Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.
Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.
Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.
Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.
Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?
Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.
Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.
Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.
Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.
Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.
Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.
Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.
София, 15.05.2021 г.