Спомням си как си играехме в училищния двор. Той се простираше до сградата на Статистическия институт, където минава тясна алея. С децата връзвахме левче или два на конец и го промушвахме през оградата. Поставяхме го горе-долу по средата на алеята и чакахме.

Когато някой понечеше да го вземе, ей така на шега разбира се, понеже оградата беше с големи процепи през които се виждахме, го дърпахме към нас. Докато един ден господин с лъскава обувка ни изпревари. Стъпи здраво върху левчето и го взе. Може да е имал нужда, или да е искал да ни научи, да не си играем с парите.

С времето винаги съм изпитвал носталгия минавайки покрай сградата на основното ми училище. Всъщност покрай всички сгради, в които съм се учил. Където съм срещнал Човечност, Топлота, Разбиране. Може би и Любов. Сега човек не може да припари до училищните дворове, дори да поиграе малко баскетбол. Щом училищата приличат на затвори, какво остава за учениците?

При последната ни разходка с Ради на Витоша ни следваха две котки. Поклащаха тела като тигри. Движеха се след нас по пътеките. Следваха ни неотменно, на десетина крачки. Понякога се промушваха между краката ни и се отъркваха. Радваха се и на други туристи, които подхождаха по-смело, вдигайки ги на ръце.

Животните са на този Свят да ни научат важни неща. Като да ги обичаме, да обичаме другите, да оставим да бъдем обичани. Да обичаме себе си. Те ни показват колко е важно и безвъзвратно времето, което прекарваме със съществата, които считаме близки. Време, което се изтича мимолетно…

Запитвам се кой има по-голяма нужда да бъде прегърнат, обичан. Да даде или получи Любов. Може би Човекът. Неговата Душа е склонна да живее в сянка и студ. Да се свива и обезверява. Да се мъчи. Докато песента на някоя птичка, топка косми с туптящо сърце и вирната опашка или верен поглед, не му стоплят Сърцето.

Седя в болница и чакам. Да ме приемат на рентгена. Имах неблагоразумието на нараня палеца си, като дори ортопедът не може да каже какво ми има и защо е отекъл. Седя и си мисля, как страданието, болката, прави хората равни един пред друг.

Умопомрачително е това, което ми казва ортопедът. Че им отрязала парите (кой, нали са частни центрове?) и не могат да ме пратят на снимка по здравна каса. Зад него стои лист със ЗОК, с които центърът, в който е превърнат някогашният кабинет на ВМА, не работи. По него е писано и драскано.

С жена ми плащаме близо 100 лева месечно здравни осигуровки. За да отида в едно от “престижните” медицински заведения, да ми вземат не една, а две потребителски такси (защо бе джанъм, нали съм осигурен?) и ортопедът да ме посъветва да отида в спешна помощ и не споделям, че имам направление. Дошъл съм на крака, но не мога да лъжа.

Болка, срам, унижение. Унижение на Българския пациент, който редовно си плаща здравни осигуровки като поп, но получава преглед набързо, странни оправдания, насоки да излъже. Очите на лекаря се стрелкаха няколко пъти към часовника. Отвън чака “парашутист”, а мен ме боли. Боли ме отвътре, като гледам какво сториха политиците, държавниците, с болниците.

Минавам по начупените маркирани с буквата ”Х” плочки на пода на поликлиниката на ВМА, като избягвам да стъпвам по тях. Болка, суета и решение… с пари. На това лъха заведението, което е почти празно. Сега разбирам защо процъфтяват частните клиники.

Нося диска с моята снимка, за която платих 25 лв. Две такси х 3 лв и куп илачи (без ясна диагноза), за да ми спадне отокът, за близо 50 лв. Да си здрав е скъпо. Да си болен, безбожно скъпо! Чувствам се виновен, че не съм се погрижил добре за тялото си, но и смазан от това, на което бях свидетел.

Чета, че закупили 300 джипа на граничарите. Да гонят мигранти. Че мигрантите не са ли хора? От добро ли бягат? Не работят ли у нас, не внасят ли свежа работна ръка? Това е друга тема. Значи за полицията, за военните има пари, а за Болниците, за Лекарите, за Децата, няма?!

Каква е тази държава, държавище, чудовище, разграден дом, в който за тези които нищо не правят, има, за автопарка на политиците има, за хора на синекурна длъжност има, а за учители, лекари и свещеници няма? Защото да дойдеш на този свят си плащаш, ала също и да заминеш от него. И това го направиха държавниците. Срамота!

На времето колко пъти ни снимаха, кога по спешност, кога заради военна комисия. Плашиш се от рентгена, да не те облъчи а сега подписваш, че освобождаваш медиците от отговорност. Ако си бременен, болен или снимката не стане. Това стана от тази държава. Алчност за пари и липса на отговорност. Бог вижда и търпи. Дано намери толкова добри хора у тази измъчена страна, че да не я посипе с пепел, като Содома и Гомора…

Добре де как да имаш доверия в управляващите, които ти казват да намалиш рогатия добитък и аграрното производство (тоест добива на храна), за да се “бориш” срещу климатичните промени, като същите тези хора одобряват създаването и износа на бойна техника, опитите с ядрено и конвенционално оръжие, космическите полети и масовата цифровизация, заради която се повишава консумацията на електроенергия и ползват ресурси? Оксиморон? Не, двуличие!

Значи пращаме ракети в Космоса, тровим атмосферата с ракети, сателити и изгорели от тях газове, а “обикновения” човек да си наляга парцалите и да не кара старото дизелче?! Да не си копае градинката, пардон да си я копае, но да не гледа животни. Всъщност да гледа, че да получи евросубсидии.

Може ли проблемът, в случая масовата електроника, водеща до също така масово наблюдение и контрол, до огромна консумация на електроенергия, да доведе до решение? Ами не може, разбира се. Ако човекът живее по-скромно, по-семпло, в унисон с Природата, Земята ще бъде различна. Ала пуста неземна алчност. Пусти неземни сили. Пусти, опустели…

Слизам по улица в кв. Бояна, водеща до пътеките към Витоша. Намирам се близко до паркирания ми автомобил, когато чувам звук от мотор. Виждам учуден, как надолу по паважа се носи хлапе, яхнало АТВ. Имаше 6-7 годинки. Зад него мъж кара скутер, като в скута му е седнало момиченце с руси коси, на няколко годинки.

Аз чинно заставам встрани на улицата, до която така или иначе няма тротоар и гледам потресен това шествие. Мъжът ми хвърли поглед през каската и те продължиха надолу. На ъгъла до площадка с импровизирани спортни уреди, момчето едвам направи острия завой, след това отпрашиха наляво.

Питам се съзнава ли този човек, че застрашава освен живота и здравето на другите, поверил 500-750 кубикова машина на дете, което освен че не може да я удържи, не носи и отговорност за делата си? Че застрашава живота на момиченцето, което без каска и без защитни средства, вози в скута си. И докато в разни групи се чудят как да привлекат младите хора да се върнат от чужбина в България, се питам колко от живеещите в страни като Германия, Швейцария или Австрия, са виждали подобни безумия?