Тъй искам да се скрия
от моята самота
зад завеси и прозорци,
зад тъмни очила.
Не гледайте ме люде,
жестоко е това –
да си просто ничий,
сам самин в ноща.
Без опора нежна,
без дъха човешки –
всичко ти е чуждо,
кому ли си нужен…
Бродиш все самичък,
гледаш и се взираш –
кой ли ще познае
у теб своя ближен?
Кой ли ще поеме
ръце ти красиви,
кой ще ги целува
гали и нарича?
Сам си братко мили,
Бог сам е над тебе
белкем той се смили
и някой ден прибере…
9-10.2019