По билото мъглата слиза –
като невидима коприна.
Като було на невяста,
спускащо се на талази.
Погалва елите,
навежда боровете.
Стъпва тихо.
Сякаш е девица босонога
над дъбравата понесла се.
Шуми гората
с моминска въздишка.
* * *
Все някой ден
ще трябва да повдигне булото си,
за да я зърне и дари с целувка
нейният жених.