето.
да те обичам,
дори от разстояние.
Да те милвам
и копнея
с мисли.
И ти пращам
поздрави
по Слънцето.
Тъй хубаво е,
просто че те има.
София, 8.I.2019
виждал ли си Любовта
как пристъпва боса,
рано с кобилица на рамене?
С менци пълни с вода –
дето всяка жажда утолява.
С цвете на Красота
в косиците.
С поглед на Надежда,
в очите.
Стъпва тихо –
като роса
и всичко пробужда.
Един копнеж
в сърцето трепва
щом я зърнеш.
Една мелодия
се извива над
балкани и шубраци.
* * *
Речеш да я уловиш
и веч’ я няма.
Разтваря се и полита
към небосвода,
ала оставаш утолен
от тая среща.
София, 5.01.2018
знаеш ли колко е хубаво
да тичаш по белия Сняг
и да чуваш как хруска
под краката ти?
Да вдишваш ледения въздух
и да топиш снежинките
с дъха си?
Да дишаш с пълни гърди
и да усещаш
че си жив?
* * *
Като песен
носеща се
над Балкана…
София, 4-5.01.2018
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑