Джереми предпочиташе да чука плоските мацки, които бяха с едно – до две измерения. Те поне не се правеха на велики преди и след това. После запушваше и издишаше нагоре, докато онова плоското спеше или се изнизваше от леглото. За него вече нямаше значение, понеже виждате ли – бе забол сърцето си с карфица, по скоро с магнит за хладилника. До избеляла снимка на нещо, може би Аефеловата кула, може би Венерин връх или друго – да речем “триизмерно”.
Джереми си сложи колана, дръпна тирантите и пое по слънчевия булевард към работата си. По пътя се носеха двуизмерни, едноизмерни с ухание което понякога го отблъскваше и все с една мисъл в главата как да го вкарат или да ги вкара в леглото си. Той поглади небръснатото си лице, помириса се в ранното утро и разбираше все повече защо жените обичат бродяги като него – просто защото не им пука, или най-важното – знаеха че на него не му пука…
Отби се в бара на Хлебарката, който връзваше хората с дългове и пъплеше по плота докато наливаше бира с месестите си ръце. Наричаха го така защото обичаше някаква мексиканска храна с насекоми от които на всички се повдигаше. Хлебарката му се усмихна мазно и наля голяма чаша бира. Джереми я препови на един дъх и после се загледа. В отражението на витрината на фона на металически небостъргачи седеше тя. Кръстосала крак връз крак, с тънък безупречен глезен, впита пола до началото на бедрата и и червена блуза с дълбоко деколте.
Джереми вече седеше пред нея мазно ухилен. Тя нищо не каза и продължи да гледа през прозореца и да пуши. Пушеше с дълго цигаре, като вадеше цигари от лакирана черна чантичка. “Нямате против че седнах тук нали?” – попита Джереми. Усмивката му разкри пожълтели и откъртени зъби. Тя само го погледна – блондинка с тюркоазени очи, изсечено правилно лице. Джереми усети че го побиват тръпки.” Може би нямаше да е лесно…”
Поръча и кафе и тя го пи, после побутна малко от кейка. Сега го гледаше изпитателно. “Искаш да ме чукаш, нали. Ти си едно разгонено животно, мятащо се между измеренията. Толкова си ми познат “- тя въздъхна цигарен дим. Очите и се присвиха. “Всъщност – ставаш, искам да се изкъпеш преди да правим секс – ясно”. Джереми едвам се усети че кима. “Плащаме и да ставаме”. Станаха и се понесоха по булеварда, като залезът печеше гърбовете им. Хлебарката ги проследи с поглед. Жената бе хванала Джереми под ръка. Сега на главата и се кипреше малка червена шапка.
Когато пристигнаха, Джереми се завря в банята и дълго се търка. Влезе и намери една великолепна форма седнала на леглото, сваляща чорапи от дантели, сякаш змия сменяща люспите си. “Готов ли си”. Той кимна, ала не бе убеден. Правиха секс, почти цялата нощ, говориха но той не помнеше, пушеше, псуваше, пиеше бира и свърши, няколко пъти.
На сутринта слънцето се показа над високите небостъргачи и се завря в очите му. Боляха го – всичко го болеше. До него се въргаляше полупразно шише алкохол. Щеше да си помисли че всичко е било сън ако не бяха разбутаните чаршафи и нейната миризма – навсякъде. Почесвайки се той тръгна към кухнята да си свари кафе. Седейки над мивката и плискайки стържещото си лице той махна с ръка и издиша дълбоко. После минавайки покрай хладилника с чаша кафе, зяпна забодената с карфица снимка – през пожълтелите пукнатини го гледаше млада жена с шапка и остро впита черна пола.