събуждам се
и те вдишвам,
навсякъде.
Ти си моето
вдъхновение.
Крило,
под което уча
и раста.
Откривам те,
в погледа на детето
и на обичащия –
весел възрастен.
Ти си просто
навред…
7.12.2019
Страница 48 от 64
за да Те обичам –
да милвам
абаносовите ти коси.
Да се влюбвам в погледа ти –
да се вричам,
в топлината лешникова
на очите ти.
Да те възпявам сутрин с Изгрева
да вая нощем тялото ти с ръце
да нося спомена за теб,
в сърцето си.
Да галя млечно белите ти длани,
да диря сред пръстите ти радост,
да те разсмивам
и те връщам винаги,
към извора на твоята младост.
Момиче мило и мечтано,
усмихващо се прелестно –
жарта в сърцето ти да паля,
за мен туй е призвание,
най-висша сладост…
13.12.2019
Чувстваш ли,
как сърцето ти е докоснато
и пламва
изведнъж?
Трепти
и го усещаш
живо.
Ти обичаш –
просто ей така,
или не толкова просто,
но обичаш.
Трептиш,
гориш
и разбираш,
че отново си жив.
Винаги
си бил.
Да обичаш
е най-човешкото…
13.12.2019
на входа ме посрещнаха
цветя.
Свежи
и уверени,
в красотата си.
Мили
и радостно
разцъфнали.
Отворили венчелистчета
за капчица роса.
Ех цветенца нежни
и ухаещи,
как деня красите
и душата радвате.
22.12.2019
Вали,
по стъклата се стичат
мокри дири, мъгла.
Сякаш Ангел да плаче,
че му липсва снега.
Сякаш Коледа тъжна е
всичко притихнало чака,
чудо да стане и сивото –
цветно да блесне
след Здрача…
24.12.2019
дъждът размива се –
като неясен образ по стъклото.
Отвън вали
сърцето вътре плаче,
а погледът следи сълзите
стичащи дъждовни…
…в навечерието на Великден.
казвам ти любима,
обичам те –
две кратички слова.
Тъй хубаво е,
просто че те има,
тъй хубаво е,
че ме чакаш у дома.
7.2019
на Неви
Понякога ти се плаче
просто ей така –
пречистващо.
Плачеш
и не знаеш
защо.
За пропуснатото,
или заради
миналото.
Заради себе си,
или другите
Чувстваш се толкова малък
а сърцето огромно –
цяла Вселена.
И всяка сълза
нали знаете –
ражда Звезди…
25.XI.2019
Тъй искам да се скрия
от моята самота
зад завеси и прозорци,
зад тъмни очила.
Не гледайте ме люде,
жестоко е това –
да си просто ничий,
сам самин в ноща.
Без опора нежна,
без дъха човешки –
всичко ти е чуждо,
кому ли си нужен…
Бродиш все самичък,
гледаш и се взираш –
кой ли ще познае
у теб своя ближен?
Кой ли ще поеме
ръце ти красиви,
кой ще ги целува
гали и нарича?
Сам си братко мили,
Бог сам е над тебе
белкем той се смили
и някой ден прибере…
9-10.2019
Позволи ми
да бъда Твоите очи,
поне за малко.
Да ти опиша Света
такъв,
какъвто го съзирам.
От кадифе,
бодли и залезни
усмивки.
Позволи ми,
поне за миг
да бъда Твоите очи
и да поплача.
А Ти бъди
сърцето ми –
сгряно от картини
споделени.
Светът е толкова красив
не знаеш,
позволи ми –
нека ти разкажа…
Очите ми са твои
сърцето – наше.
5.2019