В “Деня на София” просто решихме да избягаме от нея. Вчера цяла нощ се гърмя, заря, която ще изпоплаши животните. Безсмислена заря. Че кога ли София ще стане Европейска столица на Културата? Когато тротоарите станат равни, когато къщите се подмажат, когато жителите започнат да уважават ближния си. Т.е. реално след няколко века.
За мен София е чуждо име. То е гръцко и бих искал градът ни да се нарича Мъдрост, премъдрост Божия, в която живеещите да осъзнават важността на това, което правят. На отношението с другия. Не просто да бръкнат в кацата с меда, т.е. поредния безсмислен европроект.
София е бедна измъчена и изтерзана столица на още по-бедна (душевно), източена и измъчена страна. Каквото и да ми говорят за Българите, че цивилизацията е тръгнала от нас, ще им река я виж на улиците, това ли Ви е цивилизацията? Псувни, ругатни, нула толеранс, паркиране на пешеходните пътеки. Ганьо няма граници, що касае наглост и простотия.
Някой ден, след столетия, ще се обърнем назад и ще разберем защо живеем така. Между силната и славянска Русия и алчния и мъдър Запад. Между ордите на башибозука и псалмите на гръцки. Тук сме на един път, кръстопът на религии, търговски и политически интереси апетити. А на българина, каквото подхвърлят. Като на куче.
Да, радвам се, като видя истински Българи. Държащи на думата си, знаещи какво е Мъдрост, добри и учтиви. Малко са, особено през тези дни. Защото Българинът го гази Османецът, газиха го през войните, сам гази себе си по време на тоталитарното управление след 1944 и иде време, да се освободи.
